Здравейте.Мисля,че полудявам.
Регистрирана съм,но сами знаете повечето имат нужда да останат анонимни.Най-обикновенна жена съм,домакиня с две деца.Живея спокойно, сами сме,парите ни стигат,но не ни остават.Мъжат ми е добър, в смисъл осигурява ни,не закъснява,не се запива с приятели и т.н.
но аз се чувствам нещастна.И аз незнам защо? Сега четох темата "Какво е последното нещо което е направил съпруга Ви за да Ви трогне така,че да се разплачете от радост?".Няма такива неща при нас като изненади,подарък със или без повод.Няма мили думи или дребни жестове направени дори и без пари(от негова страна,а аз съм романтичка и често му правя такива)Никъде не ходим сами,като семейство много рядко.Той не обича да излиза,не се срещаме с приятели.Аз излизам сама един път в месеца на обяд,докато децата спят за 1ч.,не пропуска да каже,че не са го слушали.Приятелки нямам,лично време и пространство също.Вечер той гледа телевизия,аз чета тук във форума.Това е всеки ден,не си говорим.Ако се опитам да кажа нещо,ясно ми показва,че ще пропусне нещо.Напоследък много плача.Имам нужда да бъда утешена,а той е толкова студен.Все ми се кара,кво ти става,омръзнаха ми твоите депресий аз кога те натоварвам с моите.Та нали той ми е най-близък,на кого да се оплача.Когато го попитам обичаш ли ме,той отговаря след като съм с теб да.Винаги сме се карали за това,че той не ми обръща внимание,вече 14г.Нямам къде да отида.Искам да избягам поне за два дни с децата да съм далеч от него.Ако го направя обаче няма да ми проговори,за него не е нормално това.Жената трябва да си седи в къщи и да си гледа децата.Обичам го с цялото си сърце,но искам да усещам,че живея.
Надявам се вие от страни да видите къде ми е проблема.
Благодаря!
Регистрирана съм,но сами знаете повечето имат нужда да останат анонимни.Най-обикновенна жена съм,домакиня с две деца.Живея спокойно, сами сме,парите ни стигат,но не ни остават.Мъжат ми е добър, в смисъл осигурява ни,не закъснява,не се запива с приятели и т.н.
но аз се чувствам нещастна.И аз незнам защо? Сега четох темата "Какво е последното нещо което е направил съпруга Ви за да Ви трогне така,че да се разплачете от радост?".Няма такива неща при нас като изненади,подарък със или без повод.Няма мили думи или дребни жестове направени дори и без пари(от негова страна,а аз съм романтичка и често му правя такива)Никъде не ходим сами,като семейство много рядко.Той не обича да излиза,не се срещаме с приятели.Аз излизам сама един път в месеца на обяд,докато децата спят за 1ч.,не пропуска да каже,че не са го слушали.Приятелки нямам,лично време и пространство също.Вечер той гледа телевизия,аз чета тук във форума.Това е всеки ден,не си говорим.Ако се опитам да кажа нещо,ясно ми показва,че ще пропусне нещо.Напоследък много плача.Имам нужда да бъда утешена,а той е толкова студен.Все ми се кара,кво ти става,омръзнаха ми твоите депресий аз кога те натоварвам с моите.Та нали той ми е най-близък,на кого да се оплача.Когато го попитам обичаш ли ме,той отговаря след като съм с теб да.Винаги сме се карали за това,че той не ми обръща внимание,вече 14г.Нямам къде да отида.Искам да избягам поне за два дни с децата да съм далеч от него.Ако го направя обаче няма да ми проговори,за него не е нормално това.Жената трябва да си седи в къщи и да си гледа децата.Обичам го с цялото си сърце,но искам да усещам,че живея.
Надявам се вие от страни да видите къде ми е проблема.
Благодаря!
Има такива хора,дето обичат такъв начин на живот-ето в къщи аз съм романтичката,аз правя изненади,той не се усеща за нищо романтично-по-практичен е,а на мен не ми харесва това.Това че сте противоположности и на теб не ти харесва как прави той нещата,не значи че няма любов между вас.Това ,което чета при теб го има и у нас,а сме само с 3 годишен стаж заедно.Но наистина излизаме заедно,когато аз предложа или поискам.Той не отказва.Просто лошото в такива случаи е,че ти трябва да полагаш повечето(ако не и всичките)усилия 
