Децата са много искрени, прекалено даже ... Моят син напоследък ме застрлева на няколко пъти:
- На лекарката си, която не е е виждал от година, да речем: "Здравей, доста си остаряла ..." и клати глава съчувствено ... Следват неловки обяснения от моя страна, извинения, разговори след това.
- На момиченце, с което току що се е запознал: "Къде отиде баба ти?", за майката, която е на очевидна възраст колкото свекърва ми, вярно ... Следва неловко мълчание, извинение, обяснение, че някои хора по - късно имат деца ...
- На съседка, която очевидно доста е напълняла, вероятно поради здравословни прични: "Здравей, много си напълняла, а беше такава хубава ..." и пак съчувственото клатене на глава ... Тя го обожава и му обясни, че е вярно и ще се опита пак да отслабне ... Следват извинения, разговори ...
- На мен (бременна съм в 8-ми месец): "Мамо, като хипопотам си по бански"
или: "Вече и от баба си по - дебела..." Хем значе, че е заради бебето, че после се отслабва ... Аз не се сърдя, нито обиждам, така или иначе е вярно - за седем месеца съм с 13 кг. отгоре. Обаче другите хора, непознатите или слабо познати?
- На колега на баща му, пийнал си: "Миришеш на лошо" ... пак разговорите ...
В разговорите ни винаги ми отговаря: "Ами то си е вярно, да ги лъжа ли?" Опитвам се да обяснявам за деликатност, ама май не ми се удава съвсем ... Всеки път ме хваща неподготвена ... А някои хора се обиждат, обявяват го за много невъзпитан ... Аз не мисля така ни най - малко, много е мило и добро детето, просто е наблюдателен много искрен ...
Как обяснявате вие за деликатността?
За това, че някои неща не се казват в очите?
За разликата с лъжата?
Кои неща? Не мога да знам предварително какво ще му направи впечатление в някой момент ...
- На лекарката си, която не е е виждал от година, да речем: "Здравей, доста си остаряла ..." и клати глава съчувствено ... Следват неловки обяснения от моя страна, извинения, разговори след това.
- На момиченце, с което току що се е запознал: "Къде отиде баба ти?", за майката, която е на очевидна възраст колкото свекърва ми, вярно ... Следва неловко мълчание, извинение, обяснение, че някои хора по - късно имат деца ...
- На съседка, която очевидно доста е напълняла, вероятно поради здравословни прични: "Здравей, много си напълняла, а беше такава хубава ..." и пак съчувственото клатене на глава ... Тя го обожава и му обясни, че е вярно и ще се опита пак да отслабне ... Следват извинения, разговори ...
- На мен (бременна съм в 8-ми месец): "Мамо, като хипопотам си по бански"
или: "Вече и от баба си по - дебела..." Хем значе, че е заради бебето, че после се отслабва ... Аз не се сърдя, нито обиждам, така или иначе е вярно - за седем месеца съм с 13 кг. отгоре. Обаче другите хора, непознатите или слабо познати?- На колега на баща му, пийнал си: "Миришеш на лошо" ... пак разговорите ...
В разговорите ни винаги ми отговаря: "Ами то си е вярно, да ги лъжа ли?" Опитвам се да обяснявам за деликатност, ама май не ми се удава съвсем ... Всеки път ме хваща неподготвена ... А някои хора се обиждат, обявяват го за много невъзпитан ... Аз не мисля така ни най - малко, много е мило и добро детето, просто е наблюдателен много искрен ...
Как обяснявате вие за деликатността?
За това, че някои неща не се казват в очите?
За разликата с лъжата?
Кои неща? Не мога да знам предварително какво ще му направи впечатление в някой момент ...
Моя е на 6 и грам не ме разбира като му обяснявам за деликатност и нещо от сорта.Нали затова казват че децата са прекалено искрени.Той не прави чак такива изказвания,но например пита на доста висок глас"Мамо,тоя защо говори така странно" или нещо подобно 
Човекът се направи ,че не го чува, а аз потънах в дън земя от срам.На възрастните жени непрекъснато вика Баби Яги и колкото се опитвам да му обесня,че тази старица съществува само в приказките той си знае негово.За големия направо не ми се пише,че той си е повече от откровен ,особенно ако се ядоса. 
