Тръгва на градина и ми е адски притеснено

  • 1 334
  • 24
  •   1
Отговори
  • Мнения: 341
Здравейте мами, минали по този път. Сигурна съм, че всички преживяваме даването на детето на детска градина по един и същи начин, все едно че идва края на света и може би много от нас плачат повече от самите деца...

Синът ми е на 3 г., до сега го гледа майка ми, но от септември, живот и здраве, ще тръгне на детска градина в 62 ОДЗ (София). Привързан е много към мен, баща си и баба си, как ще се разделяме - не знам. Децата са ни най-скъпото, което имаме и мисълта за първата раздяла и поверяването им в чужди ръце, знаете, е ужасяваща. Първият ден сигурно ще вися под прозореца на градината...

Дайте, моля, някои съвети, споделете как преодоляхте собствената си паника от ужасяващата мисъл в първите дни какво ли се случва там, дали плаче безутешно за мама и т.н.     

# 1
  • Мнения: 14 133
Здравей!!!! И моят дребосък тръгна направо на градина преди около година. Дотогава и него гледа майка ми. Изненада ни отвсякъде. Въобще не е плакал. Свикна много бързо. Персонала в градината му е много добър, внимателен с децата и определено това си оказа влияние за безпроблемната му адаптация. Успех!!!!!

# 2
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Успокой се, това е просто детска градина Grinning На повечето деца им харесва Peace

# 3
  • Мнения: 524
Предполагам, няма майка, която не се е притеснявала, аз първите дни все си представях, как детето ми бяга от градинката и разни други ужасии. Ако има места тази година ще пусна и малката на ясла, и пак ще има да я мисля. Аз си намирам някаква работа в къщи, която с децата не мога да свърша и така мисля по-малко, и съответно по-малко се притеснявам.

# 4
  • Мнения: 584
Имам същите притеснения за моя син, той също тръгва наесен на градина , досега го гледаше майка ми! Въпреки че имаме батко, който е ходил на градина или може би точно затова , съм ужасно неспокойна и имам чувството че ще свикне много трудно и много ще се травмира! Детето ми е по-свито и по-необщително, най обича да седи до баба си и рядко ходи при другите деца, затова се притеснявам, че няма да успее да се защитава  в групата ,където има доста по оправни деца от него! А от друга страна споделям убеждението ,че децата трябва да ходят на детска градина ,за да се научат да общуват! Баткото е много общително дете и тръгна с голямо желание на градина , но лошото отношение на персонала още първия месец ,го травмира и до завършване на градина всяка сутрин плачеше, въпреки че след разговори с госпожата нямаше повече инциденти и грубо отношение!

# 5
  • Мнения: 625
Здравей,Inomi,моето дете ходи на детска градина от 3 седмици и напълно разбирам притесненията ти.Вярно,че си е до дете,но аз за моето си знаех,че ще плаче,защото е много чувствителен и адски привързан към мен.А и до сега аз си го гледах и винаги много съм се занимавала с него и е нормално да му е трудно с хора,които не познава,децата също са му непознати,а и така изведнъж да го оставя без да осъзнава съвсем ясно,че ще си го взема след няколко часа...И наистина той много плаче всяка сутрин,после като го вземам пак се разплаква като ме види,но детето е на хубаво място,после се заиграва ,яде добре,спи.Не се притеснявай излишно,защото детето отива на едно място,където ще има възможност да играе с връстниците си,да бъде по-самостоятелно,просто е нужно известно време за да свикне.

# 6
  • София
  • Мнения: 3 659
Аз си признавам, че с баткото ни, си ревях първите дни като се разделяхме. Стисках зъби докато съм в градината, но излизах ли от нея се разтрепервах и си плачех. Това продължи 10-тина дни, докато детето се адаптира и започна само спокойно да си влиза сутрин. Сега съм се подготвила, че ме чака същото. Ако искаш може заедно да си плачем. Ние тръгваме от 15 септември.
 

# 7
  • Мнения: 219
Inomi, и аз съм от кандидат ревлите. Темичката ме заинтересува, защото и аз ще давам двама юнака-на мама на ясла от септември и ми се реве от сега. То адаптацията на децата си едно на ръка, но и адаптацията на мамите е не по-малко нужна. Как ще давам кураж на момченцата ми, като сигурно ще съм по-притеснена и от тях. А си личи, когато аз не съм уверена и те го усещат. В подобна тема прочетох като че ли подходящ съвмет - да им говорим, че тръгват на у-ще, градина, ясла, където ходят само най-добрите и послушни деца и това да им е стимул. Моите малчовци обичат да си играят с други деца, но дали ще искат да остават в градината, ще видим. Ние пътя до градината сме го отработили, защото ходихме до там да си вземаме храната, но как ще се оставяме - не знам. Аз се притеснявам, че персонала (по сведения на други майки) не е дружелюбен, гледат само как да разкъшкат децата, за да нямат работа. Ей това ме притеснява най-много, че съзнателно ще ги оставя в ръцете на хора, които не ги познават  и виждат в тях нещо като "навлеци", а пък аз ще разчитам да обгрижват децата, да са внимателни, да им помогнат при адаптацията. Е как ще стане тая?
Ами това, не ви дадох кураж, щото и аз имам нужда от такъв. Да стискаме зъби и да се надяваме децата да се адаптират по-лесно от нас.

# 8
  • Мнения: 3 146
Да се включа в отбора на притеснените ревли...  :oops
И моят тръгва от септември и направо се чудя, правилно ли постъпвам, като го давам. Но той е общителен и мисля, че има нужда от общуване с деца. Ще стискам зъби. Пиртесняват ме и болестите доста. Направо, много се шашкам, въпреки че разбирам, че е добре да иде, все пак...

# 9
  • Мнения: 500
Лъчезара тръгна направо на градина на 2год и 5 мес.Първия месец тя ревеше там,а аз вкъщи!Но сега(почти година по-късно)няма и помен от сръдни...Ще минете и през този период,спокойно!Трябва да си много търпелива и ще видиш,че всичко ще е наред!  bouquet

# 10
  • София
  • Мнения: 7 097
Включвам се и аз  Peace Калина също тръгва на градина септември и колкото повече наближава този момент, толкова по-притеснено и тъжно ми става... Rolling Eyes Тя е много контактна и общителна и въпреки това ми е свито сърцето, избягвам да мисля отсега...Подготвяме я с разговори, даже мисля да я заведа и до градината още преди "първия учебен ден".

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 8 819
И на мен ми се свива коремът като си помисля(а аз само за това си мисля, напоследък), че от 03.09 съм записала Влади на градина. Много ще ми е мъчно, той е много контактен, обаче постоянно ме търси като го оставя с някой за малко ( с тати си, с бабите, с леля).
Ходихме заедно в детската градина, разгледахме, почти всеки ден минаваме оттам с колата, разказвам му, че всички деца там са без мама, играят си и това е тяхната работа.
Дори се опитвам да го убедя,че ходенето на детска градина е награда и само послушните деца ходят на градина Embarassed
Много разчитам на това,че градината е частна и са само 6 дечица в малката група и ще могат да му обръщат повече внимание в началото,докато се адпатира  Praynig
Пожелавам на всички бъдещи "ученичета" да са много доволни в детската градина! Hug

# 12
  • Мнения: 917
Дени тръгна преди две седмици на ясла. Сутрин тя плаче и аз като я оставя и аз плача. Може твоето детенце пък по-големичко и да не плаче. Ама мен ми държеше влага по цял ден. Вече днес гледам отида със желание и не плака чук чук чук. Дано така продължава

# 13
  • София
  • Мнения: 10 825
Моят син тръгна сега от 1-ви август. Мислех си как ще си почина и ще мога да се виждам с приятелки. Да, ама не, толкова ми е притеснено, че седя вкъщи и броя часовете докато дойде време да отида да го прибера.  Sad
Искрено се надявам скоро да спре да плаче.... като гледам другите дечица в групата му с какво огромно удоволствие влизат в градината.

# 14
  • Мнения: 46 492
И на мен ми е притеснено, от 10-ти септември тръгва и колкото повече приближава, толкова повече се чудя дали да я пускам, не съм съгалсна с почти нищо от ежедневието там  Confused проблемът е, че тя иска  Confused

Общи условия

Активация на акаунт