Две случки в близките седмици ме провокираха да пусна тази тема.
Веднъж, по време на игра, Наско хвърли една от пантофките си в коридора и започна да крещи "ти ще стоиш там! Наказана!".
Вчера си играеше с една дървена мозайка и хвърли дъската, върху която се нарежда мозайката, на паркета, като замалко не я счупи. Той ме погледна уплашено, разбрал, че е направил беля, а аз съвсем спокойна му казах "защо така?Ще я счупиш." Още не бях довършила изречението и той се запъти към ъгъла на стаята, обърна се с гръб към мен и стои. Попитах го какво прави, каза ми, че е наказан.
И предишния път и вчера внимателно го разпитах защо казва, че е наказан?! Аз никога, по никакъв повод не употребявам тази дума! Няма начин да я е чул от мен. И двата пъти ми каза, че една от лелките ги наказва. В първия случай - "едно момченце, там-на пейката, да стои наказано". А вчера е наказала него в ъгъла, защото е ударил някакво дете. Попитах го защо удря децата, каза ми, че защото не ги обича. Обясних му,че не бива да удра децата, щом не ги обича, да не си играе стях.
Днес ми беше много притеснено и исках да се разбера с лелката и да й обясня, че не одобрявам наказанията по никакъв повод. Но тя беше ангажирана с много деца и не успях да говоря с нея. Предпочитах да е насаме.
Предполагам ,че наказания се прилагат с цел "да им се вземе страха" на децата. Но това ли е начинът, няма ли други методи да се покаже на едно дете, че не бива да прави нещо определено - като например да удря други деца? Оправдани ли са лелките заради това, че имат много деца, за които да се грижат? И как реагирате, ако разберете, че детето ви е наказвано от някого?