Публикувана: 9 авг. 2007, 23:05 ч.
Последно мнение: 12 авг. 2007, 18:01 ч.

Спомняте ли си???

2 296
36
1

# 15 10 авг. 2007, 09:17 ч.

Sofia
Мнения: 2 869

Да, спомням си и за мен ражданията на децата ми са най-важните дни в моя живот. Честно казано, не мисля, че която и да е жена родила дете може да заброви момента.
Скоро големият стана на 10 г., и точно по този повод се замислих, че все едно беше вчера, когато ме закараха със слаби болки в Шейново. Родих го чак след 36 ч.Помня всяка минута, цялата нощ в която обикалях коридора с адски болки. Разкритието вървеше бавно, а аз през 30 мин. будех акушерката да провери дали не ми течат водите, та да ме сложат на системи.
От преди почти 4 год., когато тръгна малкия, водите ми изтекоха в къщи.Бях много по-уплашна отколкото първия път, краката ми трепереха. Понеже съм раждала без упойки, помня всеки напън.
Ех, както се казва сладка болка и мили спомени...Няма нищо по-велико в живота от това, да родиш живот!

# 16 10 авг. 2007, 09:30 ч.

Мнения: 525

Спомням си, че до късно седях вкъщии и се инатех че болките не са силни, но когато дойде момента не си спомням да съм усетила толкова страх. Беше забавно как си лежах и лекарката и акушерката шетаха около мен, а аз си мислех колко съм смела и няма да пищя, но........ като почнаха яките болки бяха едни викове. Когато излезна диването и го докоснах всичко вече беше забравено, обадих се на мъжът ми, а той моля ти се отишъл да лови риба защото не можел да издържи на напрежението. На следващия ден го пуснаха при нас, той дойде мархмурлия, но като видя Моника беше с най-щастливото лице което съм виждала.
Следващите дни и до ден днешен тя е моето злато. newsm03

# 17 10 авг. 2007, 09:54 ч.

София
Мнения: 7 242

Мамо Цоцоланке, не се чувствам дискреминирана и отговарям Grinning

Спомням си много добре съботията около раждането на Цвети и с удоволствие се връщам към тях. Най-вече моментът, когато я видях за първи път - беше будна и ме гледаше толкова разумно, съсредоточено и изучаващо... Интересно, че раждането на Теди само преди месец ми е "по-мътно". Ужасно ме е срам, но не помня кога и как съм я видяла за първи път Embarassed

А преди това добре си спомням как татко й и кака й ме придружиха от реанимацията да стаята и поседяха малко с мен. Как ги разпитвах как изглежда бебето... Надявам се с времето споменът за първата ми среща с Тедката да се върне.

# 18 10 авг. 2007, 09:56 ч.

Мнения: 1 426

И аз помня с големи подробности всичко, нищо че вече са минали много години. И около рождените дни много ми напира отвътре да разказвам какво в колко часа е станало и кой как е реагирал Laughing

# 19 10 авг. 2007, 10:04 ч.

Мнения: 2 950

Помня, помня, и то как! smile3521

Всички постоянно ме убеждаваха, че раждането се забравяло още на следващия ден, но след 2 години и половина още ми е пред очите.

Де да знам, може пък по-натам да забравя, но не искам. Приятно ми е да си спомням, дори и гадните неща от раждането. Сигурно съм мазохистка! newsm48

# 20 10 авг. 2007, 10:07 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Помня ясно, все едно преживявам всичко отново- реплики, емоции, миризмата в болницата... всякакви детайли. Интересното е, че от първото раждане си спомням повече, отколкото от второто Rolling Eyes

# 21 10 авг. 2007, 10:15 ч.

София
Мнения: 4 866

Вечерта преди да родя Виктория ходихме на кино - "Легенди за страстта". В продължение на няколко поредни години засичах този филм по кабеларките вечерта на 29 април. Добре, че не се налагаше да раждам всеки път.
Помня песента, която цяла нощ се въртеше по радиото, докато чаках да родя. Беше абсолютен хит тогава, но групата зачезна след двете си популярни песни.

Интересно е как определени звуци, образи и миризми събуждат спомените.

# 22 10 авг. 2007, 12:10 ч.

София, център
Мнения: 3 455

Спомням си разбира се, кристално ясно си спомням всичко.
Спомям си какво съм правила в деня преди да родя, спомням си, че тъй като бях за секцио, не биваше да ям предишния ден, но бях толкова гладна, че изгълтах една паница боб, помня, че дойде една колежка след работа да ме види, пихме кафе, дойде един просяк, дадохме му милостиня, после взехме сина й от детска градина, и отидохме до вкъщи, да им покажа количката. Помня, че ми се обади кумата ми, да ми пожелае късмет, самата тя бременна в 7- ми месец. После помня, че не мигнах цяла нощ, сутринта станах преди всички, направих кафе по навик, макар, че не можех да пия. Изкъпах се, облякох се, видях майка ми и се разплаках, после се качихме на колата, по радиото звучеше песента от Шатовалон, часът беше 5,30, мъжът ми беше като препариран, едва ли не забравил как се кара, докато отидохме до Тина Киркова, изпуших последна цигара, ужас, все едно отивах на заколение. Обадих се на доктора, че сме пристигнали, той ми махна от прозореца да се качвам и така. Дълго е, но си спомням всичко, още помня имената на момичетата от реанимацията, и имената на бебетата им.

# 23 10 авг. 2007, 13:56 ч.

Мнения: 5 183

разбира се 4е помня Heart Eyes

Терминът ми беше определен за 21 Ноември. Спрях работа на 2 Ноември.
Една седмица се помайвах и релаксирах, а на втората се заехме да сглобяваме мебели, да пера, да гладя детски дрешки, бельо...
Колежките на съпруга ми му казали, 4е щом майката запо4не трескава подготовка, зна4и на беб4о му е време да излиза. Майката усещала кога ще стане това и иска да е готова. Той им се изсмял и казал, 4е има още време. Има, ама няма. Запо4наха адски да ми оти4ат краката, имах адско главоболие и световъртеж. Спешно ме прие лекаря ми да ме види. Направиха изследвания и се засуетиха около мен. оказа се Прееклампсия и доки каза спешно да предизвикваме раждане. Аз се стреснах - нямах психи4еска нагласа. Знам си, 4е след 10-тина дни ще е уж.
Сложиха ме на системи и т.н. В крайна сметка, след около 14 часа, с4итано от първата предизвикана контракция, родих по естествен на4ин едно прекрасно и супер космато и мъхнато мом4енце - най-прекрасното. Не изплака! Cry

Много се изплашихме. Роди се с увита пъпна връв около вратлето. Не дадоха на татито да я среже, именно поради тази при4ина. Слава Богу, вси4ко с беб4о се оправи и изплака. Имахме още малко притеснения, но накрая вси4ко се оказа добре и след 2 дни се гушкахме тримцата у дома.

# 24 10 авг. 2007, 14:37 ч.

Мнения: 1 937

Подобно на Рени, по-ясно си спомням първото раждане. Преди 8 години.
Помня, че стисках зъби цяла нощ, защото си мислех, че трябва да боли повече, и накрая пристигнах в родилния дом с 8 см разкритие.
Помня миризми всякакви - на Оксикорт, на застояла вода в мизерната баня, въздухът, който беше нажежен и не помръдваше, слънчевото затъмнение през 99 и пълната истерия около него (чак до очилата за наблюдение, които се предлагаха с всекидневниците), помня опустошителното земетресение в Турция, дни след като се роди дъщеря ми и черната статистика, която ни засипваше отвсякъде, помня аромата на една Рексона, която майка ми извади от чантата си и каза "За всеки случай", защото се разбра, че ще ни държат повече от седмица...
Струва ми се далечно и нереално. Хем се е случило на мен, хем някак - не съвсем...

# 25 10 авг. 2007, 15:52 ч.

Мнения: 1 881

И аз помня абсолютно всичко от деня, реплики, случки, всичко. Помня как лекаря разказваше на екипа си: "Добре, че дойдох да оперирам, че момичето как щеше да се подготви с четене за два дни" Mr. Green

.....Това по повод, че два дни само знаех, че ще е секцио и притеснено съм питала да ми разкаже всичко, че нали бях чела само за нормално, на курсове ходих, абе ...... Laughing

# 26 10 авг. 2007, 16:08 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Спомням си. Пък и всичко бе планирано и по график. Само думите "Това бебе е огромно" ме плашеха Mr. Green

Огромно, огромно - 3,900. Ама родено със секцио, не съм се мъчила грам. Като час на раждане е записан 9,05. А в 11,00 аз четях книга в реанимацията.

# 27 10 авг. 2007, 16:40 ч.

София
Мнения: 2 967

Цитат на: Мама Цоцоланка в чт, 09 авг 2007, 23:05

И при вас ли е така?

МАМЕ,
и при мен е така. даже мога и по секунди да го разказвам Simple Smile

П.П. Вече през смях, забравих да кажа, че мога да говоря Simple Smile

# 28 10 авг. 2007, 17:38 ч.

Мнения: 550

Помня всичко и едва ли има жена,която да не помни подобна емоция!Ще помня и болката и страданията и притесненията около раждането,но всичко това си струваше,разбрах това още щом зърнах сина си!Всяка една секунда болка си струваше!Всичко...всичко!Никога няма да забравя ,това са най ценните мигове в живота ми!
Само една жена може да разбере тези чувства!Само една майка! Kissing Heart

# 29 11 авг. 2007, 22:25 ч.

Мнения: 1 035

И аз си спомням всичко,сякаш беше вчера.Термина ми със Софи беше 11 07 2001г.Аз обаче имах предчувствие че ще се родина 13 07 (петък)и мъжа ми също .И двамата сме 90% сигурни че е и зачената на петък 13( 13 10 2000г.) И така към 5.00ч. на 13-ти отивам до тоалетната и виждам че съм прокървила.При мене спеше сестра ми в отсъствието на мъжа ми-той е военен и естествено тогава беше дежурен.Спомням си кафето което изпихме,как си събирах прането, защото ми бяха казали да не бързам да отивам в родилното...И раздрънканото такси,от което след като слязох контракциите ми бяха зачестили...Големия ужас който изживях ,след като към 7 00ч. се смениха лекарите и застъпи (според мои познати)най- големия некадърник...И още по-големия ,когато лекаря каза че бебето ще трябва да извади с форцепс...После ... после ми я взеха и я закараха в неонатология под наблюдение 24 часа.(такъв бил закона)На другия ден към 15 часа един прекрасен глас ме събуди"Има ли тук майче което да нахрани това детенце?"Детенцето беше моята първородна дъщеря.

А за близначките...След почти едномесичен престой в болницата,реших да пренаредя леглата,е те не са тежки ,все пак са на колела,но това беше причината раждането да започне.Беше само 3 дни преди определената дата за секцио.И сега мислеха да ме оперират, но момичетата бързаха да излизат... В 20 40 първата и само след 10 минути втората.Пак ми ги отнесоха Cry

А аз със високо кръвно...мисля180 горна граница.Цяла нощ останах в специална стая.

После нямаше и три дни и ме изписаха ,а децата ми останаха Sad

Цели 40 дни.Повярвайте ,струваха ми се 40 години.Толкова сълзи съм изплакала...Но дойди и моя ден.Прибрах си ги живички и здравички.И наистина с времето остават само хубавите спомени -за деня в който ги извадиха от кувиозите, за махането на сондите и хранене с биберон, за наддаването на всеки грам.

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Задух при дете

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: