Внимавайте с on line познанствата!!!!

много съм против вси4ките тия интернет запознанства хипер нереални са. те мъжете по принцип гледат да прилапат жената, когато е най-уязвимичка , пък и ако са психопати от такава класа съвсем ще се възползват от болката й като й подадат 1 мъжко рамо така да се каже   за да се докопат до детето 

Отврат
Аз пък точно събрах смелост да се регистрирам в един ,уж читав сайт за приятели.И то се реших,гледайки едно интервю с Милен Цветков от нова-тв.,в което той казваше,че това е съвременния начин за комуникация между хората,че в днешно време човек няма време да виси по заведения и други места за "запознанства",разбирайте не само запознанства с цел "връзка",а по принцип да разшири кръга от приятели и познати. А нали на голяма част от нас тук,това ни е целта,да започнем отначало,с нови хора около себе си,които да ни откъснат от коловоза на предишния ни начин на живот?!
Направо ме хвърли в ужас
Аз съм много страхлива на тази тема,преди да запиша дъщеря си на тенис,разпитвайки за треньора,подпитвах и за това....защото вече какво ли не сме чули И все това и говоря,да се пази от охраната,от разни майстори,които ходят из училището,да има едно на ум После си казвам,боже ще си побъркам детето,да не му изкривя психиката с моите паранои .
То какво ли вече няма,и приятелки убили приятелката си от ревност ,беше преди около 2 години в БГ.
Споделете,мами на по-големи дечица,вие каво им говорите,как им поднасяте тези "гадости",от които трябва да ги опазим,запазвайки детското в тях и вярата им в доброто???
kiara,много актуална тема си пуснала,благодаря ти

Моя приятелка се разведе скоро и като мен си намери приятел,има 2 момиченца малки на 5и8г.той веднага реши ,че иска да живее с нея и децата,тя го подложи на жестоки проверки за това защо токова бърза,оказа ,че че човека наистина ги обича и приема ,същото е и с мен-приятеля ми е страхотен,но аз все още не пускам децата си сами с него.незнам как да ги предпазвам,незнам и какво да им кажа. Да чукаме на дърво и да не попадаме на такъв.И аз съм  против вси4ките тия интернет запознанства !!!!Не ги приемам за нормални

Момичета,спокойно! Наистина гадостите са навсякъде край нас,но не можем да се отказваме от ред хубави неща само и единствено от страх...Моето мнение е,че не е виновен интернетът,когато някой мръсник успее да се възползва от уязвими и беззащитни хора.Просто интернет-пространството е проекция на реалния живот-както в реалния сме застрашени,така и в мрежата.Нужно е единствено това-както проявяваме предпазливост при нормалните запознанства,така трябва да внимаваме и в он-лайн запознанствата.Не бива да се заблуждаваме,че само защото някой се е научил да щрака на клавиатура,е умен,интелигентен,възпитан и т.н.Както в реалния свят,когато един мъж ти се "мазни" прекалено много и се държи супернеестествено-учтиво,така и в он-лайн общуването си личат много от чертите в характера от начина,по който се изразява даден "обект"...
   Разказвала съм,че със сегашния ми приятел се срещнах именно в сайт за запознанства.След три разменени изречения помежду ни си определихме среща-оказа се,че и двамата не виждаме смисъл да си пишем безкрайни излияния,да се правим на каквито не сме,а да вземем да се видим на ОБЩЕСТВЕНО място,където да решим има ли смисъл да се виждаме и следващ път.С две думи-да действаме така,сякаш сме се запознали без помощта на интернет...Оттам нататък всичко е въпрос на разум,късмет,карма ако щете...

Човек по принцип трябва да внимава с новите запознанства независимо откъде.
Не може да се запознаеш с някой и на първата среща да го оставиш сам с детето ти.
А интернет е един нов начин за комуникация и там можеш да срещнеш кого ли не, както и в дискотека или бар, или на улицата. За съжаление не винаги можем да проверим всичко за човека отсреща. Но комуникирайки достатъчно дълго с някой лъжите трудно остават незабелязани. Особено при среща с човека на живо.
Все пак в интернет има и свестни хора
Детето м ие резултат от такава връзка, макар и да не съм най-добрия пример, но при нас проблемите бяха други.

моето мнение е, че е добре да сме внимателни и предпазливи - да го наречем разумни, но да не ставаме параноични

kiara, мерси за темата 

п.п. olimpiia, и аз се омъжих за човек от нет-а, сегашното ми гадже също е от нет-а ... но да не превръщаме темата в "за" и "против" нет познанствата

мисля, че тук идеята е съвсем друга, инак всички знаем, че е "гаранция- Франция" и късмет
ама късмет както ти си го направиш сам - това мисля ни казва темата

Момичета, радвам се че темата ви допада. За съжеление на никой не му е приятно дори да предположи такава ситуация, но няма да ни навреди малко повече предпазливост.
Разбира се че не става въпрос да си оставиш детето само с някой  след първата среща, но след да речем месец или повече когато си убеден в добронамереността на дадения господин.... В един момент трябва да се довериш а и то не е гаранция че нещо ще се случи "на саме" Би могло да е вечер когато майката спи или излезе до магазина... извратения ум винаги намира пролуки и възможности. Децата милите толкова са травмирани, че не смеят да кажта на никой и така си продължава.... Само докато пиша това в главата ми се въртят десетки примери от филми по истински случай или докумментални предавания ....

За съжеление аз имах подобен опит и все още не знам със сигурност какво точно се е случило (и може би нокога няма да разбера) с моите деца. Оставих децата си на детегледачка която беше препоръчана от друга майка. Въпросната особа без мое знание и разрешение е завела децата на среща с приятеля и - разбира се, този факт ми беше спестен. Моите деца бяха тотално травмирани от това което се е случило и което са видяли - беше голям кошмар за мен, даже ходих в полицията да разговарям с нещо като криминален психолог. Няма развитие и не знам какво точно се е случило този ден, децата буквално имат избирателна амнезия стане ли въпрос за този ден. Разбира се има начин да се разбере че нещо не е на ред с едно дете но трябва да се наблюдава от близо и редовно. Много често нямаме времето и силите да се вгледаме в детето си което не с думи а с поведение ни намеква за даден инцидент....
Покрай това което изживях съвсем съм се психясала на тази тема и за това се интересувам от подобни неща. 


Аз лично често говоря с децата - не умишлено, но винаги когато момента е удобен и подходящ. Казвам им че каквото и да се случва винаги могат да ми се доверят и да споделят с мен. Казвам им (според мен много важно) да не вярват на никой ако ги заплашва че ако ми кажат ще ме убият или те ще умрат или нещо друго лошо ще им се случи или че например вече няма да са приятели. Непременно подчертавам и да не вярват на хора които им предлагат пари, сладкиши, играчки... Казвам им че аз им купувам всичко от което имат нужда, а ако не мога сега да им го купя трябва да уважават моите усилия и това че работя за тях и се стремя нищо да не им липсва..... Травиалното "не говорете с непознати!", да не ходят никъде без да ми кажат. Настоявам да не целуват никой и да не разрешават да ги целуват освен ако не е в мое присъствие и аз не разреша; казвам им да пращат въздушни целувки (един колега много беснееше по този повод, но му казах че не той е нежелан а не искам децата да свикват така). Подаръците също се получават в мое присъствие - имаше един колега който им казал "донесох ви много голяма играчка Шрек ама я забравих в офиса, елата с мене да ви я дам". Децата веднага хукнаха (въпреки всичко са деца!) но имаха здравия разум да се сетят да дойдат да ми кажат на бегом че отиват еди къде си. Веднага ги спрях!  Ако той има да им дава нещо да го направи пред мен или да донесе играчката на обществено място а не дакара малки деца да ходят по офисите
Друго..... Опитвам се да не забравят, че момчетата и момичетата не е редно да си гледат гащите (в класната стая един ден бяха решили да си разгледат бельото, но само момичетата докато момчетата все пак вижадли от коридора )
При всички тия забрани и правила ще кажете, че децата ми не доближават хората или че може да убидят някой като не поздравяват и т.н. В момента сме на малко по-напреднал урок : спри се за малко, поздрави, изчакай да ти отговорят и кажи, че отиваш при майка си (това за познати които предварително са одобрени от мен).

За сега това се сещам от моята "практика".

Споделете и вие как се опитвате да предпазите/възпитате децата.

Що се отнася до мъжете - новите връзки, казала съм на децата че колкото и добър и приятелски да е настроен даден мъж, колкот и да ми е "близък приятел" (хехе, как иначе да обясня интимен), колкото и да им обръща внимание и да си играе с тях да не прекаляват с доверието и да не се отпускат много пред него и в никакъв случай да не остават на саме с него за дълго време.....
Знам че ответната страна може да се засегне, но да си призная хич не ме е еня. Мъже много, а децата ми са единствени и аз съм длъжна да ги предпазя до колкото мога, а не да им съсипвам живота.....


За интернет връзките... винаги съм смятала, че са загуба на време (лично мнение).

темата наистина е полезна, особено с това, което ти си споделила, kiara
п.п.  извини ме, че за n-ти път питам - на каква възраст са децата ти /просто защото и това има значение и искам да го съотнеса към постинга ти/

мен ли питаш?
моите са на 6 г., но това което съм описала като случка беше когато децата бяха на ..... 3 и половина.  Това с подаръка Шрек се случи на скоро.... Общо взето става въпрос за малки деца.

Гледах един от дебатите на кандидатите за президент на САЩ. Там имаше подобен въпрос на който отговаряха. Мисля че беше дали и до колко разговарят с децата си за секс и как според тях трябва да се подхожда в училищата - дали да се говори или не за тези неща. Единия от кандидатите каза, че освен всичко останало говори с децата си за това какво е неподходящо поведение и къде и как не е редно да ги пипат. Каза, че едното му дете е било на 6 г. при такъв разговор..... Според тях има прекалено много педофили за да си позволиме невежеството да не образоваме децата си.... Аз си мисля обаче че за да стигнем до децата трябва да минем през себе си защото тези изроди се развиват със скоростта на светлината (в изобретателността си и начините да се докопат до децата ни)