Спомняте ли си???

# 30 12 авг. 2007, 01:00 ч.

Мнения: 2 353

Спомням си много добре. Планирано секцио, поради тесен таз. В седем и половина бяхме пред кабинета, помня всички манипулации и какво си говорихме с екипа, как ме питаха непрекъснато дали съм добре, направо като в американски екшън, защото кръвното ми беше много ниско. Помня как дофторката каза, че съм загубила много кръв. Но най-ясно си спомням челото й до моето чело - едно такова намръщено, като питка, с бял мъх. Толкова исках да й кажа, че я обичам, а в гърлото ми имаше огромна буца. Оттогава наваксвам всеки ден по сто пъти Simple Smile

# 31 12 авг. 2007, 01:18 ч.

Мнения: 2 032

Да, спомням си всичко, до цвета на пижамата, с която изхвърчах до болницата първият път ('щото хитро си сидях до дупка в къщи, не ми остана време да се преоблеча и цъфнах в болницата с пълно разкритие). Спомням си миризмата на свещта, която беше запалила дулата. Спомням си кой срещнах по стълбите. Спомням си как веднага след първото раждане си казах, ми, то не било трудно, мога пак. Никакви обезболяващи и подобни не взех (не човек, а желязо Crazy

), което може би спомага за ясни спомени. Спомням си за какво си говорех с акушерките веднага след второто раждане. Никога няма да забравя индикациите за Даун, като се роди Ели.

Абе, всичко си спомням и мога да досаждам с разкази часове. Малко като мъжете с тяхната казарма.

# 32 12 авг. 2007, 08:37 ч.

Мнения: 5 245

Помня всичко от теста с две чертички до момента в който ми дадоха малкия в ръцете Hug

. Всъщност имам тази способност да не забравям почти нищо, за добро или за лошо Rolling Eyes

# 33 12 авг. 2007, 10:44 ч.

Мнения: 2 161

О,помня и още как.Първо раждане на 19.Сама,мъжът ми на рейс.Изобщо не знам за какво става въпрос.След първите болки си казах:О,това ли е?Ще го издържа без проблем.Честно казано,по-късно си мислех,че умирам. Помня майка ми,баща ми,свекър и свекърва.С едни огромни букети от рози.Два часа след раждането.Спомням си,че през цялото време се стисках да не се разплача,но като видях промененото лице на майка ми се разревах колкото мога и й казах:Защо не ме предупреди,че боли?
Второ раждане.Вече съм в час,въпреки,че толкова време е минало.Обаче пак съм без мъж.Този път раждам при вип условия,добре минава всичко.Обаче след раждането има проблем.С мен.Рев,рев,рев.Всички реват,дори и мъжът ми по телефона.За първи път в целият ни брачен живот го чувам да плаче.Слава богу,всичко си идва на място.Прибираме се в къщи.И установявам панически,че всичко съм забравила,единственото,което си спомням, е как се поставя памперса.

# 34 12 авг. 2007, 14:59 ч.

Наистина нищо не се забравя!Въпреки,че при мен беше различно,защото с първото ми дете хал-хабер си нямах че ще раждам,тъй като Хриси се роди 17 дена по-рано.И така.... вечерта на 02.01.2001,правим си ние разходка с моя мъж,след това на приказки с комшииите и най-накрая се прибрахме и си легнахме.на сутринта аз ,нищо неподозираща,се събуждам и абе нещо много мокро под мен и корем ме наболява леко.Бре,викам си какво става тук,още не е време да раждам...и му казвам аз на господина-май ще раждам,защото ми текат водите.А той,какво мислите ми отговори... ooooh!

я заспивай,ти сигурно си се напикала!!!!!! #2gunfire

Представяте ли си!!!
Това става в 6:30 сутринта,говорих аз с джипито,тя вика ще изчакаме да видим-а на мен малко,по малко ми изтичат водите...Замина моичкия на работа,а аз лежа и се паникьосвам,нали ми е за първи път.Стана 11:30,на мен продължават да ми тече,но нямах силни болки,дойде джипито и вика-отиваш в болница.Обадих се аз на мъжът ми,закара ме,и с моя късмет случих на една индйка-стажантка,тя ме приема...Включиха ми система в 12:30 и в 16:05 си имах прекрасно момиченце.Амагорката стажантка беше толкова притеснена,че ме ши 10 мин Rolling Eyes

С второто имах други притеснения,изкарах си термина докрая,че даже и с 1ден отгоре.Ей това чакането е отвратително,а днес,а утре,всеки те подпитва айде бе няма ли да раждаш вече.... newsm78

все едно те имат зор!!!пък и друг дерт си сложих сама-викам си ами аз как ще разбира че раждам,незнам нита какво е контракция,нито нищо...абе луда работа.Ама и то мина-на 25.01.2007 като отидох в11ч. и ми включиха системата,в 14:25 си имах още една кукла Grinning

.Да си живии здрави!Това мили дами са моите спомени.....Спомняш си всичко,но поне при мен е само хубаво.

# 35 12 авг. 2007, 15:48 ч.

Мнения: 3 456

Помня всичко, но честно казано не обичам много да си припомням тези моменти.

# 36 12 авг. 2007, 18:01 ч.

Мнения: 3 622

Родих сина си преди 9 години, но си спомням всичко с подробности сякаш беше вчера. Как влязох в болницата, стаите, и момичето с което бях, и контракциите които сякаш нямаха край и самото раждане го помня с най - малки подробности - а ми се иска да го забравя, че беше толкова тежко. Sad

И после малкото бебе като се появи как забравих болката и как следях акушерката с поглед какво прави, и се надигах, а доктора ми вика "Лягай каде се надигаш" а аз "Ами да гледам какво става" Като ни качиха в стаята първото нещо което си помислих беше че искам да се прибирам в къщи с бебето - ами нали вече го бях родила и хич не ми се стоеше в болницата Wink

Причина:

Причина: