Като цяло Калоян е едно чудесно дете. Много умен, съобразителен, не млъква, изучава света с огромен интерес, НО...
Изпада почти всеки ден в страхотни истерии, които понякога продължават с часове. Ако нещо не стане както той го иска или истерясва до захласване или спори и ме побърква. Прави каквото си иска. Като му кажа нещо само ми се усмихва и си продължава с неговите си щуротии. Ако стана по-груба плаче неудържимо и обещава някакви неща, които слеед 2 минути вече е забравил. Много е разглезен и очаква да получава всичко за което се сети. Не мога да се справя, нищо не помага. Страхувам се, че и по-лошо ще става...Трябва ли да го лиша от абсолютно всичко за да се усети. Има ли смисъл подобна мярка. Не е ли малък, ще разбере ли?
сигурно звуча объркано, но съм МНОГО ОБЪРКАНА...