Бреговете на Куба, 2048 година...

  • 12 639
  • 322
  •   1
Отговори
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
... Хуанита отвори уморено очи. Нов ден. 100 дни от края на света или Голямото цунами...
Нямаше ясен спомен как се е озовала тук. Голямото цунами ли я донесе или винаги е била тук. Тази неяснота се коренеше както в напредналата и възраст /тя се кълнеше, че е на 85, за да изглежда по-млада. А всъщност нямаше още 80/, така и в дъното на бутилка кайсиева ракия, реколта 2007г., от неприкосновения запас на дон Волфио Делиормано.
Внезапно Хуанита получи проблясък! - Не съм сама, не съм сама...Ох, не бях сама, ама къде са другите? И кои бяха другите оцелели?

Последна редакция: вт, 31 юли 2007, 09:49 от ДЕ ВАня

# 1
  • Мнения: 3 405
- Доня Хуанита - бавно провлачи доня Анхелина - Вие ли сте или така ми се струва? Сънувах всички дони остарели и изнемощели, пръснати из белия свят, всяка заета с екзистенциални проблеми. Истина ли е?

# 2
  • Мнения: 25 568
- Уф, аман от вас, беее... - измърмори отегчено Как`Силия и изпълзя от пещерата, в която се беше събудила току-що. - Баси дъртофелите, нищо не ви мори, ни ДДТ, ни ядрен взрив, ни цунами! Ей, на, нова черна дупка зейнала в Космоса, ама и тя не ще да ви поглъща, че щели сте да й приседнете, алкохолички такива ненаситни!

# 3
  • Мнения: 589
Кълна се в девата от Гваделупе,че и тук няма да ме оставите на мира!-провлачи глас дон Ебастиян иззад купчина чакъл...

# 4
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
............ алкохолички такива ненаситни!

Какво говорите, ненагледна?! Няма алкохол. Само банани, пясък и море. И захарна тръстика тук-там...

# 5
  • Мнения: 3 447
- Тиииих бял Дунав се вълнува, веееесело шуми, хлъц! - припяваше доня Дона и плетеше крака по мокрия пясък.
- Кой изпи останалата кайсиевица, искам да знам! - замахна тя отривисто, залитна и се стовари под палмите, където мигом захърка и засънува млади делиормански овчари...

# 6
  • Мнения: 3 405
Как кой? Василинда. Ей я там, скрила се е в колибата, ама розовите гащи я издават. А Ламелинда где й  newsm78

# 7
  • София
  • Мнения: 15 452
A праисторическата  прабаба Тайминдилия седеше под една палма ,грееше си дъртите кокали на слънце, хапваше си бананче с беззъбата си уста и се чудеше колко ли серии от "Дързост и красота "ще изпусне сега, след цунамито.

# 8
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Няма пиячка! отсече Хуанита. - Мислете с мозъците, а не с небцето си, дъртофелници такива. Трябва да оцелеем, защото май сме единствените представители на човешкия род.

# 9
  • Мнения: 3 447
Как кой? Василинда. Ей я там, скрила се е в колибата, ама розовите гащи я издават. А Ламелинда где й  newsm78
- Изпратила съм им депеши - промърмори доня Дона, сръбна още глътка и продължи да спи.

# 10
  • Мнения: X
А доня Маха Незнамси коя си, си продухваше хубавата белокоса главичка на лекия океански бриз, седнала върху купчина палубни въжета, останали след потопяването на Ковчег Ноев Холидейс 1389. Сегиз-тогиз изпоплюваше по някоя семка от делиорманска диня реколта 2007 и си мислеше за семките и за хората и как надживяхме всички твари, дори и летящите агресивни кубински хлебарки!

# 11
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Дали не би могло, както са оцелели корабните въжета, да е оцеляло и нещо по-така от оборудването на кораба? Тенджерки, чаши, консерва копърка?

# 12
  • Мнения: X
Бааа...че нали току що оцеляхме, ма!
Има...една Активия с мюсли. Можем да седнем и да помюслим.  newsm78

# 13
  • Мнения: 3 447
Тенджерки, чаши.... ма какъв е тоя домакински манталитет, пор фавор! Я по-добре потърсете далекогледа и се озъртайте за мъжове - зер, тая земя наново трябва да се насели  Flutter

# 14
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Аз съм на 80, моля за уважение. Вярно е, че медицината дръпна напред, но не ща да раждам. Те мъжете за друго не служеха ли или само за разплод newsm78

Общи условия

Активация на акаунт