Kaзвате ли си свободно мнението?

  • 1 268
  • 26
  •   1
Отговори
  • Мнения: 323
независимо дали е лицеприятно,или не.Става въпрос,че работя в женски колектив,и всички са като оси-коя какво казала,какво мазала...и после едни скандали,едни сърдения.Аз почнах да си мисля,че май колкото малко приказвам,толкова по-добре newsm78.Ама може ли да мълча като пукъл цял ден,и да не обеля нито една дума,защото след това ще стане с моите камъни по моята глава ooooh!Повод за тази тема ми даде коментарът на 1 моя колежка,която без притеснение и без да съм я питала за мнението й,ми кресна ,че съм звъняла постоянно на мъжа ми и той не можел да си поеме въздух от мен #Cussing outНаправо  бях изумена Shocked.Не й казах нищо на момента за да няма търкания,защото е много нахакана,но сега си мисля ,че май трябваше да я срежа,ама после пак едни истериии... #Cussing out

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 2 491
Казвам си го, но много деликатно, отчитайки с кого говоря.

# 2
  • в Низината
  • Мнения: 705
На тази твоя колежка какво и влиза в работата ти по колко пъти и на кого ще звъниш?
Да, мнението винаги си го казвам, без изобщо да се притеснявам от мнението на другите, но не се меся в личните им отношения!

# 3
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Става въпрос,че работя в женски колектив,и всички са като оси-коя какво казала,какво мазала...и после едни скандали,едни сърдения.

оооо и аз бях в такъв колектив, ужас...

ползвах тактиката на блондинката (моля да ме извинят русите дами  Wink)
стоях, слушах, запомнях, наблюдавах . най-важното правих се на тъпа и че не им разбирам дрязгите. стоях на страна.
започнаха да ме подценяват, защото аз умело си се правих на тъпа.

когато някой решеше да ме настъпи или да навлезе в моята територия, получаваше една стреличка само, в десятката.
нещо, което е казал или направил.
т.е. аз правя нещо и не можело - е да ама тя го е направила преди месец и е можело...хоп - леко напомяне...


след около месец-два с тази тактика имаше респект около личността ми. стана им ясно, че не става току тъй с мен ебавка.
при нас проблемът беше, че не им се работи и само кафета пиеха.
тихомълком разпределих работата. който не беше съгласен стоеше без работа и шефовете му намираха по-гадна hahaha

истината е , че там се научих да въртя номерца, макар да мразя от дъното на душата си.

мразя да говорят зад гърба ми и не го правя и за хората. като ме питат, все незнам, все не съм разбрала...

друг начин няма според мен.
или поне аз не съм го намерила

# 4
  • Мнения: 323
То не бяха колеги,то не бяха роднини,приятели-все за нещо обидени.Прави ми впечатление,че те могат да си говорят спокойно както и каквото искат,а пък ти (аз)като си кажеш мнението-ставаш най черен на света.

# 5
  • Мнения: 2 197
Абсолютно винаги си казвам мнението ако мога да го аргументирам. Ако съм свидетел на злобна забележка за трето лице обикновено минавам с репликата "е, не може всички да са красиви и умни като нас двете". Обикновено по-умните се усещат, че ги поднасям и прекратяват опитите да ме приобщят към темата. Ако не се усетят - то е ясно, че интелекта им не е достатъчен, за да се занимавам въобще с тях.

# 6
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Прави ми впечатление,че те могат да си говорят спокойно както и каквото искат,а пък ти (аз)като си кажеш мнението-ставаш най черен на света.

и майка ми не може да говори спокойно и като й кажа да не ми вика и тя ми се сърди.
и ми обяснява, че по цял ден работи с хора и никой не й правил забележка, само аз...

на майка ми работата е свързана с нерви. лека-полека не се усеща как е започнала да крещи и да говори невротично на всички Rolling Eyes

затова гледам да не задълбочвам ситуацията и само я моля да говори по-тихо, че ме боли глава Confused
и това е майка ми...
щом твоите колежки са и те толкова нерви, гледай да нямаш много взимане-даване с тях...върши си работата.

# 7
  • Мнения: 2 700
Джаста-праста съм в устата.  Laughing Първо говоря, после обмислям какво съм казала.  Embarassed
Но не съм имала драматични разправии с никой. Може би е въпрос на изразяване newsm78

# 8
  • Мнения: X
За съжаление, някои от хората около мен са изключително глупави и ограничени и си позволяват да дават абсолютно излишните си коментари най-вече когато е неуместно, смятайки че са голямата работа и по този начин впечатляват някой, а в действителност пораждат само смях, но аз съм достатъчно възпитана, за да не го правя и да се опитвам до максимум да сдържам емоциите си, особено пред непознати и не до толкова близки. Не е случайна поговорката :" Мълчанието е злато" а допълнението и :" но аз не съм алчен/а" може само глупак да го каже.

# 9
  • Мнения: 2 556
Зависи от ситуацията. Но когато съм на работа, винаги съм избягвала да водя лични разговори пред колегите. Ако си спестиш това, няма начин да те коментират по този параграф просто.

# 10
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Съвсем пинципно - казвам го. Не оставям хората в неведение какво мисля. Рядко има недоразбрали. Всъщност, не съм много отворен и мек човек, не съм особено комуникативна, но и няма начин да бъда грешно разбрана. Ако някой ме е подразнил или не ми е особено приятен никога не бих му казала нещо директно, но и някакси няма начин човека да не усети. Не обичам интриги, не обичам коментари зад гърба, не обичам и конфликти - деректни, бурни и явни. Не обичам и лицемерие. На тъпа, недоразбрала и недовидяла също не умея да играя.

Изобщо, или хората добре ме усещат или съм такава усойница, че няма начин да ме настъпят по погрешка.

# 11
  • Мнения: 302
Винаги съм казвала че с мъже се работи по-лесно-няма клюки,няма интриги,всеки си гледа работата и това е!За мое щастие сега работя именно с такъв колектив.

# 12
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 374
Работила съм с жени.
Винаги съм казвала какво мисля, само ако ме попитат.
Стояла съм на страна от интригите им, за личният си живот съм говорила много малко и не съм ходила с тях по кафета след работа.
Аз имам голям проблем обаче, дори и да не искам, пак чувам всичко - имам страхотно развит слух. Научавала съм неща които не съм искала да знам, научих се да броя до 100 преди да кажа нещо

# 13
  • Мнения: X
Уф, как мразя да работя с жени, защото много обичат да те вкарват в личния си живот и интригите с другите колежки. А мен хич не ме вълнува, коя какво прави след работа.

По принцип не участвам в глупави женски разговори на работното място, предпочитам да се забия в работата или в почивките да чета списание, отколкото да си говоря глупости. Виж, ако някой се опита да коментира нещо, което не е негова работа, винаги казвам, че не съм искала мнение, нито намеса в личния живот. По-умните се сещат, с по-тъпите се е налагало да го кажа по-остро. Печелиш враг, но поне не слушаш тъпи коментари. Няма средно положение...

# 14
  • София
  • Мнения: 3 359
Не, разбира се, че не винаги казвам какво мисля.
То и не винаги е за казване.
Много често подобна "политика" би била груба, невъзпитана и нетактична.
Естествено изисквам същото и към себе си.
Не всички ме харесват, не всички одобряват действията ми, думите ми или поведението ми, но това по-принцип не ме интересува и не желая да ме натоварват излишно с мнения, които не им искам.

Последна редакция: ср, 01 авг 2007, 15:52 от Azzy

Общи условия

Активация на акаунт