Случката е следната.
Съпругът ми взе на работа едно момиче. Откакто работи обаче, тя непрестанно отсъства, болна е, ходи на море и прочие. Заплата за тези периоди получава в пълен размер.
Не това е проблемът.
Днес тя има рожден ден. От вчера го търси, за да й плати заплатата, за да може да си посрещне рождения ден. И това не е проблемът.
Проблемът е, че кани само него т.е. без мен (иначе ще има и други гости). Тя отлично знае, че е семеен и т.н.
Съпругът ми бе много озадачен, но той по принцип не е конфликтна личност. Само да спомена, че досега не сме ходили самостоятелно на мероприятия на общи познати. Иначе свободата си я имаме.
Та аз му казах, че това момиче не го уважава, и не зачита него и семейството му, въпреки нещата, които е направил заради нея. (Тоя взе едва ли не по милост, защото нямала работа в момента)
Просто е обидна и недостойна тази постъпка. И аз се чувствам наскърбена, не защото няма да отида на този рожден ден (честно казано и обкръжението не ми е по стила, макар че се вписвам чудесно във всякакъв вид компания.)
Та му казах, че се чувствам наскърбена.
Той ми отвърна, че е много озадачен от това, че и аз не съм канена и щом това ме наранява, няма да отиде.
И наистина - не отиде.
Да, ама аз сега се чудя, не му ли наруших свободата? Или просто защитих собствената си чест. Хем ми е приятно, че той постъпи така, хем се чудя дали постъпих правилно?
Съпругът ми взе на работа едно момиче. Откакто работи обаче, тя непрестанно отсъства, болна е, ходи на море и прочие. Заплата за тези периоди получава в пълен размер.
Не това е проблемът.
Днес тя има рожден ден. От вчера го търси, за да й плати заплатата, за да може да си посрещне рождения ден. И това не е проблемът.
Проблемът е, че кани само него т.е. без мен (иначе ще има и други гости). Тя отлично знае, че е семеен и т.н.
Съпругът ми бе много озадачен, но той по принцип не е конфликтна личност. Само да спомена, че досега не сме ходили самостоятелно на мероприятия на общи познати. Иначе свободата си я имаме.
Та аз му казах, че това момиче не го уважава, и не зачита него и семейството му, въпреки нещата, които е направил заради нея. (Тоя взе едва ли не по милост, защото нямала работа в момента)
Просто е обидна и недостойна тази постъпка. И аз се чувствам наскърбена, не защото няма да отида на този рожден ден (честно казано и обкръжението не ми е по стила, макар че се вписвам чудесно във всякакъв вид компания.)
Та му казах, че се чувствам наскърбена.
Той ми отвърна, че е много озадачен от това, че и аз не съм канена и щом това ме наранява, няма да отиде.
И наистина - не отиде.
Да, ама аз сега се чудя, не му ли наруших свободата? Или просто защитих собствената си чест. Хем ми е приятно, че той постъпи така, хем се чудя дали постъпих правилно?
, може би не се е изразила правилно или вие така ограничително сте го разтълкували. 
А мен не се сетила да ме покани. Отидоха си двамцата на купон като едното нищо. Не съм се наскърбявала, даже ми беше смешно. Лапето на година и половина, обаче канено на купон. 
Тя си правила сметки някакви, а мъжа ти е постъпил като пич и дженталмен. 
Дали си права или крива няма значение, ситуацията е предизвикала в теб някакви негативни емоции и той е направил всичко възможно да не си наскърбена. Браво на момчето 
А какво да каже на колежката - жена ми се цупи че не е поканена 
, айде сега .... 
