Уф, заиграх се да преведа част от статиите, които четох в чуждестранни източници за жълтеницата. С мъжа ми имаме резус конфликт и е твърде вероятно с бебето също. Затова потърсих повече информация, а причината да я търся в западни източници е, че у нас повечето (почти всички) педиатри (пък и други „източници” на инфо) препоръчват даването на глюкоза (или съотв. захарен разтвор). Живеещи в чужбина майки са споделяли във форума, че това „на Запад” е отживелица, от което, струва ми се, останах с правилното впечатление, че не става въпрос за някаква велика иновация, а за практика, която явно просто трудно навлиза у нас. Нарочно статиите са превод от немски източници (макар и с позоваване и на учени от други страни), защото срещнах и мнения, че ставало въпрос за „американска приумица”. Е, не е само американска. 
Пускам ги тук, а не в Кърмаческия, защото макар и избраните статии очевидно да поддържат изрично кърменето, се посочва, че важното в случая е храненето, пък дори и с АМ. Ако модератор прецени, може да ги премести! 
Разбира се голяма част от нещата се припокриват с това, което може да се намери в библиотеката тук и на Кърмаческия, и като статии в бг-нет страниците, но се постарах да избера по-синтезирани неща... за улеснение. Т.е. не претендирам да откривам топлата вода.
Ами след дългите и изчерпателни мотиви, заповядайте:
Физиологична жълтеница
С раждането бебето излиза от досегашния си безкислороден дом в тялото на майката в наситения с кислород въздух и вече не се нуждае от голяма част от червените кръвни телца, от които е имало нужда преди раждането. Малкият му черен дроб се заема с функцията да разгради тези излишни клетки. Той извлича от тези клетки в кръвта на бебето ензима „билирубин”, който трябва да бъде отведен в червата и отделен с изхождането.
Но какво се случва, когато след раждането си бебето не получава достатъчно храна – дали защото е отделено от майка си, или защото не суче ефективно и достатъчно? В този случай изхожданията (б. моя – по голяма нужда) не са достатъчно и билирубинът не се задържа в черния дроб, а се връща в кръвта и води до засилване на жълтеницата. Билирубинът трябва да напусне тялото на бебето, но това не се случва. Не става въпрос за реакция към млякото на майката, а за недостиг на мляко. Необходимата промяна идва с помощта на повече време на гърдата на майката, помощ при поставянето на гърда или предлагането на изцедена кърма. „Средно статистическото” кърмаче увеличава храненията си постепенно. Първият ден то пълни една пелена с мекониум, на втория – две с тъмни изхождания, на третия – три или повече със зеленикави изпражнения, на четвъртия – три до четири жълти и след петия три или повече жълтеникави изхождания дневно. Ако бебето изглежда жълтеникаво или оранжево и изхожданията са по-малко от изброените, вероятно се нуждае от повече мляко. Нуждае се от много време с майка си и помощ за правилно сучене, така че да се храни достатъчно от гърда или с изцедена кърма.
Помага ли даването на допълнителни течности?
Не. Водата или чаят водят само до намокряне на пелените, а бебето с жълтеница трябва да ходи по голяма нужда, нуждае се от храна. Най-честата причина за жълтеницата при новородените е недостатъчно или неефективно кърмене. Ако получава достатъчно кърма, тя ще отшуми.
Помага ли адаптираното мляко при жълтеница?
Да, защото то допринася за повече изхождания. Но да се храни новородено с АМ означава натоварване на организма, може да допринесе за възникването на алергии, увеличава риска от болести и затруднява поддържането на кърменето. Няма съмнение, че бебетата трябва да се хранят, но на първоначален етап това става чрез кърменето. Вторият вариант е изцедената кърма. И третият е адаптирано мляко. Най-важното е, че бебето трябва да се храни, особено ако е с жълтеница.
Какво представлява жълтеницата от майчината кърма?
Едно на двеста бебета реагират на кърмата от майка си с жълтеница, която може да продължи няколко седмици и дори месеци. Тя се появява едва няколко дни след раждането, може да бъде „прекъсната” със спиране на кърменето (но и да бъде засилена). Няма доказателство да е опасна, освен ако не става въпрос за друга форма на жълтеницата. Това обаче може да се види с лабораторни изследвания. Някои лекари настояват, за да е сигурна диагнозата, кърменето да се прекъсне за един ден и да се замени с даването на добавка. Същият ефект обаче се получава при загряването на кърма до над 56 градуса, при което се неутрализират причиняващите жълтеницата нейни съставки. Ако прекъснете кърменето, настоявайте нивата на билирубин да се следят два пъти дневно, за да може колкото може по-рано да го подновите.
По принцип жълтеницата при новородените почти никога не е причина за прекъсване на кърменето.
Източник: http://www.stillkinder.de/gelbsucht.html
Пускам ги тук, а не в Кърмаческия, защото макар и избраните статии очевидно да поддържат изрично кърменето, се посочва, че важното в случая е храненето, пък дори и с АМ. Ако модератор прецени, може да ги премести! Разбира се голяма част от нещата се припокриват с това, което може да се намери в библиотеката тук и на Кърмаческия, и като статии в бг-нет страниците, но се постарах да избера по-синтезирани неща... за улеснение. Т.е. не претендирам да откривам топлата вода.
Ами след дългите и изчерпателни мотиви, заповядайте:
Физиологична жълтеница
С раждането бебето излиза от досегашния си безкислороден дом в тялото на майката в наситения с кислород въздух и вече не се нуждае от голяма част от червените кръвни телца, от които е имало нужда преди раждането. Малкият му черен дроб се заема с функцията да разгради тези излишни клетки. Той извлича от тези клетки в кръвта на бебето ензима „билирубин”, който трябва да бъде отведен в червата и отделен с изхождането.
Но какво се случва, когато след раждането си бебето не получава достатъчно храна – дали защото е отделено от майка си, или защото не суче ефективно и достатъчно? В този случай изхожданията (б. моя – по голяма нужда) не са достатъчно и билирубинът не се задържа в черния дроб, а се връща в кръвта и води до засилване на жълтеницата. Билирубинът трябва да напусне тялото на бебето, но това не се случва. Не става въпрос за реакция към млякото на майката, а за недостиг на мляко. Необходимата промяна идва с помощта на повече време на гърдата на майката, помощ при поставянето на гърда или предлагането на изцедена кърма. „Средно статистическото” кърмаче увеличава храненията си постепенно. Първият ден то пълни една пелена с мекониум, на втория – две с тъмни изхождания, на третия – три или повече със зеленикави изпражнения, на четвъртия – три до четири жълти и след петия три или повече жълтеникави изхождания дневно. Ако бебето изглежда жълтеникаво или оранжево и изхожданията са по-малко от изброените, вероятно се нуждае от повече мляко. Нуждае се от много време с майка си и помощ за правилно сучене, така че да се храни достатъчно от гърда или с изцедена кърма.
Помага ли даването на допълнителни течности?
Не. Водата или чаят водят само до намокряне на пелените, а бебето с жълтеница трябва да ходи по голяма нужда, нуждае се от храна. Най-честата причина за жълтеницата при новородените е недостатъчно или неефективно кърмене. Ако получава достатъчно кърма, тя ще отшуми.
Помага ли адаптираното мляко при жълтеница?
Да, защото то допринася за повече изхождания. Но да се храни новородено с АМ означава натоварване на организма, може да допринесе за възникването на алергии, увеличава риска от болести и затруднява поддържането на кърменето. Няма съмнение, че бебетата трябва да се хранят, но на първоначален етап това става чрез кърменето. Вторият вариант е изцедената кърма. И третият е адаптирано мляко. Най-важното е, че бебето трябва да се храни, особено ако е с жълтеница.
Какво представлява жълтеницата от майчината кърма?
Едно на двеста бебета реагират на кърмата от майка си с жълтеница, която може да продължи няколко седмици и дори месеци. Тя се появява едва няколко дни след раждането, може да бъде „прекъсната” със спиране на кърменето (но и да бъде засилена). Няма доказателство да е опасна, освен ако не става въпрос за друга форма на жълтеницата. Това обаче може да се види с лабораторни изследвания. Някои лекари настояват, за да е сигурна диагнозата, кърменето да се прекъсне за един ден и да се замени с даването на добавка. Същият ефект обаче се получава при загряването на кърма до над 56 градуса, при което се неутрализират причиняващите жълтеницата нейни съставки. Ако прекъснете кърменето, настоявайте нивата на билирубин да се следят два пъти дневно, за да може колкото може по-рано да го подновите.
По принцип жълтеницата при новородените почти никога не е причина за прекъсване на кърменето.
Източник: http://www.stillkinder.de/gelbsucht.html
Исках само да уточня, че не претендирам за абсолютна медико-терминологична прецизност на превода (и на предишните разбира се) и приемам редакции. 
