Публикувана: 8 авг. 2007, 21:28 ч.
Последно мнение: 10 авг. 2007, 21:28 ч.

по-лесно ли се гледа второто?

2 067
38
1

Отговори

8 авг. 2007, 21:28 ч.

София
Мнения: 1 877

любопитна съм Party

бъдете по - изчерпателни в доводите си, моля. засегнете всички възможни страни, така както ги виждате.

# 1 8 авг. 2007, 21:35 ч.

Мнения: 2 849

По-лесно е определено,сигурен си в себе си ,минал си вече по този път .Имаш натрупан и опит и знаеш кое е грешно и кое правилно .

# 2 8 авг. 2007, 21:36 ч.

София
Мнения: 9 847

А ти защо питаш? Wink

Не знам за по-лесно,но определено по-спокойно,поне при нас.Децата ми са момиченца,с разлика 3 години.С какат всичко като че ли беше по книга,режим,храна,спане,това да не пропусна да направя,онова да не забравя...и пропуснах много важни неща-просто да се радвам на детето си.Е,не че не съм и се радвала,но просто бях по-стегната ако мога така да се изразя.С малката вече знаех какво да очаквам,въпреки че всяко дете е различно.Просто знаех какво е наистина висока Т,а не 37,5 примерно Mr. Green

,знаех ,че от колики не се умира...такива ми ти работи.
Истината е,че аз се учих да бъда майка,лека полека.Не станах майка за един ден-след раждането.И се учих основно върху първото ми дете.Така написано звучи грозно,но не е. Peace

И извода май е,че наистина второто дете се гледа по-лесно! Laughing

# 3 8 авг. 2007, 21:44 ч.

Мнения: 4 111

Аз имам едно, но майка ми има три. Според нея - да. Но и зависи според мен. Второто дете (брат ми) беше много кротък - дете мечта. Но третото - като първото - ужас на квадрат.

# 4 8 авг. 2007, 21:52 ч.

Мнения: 4 451

На мен ми е трудно. Голямото ми детенце е проблемно, малкото е в период на прохождане и съм адски изморена. Умората е двойна, но истината е, че и радостта е умножена по два пъти. Grinning

# 5 8 авг. 2007, 21:53 ч.

София
Мнения: 3 391

Аз и на първото не се оплаквам.
Но доста се притеснявах.
Не знам дали изобщо ще родя второ дете, но със сигурност ще съм по-информирана и по-подготвена.

# 6 8 авг. 2007, 21:57 ч.

Мнения: 417

И аз това се питам честно казано.Нямам второ дете,но по нататъка ще има.Аз лично си мисля,че ще е по лесно ако имат по голяма разлика помежду си децата.Примерно 5 год. или повече даже.

# 7 8 авг. 2007, 21:58 ч.

Мнения: 4 451

Azzy, това е точно така - по-информирана си и по-подготвена определено. Но и nina мисля, че има право. Може би, ако разликата е по-голяма, ще е по-лесно. Определено обаче къщата е пълна и е весело. Grinning

# 8 8 авг. 2007, 22:24 ч.

Мнения: 2 613

От финансова гледна точка -да,по лесно е,защото аз специално ползвах почти всичко от каката.А гледането откъм грижи и пр.си е същото.В началото бях доста самонадеяна ,именно защото смятах,че знам всичко за бебетата,но не беше точно така Mr. Green

Малката изкара коликите много тежко,освен това имаше ГЕР,после пък направи пневмония,така че в никакъв случай не мога да кажа,че съм я гледала лесно.
Гледането на второто дете е по-осъзнато като удоволствие.Много й се радваме с баща й защото съзнаваме,че гледаме за последно бебе(не плануваме повече деца)и искаме да се насладим на всеки миг.Догато каката все бързаме да я видим порастнала,малката сякаш искаме да си остане бебенце baby_neutral

# 9 8 авг. 2007, 22:39 ч.

Мнения: 109

Определено ДА. Опита си казва думата, сигурен си в това което правиш . Когато дъщеря ми вдигна температура за първи път имах чуството ,че ще умра от притеснение , а когато се случи със сина ми бях напълно спокойна знаех какво да му дам, зада го облекча.

# 10 8 авг. 2007, 22:43 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 381

Аз бях кълбо от нерви с баткото, шашната от всякъде, нямах информация за кърменето, коликите. Бях с подготовка само от няколкото книжки, които впоследствие разбрах, че са въздух под налягане. Големият ми син имаше страшни колики от 3-я си ден до края на 3-я месец, не се отлепваше от мен, искаше само мен, заспиваше само докато го люшкам на ръце - и това до почти 1г. и 6м.... Много грешки допуснах с него, бях крайно нервна и изморена.
С малкия дори бремеността ми беше по-спокойна, по-зряла, знаех какво да очаквам, какво трябва да купя за бебето, открих Форума за кърмене.
Раждането първият път беше трудно и с форцепс, вторият път бях с епидурална и гушнах бебето веднага, хилих се и плаках от радост. Закърмих бебо веднага, бях много по-спокойна, знаех как се слага памперс ( преди и това незнаех Embarassed

), как се къпе бебе, как се маже пъпче, не се обаждах на лекарката на всеки 2 минути.
Разликата между двете деца също се вижда - големият е по-напорист, по-нервен, по-ревнив към мен. Малкият е по-отворен за всички хора, по-контактен и доста по-спокоен от батко си.

# 11 9 авг. 2007, 00:39 ч.

Мнения: 3 069

Аз пък не бих казала, че е лесно по-лесно.
Имам 3-ма сина и при всеки един от тях си имах притесненията и грижите.
Бих казала, че е като че ли за 1-ви път всеки път Mr. Green

# 12 9 авг. 2007, 09:35 ч.

София, Младост 2
Мнения: 8 374

Определено ми беше много по-лесно. Не че баткото е бил проблемно бебе - и двамата не са имали колики, той спеше нощем само с 1 събуждане обикновено (за разлика от нея), имаше кой да го гледа винаги, когато поискам и т.н. Но пък аз не се чувствах спокойна, мореше ме недоспиването и независимо от четенето на всичко възможно явно просто не бях наясно какви са децата и изискванията им или не бях готова да дам това, което се очакваше от мен като време, внимание и участие Confused

С дребната тези работи ги нямаше - аз самата бях много по-уравновесена, вече с опит, намерих си стила на гледане, който ми пасна напълно (за разлика от първия път, когато много повече гледах нещата да са `както трябва`), беше ми удоволствие да се занимавм с нея, постоянно да я нося на ръце, кърменето беше (и продължава) да е удоволствие и за двете ни и така дребната порасна буквално неусетно, без да съм усетила тежест или умора, независимо че минаха 2,5г, преди да се реша да я оставя за една нощ на баба й Grinning

Но виж, комбинацията от две деца на много различна възраст и съчетаването на потребностите и характерите им е нещо ново и си е предизвикателство ( с което хич не мисля, че се справям добре Confused