Пиша може би,за да ми олекне и да споделя с вас,защото сигурно има и други като мен. Днес дойдоха за малко родителите на мъжа ми. Не знам защо,но като ги видя,особено нея,ми се скапва настроението,въпреки че всеки път си казвам как ще го променя това,но уви. Говорим малко и после млъквам като пукъл. Те са болни,на нея операция тежка й правиха,но и аз нямам ли си проблеми. Правим ремонт и тайно си ги обвинявам,че навремето са имали средства,а са допуснали жилището да заприлича на дупка. ОФ,много ме е яд,какъв ли е смисъла. Не стига това,ами и все да каже какво да си направим,какво да сложим,но аз я отрязвам като й казвам че няма да стане. Дори и с детето не умее да си играе. А в началото я харесвах,може би след като заживяхме заедно с мъжа ми,те са на село, и почнаха да излизат проблемите на къщата,се промених към тях. Абе,как са допуснали и в частност тя,защото жената е стожерът на семейството да се стигне до тук. Вече 2-ра година съм в жилището и все ремонти,като бременна се скъсах от бачкане,че и сега пак ремонт. Не че се хваля,ама откакто съм тук къщата придоби друго излъчване. Ами, много са нещата,които ми тежат,ама аре да не ви отегчавам. А и ми кисне също така,че когато бях в родилното,един път не дойдоха да ме видят,а са на 20 км.от нас. Понякога се чувствам виновна,друг път си казвам,че те са причината да си променя отношението към тях. Това е. Някой ще каже,че цяло голямо жилище са ни оставили,ама да знаете в какъв вид го заварих...Споделете и вие как се чувствате,ако сте в подобна на моята ситуация.
- Публикувана: 30 юли 2007, 13:56 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2007, 23:42 ч.
Писна ми от ремонти и свекърви.
Да, когато някой получи нещо наготово, в 90% от случаите не само не го оценява, а на всичко отгоре се и оплаква. Направо ми иде да запея, че никой нищо не ми е дал, та да му намирам кусури после 
И сега каквото и да имам, все си е мое и само аз ще съм си виновна, че не му е наред ремонта или нещо друго. Ураааа!
И сега каквото и да имам, все си е мое и само аз ще съм си виновна, че не му е наред ремонта или нещо друго. Ураааа!
Мила, не се кахъри толкова, че са ви оставили жилище в лошо състояние. По-добър ли е варианта две години да се бият в гърдите, че жилището им ще остане за синът им, и накрая да го продадат. Синът им нищо да не види от цялата работа, те да отидат да живеят надалеч. А детето им да се чуди сега как да си плати наема. И това са родители, които обожават детето си и "за него живеят" 
1. толкова са могли толкова са направили
2. като не те устройва не живей в това жилище. Много е лесно и просто - купувакте си собствено, изнасяте се и готово
Или може би не е 
Ако не е, нямаш право да ги обвиняваш - имаш покрив над главата си и аз лично по- скоро бих била леко благодарна. Ама това е може би защото ми се налагаше да си изплащам жилищния кредит сама 
Може наистина да не са хора, може наистина да си имат много кусори, обаче са отгледали сина ти. Не е нужно да ги обичаш и да умираш от кеф като ги видиш, само е нужно да не ги мразиш. Вгажда живота и то най- вече твоя. Прекрасна работа върши неутрално любезното дипломатично отношение "Как си лельо/мамо/както там и викаш? Как се чувстваш след операцията, по- добре ли си вече и т.н?" Тия работи относно бъркането в личните ви работи се пропускат мило и любезно с бърза подмяна на темата с подходяща друга 
Ако номера не мине, прекрасна работа вършат лафчета от сорта на "ще го помислим" "има време до тогава", "ще поразгледаме по магазините". За детето пак може да се въоръжиш с подобни изразчета за отбиване на номер. Все пак жената е болна, директната конфронтация не е полезна, а и може да пробуди нотка на съжаление към мама у мъжа ти. Все пак те не живеят при вас - мноооооооооооого голямо предимство
2. като не те устройва не живей в това жилище. Много е лесно и просто - купувакте си собствено, изнасяте се и готово
Или може би не е Ако не е, нямаш право да ги обвиняваш - имаш покрив над главата си и аз лично по- скоро бих била леко благодарна. Ама това е може би защото ми се налагаше да си изплащам жилищния кредит сама Може наистина да не са хора, може наистина да си имат много кусори, обаче са отгледали сина ти. Не е нужно да ги обичаш и да умираш от кеф като ги видиш, само е нужно да не ги мразиш. Вгажда живота и то най- вече твоя. Прекрасна работа върши неутрално любезното дипломатично отношение
"Как си лельо/мамо/както там и викаш? Как се чувстваш след операцията, по- добре ли си вече и т.н?" Тия работи относно бъркането в личните ви работи се пропускат мило и любезно с бърза подмяна на темата с подходяща друга Ако номера не мине, прекрасна работа вършат лафчета от сорта на "ще го помислим" "има време до тогава", "ще поразгледаме по магазините". За детето пак може да се въоръжиш с подобни изразчета за отбиване на номер. Все пак жената е болна, директната конфронтация не е полезна, а и може да пробуди нотка на съжаление към мама у мъжа ти. Все пак те не живеят при вас - мноооооооооооого голямо предимство 
... имаш покрив над главата си и аз лично по- скоро бих била леко благодарна.
Чудя се как може да има толкова неблагодарни жени. То бива наглост, ама това на нищо не прилича. Да, оставили са ти жилище. Някога плащала ли си наеми, местила ли си покъщина посред зима и то с малки деца? Влачила си бременна кашони по квартири? Да си мизерствала заради кредити? Е, поне 80% от българските семейства живеят така, без никой да им е дал нищо и не се оплакват.
Ами да си беше купила ново жилище. Тогава за какво щеше да обвиняваш свекърите? Че са стари и болни и те занимават с проблемите си? Вместо да проявиш малко уважение, търсиш под вола теле. Ей така, ако се намери за какво да ги мразиш тези хора, ще се почувстваш най-добре. Само се моли някой ден твоето дете да не те обвинява, че не си имала средства да му оставиш нещо.
Ами да си беше купила ново жилище. Тогава за какво щеше да обвиняваш свекърите? Че са стари и болни и те занимават с проблемите си? Вместо да проявиш малко уважение, търсиш под вола теле. Ей така, ако се намери за какво да ги мразиш тези хора, ще се почувстваш най-добре. Само се моли някой ден твоето дете да не те обвинява, че не си имала средства да му оставиш нещо.
ТО е ясно, че никой не се разбира със свекървата.
Но и да ви оставят жилище и ти постоянно да мрънкаш как трябвало да правите ремонти, не го смятам за много уместно.
Ако толкова много не ти харесва - излезте на квартира с мъжа си, или си купете нова.
Нали знаеш, че на харизан кон зъбите не се гледат.
Но и да ви оставят жилище и ти постоянно да мрънкаш как трябвало да правите ремонти, не го смятам за много уместно.
Ако толкова много не ти харесва - излезте на квартира с мъжа си, или си купете нова.
Нали знаеш, че на харизан кон зъбите не се гледат.
Ейй,хем са далече хората,хем пак те дразнят.Ами на кого,ако не на децата си да се оплачат от болестите си?! Някак жестоко и ужасно коравосърдечно ми се стори това твоето: "...тя е болна,оперираха я тежко,ама аз нямам ли си проблеми?"...Има доста теми тук,поразрови се и почети-преобладава мнението,че никой никому с нищо не е длъжен,а ти се опитваш да обвиниш свекърите си,че са имали възможност,ама не са ремонтирали жилището,което са ви предоставили...Не знам защо смяташ,че са били длъжни...ами хайде,като е така лесно-действай,ремонтирай,ама ти май точно за това си пуснала темата-щото ти е "писнало от ремонти"...
На твое място и аз бих била леко благодарна,както се изрази едно от момичетата...ама -шарен свят...
На твое място и аз бих била леко благодарна,както се изрази едно от момичетата...ама -шарен свят...
Скъпа 2110,надявам се,че ти е олекнало поне малко,след като сподели недоволството си тук.Но едва ли в действителнот ще успееш да превъзмогнеш или да преглътнеш яростта си към тези хора(по-точно към свекърва си),защото те са неизменна част от твоя живот.Казвам го от опит.За добро или лошо тя е това,което е и е майка на твоя съпруг.Опитай се да не обръщаш прекалено голямо внимание на съветите й,след като те дразни или пък не ги намираш за правилни; прави се,че я чуваш и така, докато си заминат.Нали само за малко идват и понякога?Значи можеш да се заредиш с известна доза търпение в тези случаи и да я изтърпиш..А за жилището ви,не се отчайвай от предстоящите ремонти,приеми го като едно предизвикателство.Постепенно,ако не може наведнъж,пак се получава,и пак с търпение.А и като знаеш,че го правиш за себе си,съпруга ти и децата ви-от това по-голям стимул незнам!Успех! 
Може наистина да не са хора, може наистина да си имат много кусори, обаче са отгледали сина ти. Не е нужно да ги обичаш и да умираш от кеф като ги видиш, само е нужно да не ги мразиш. Вгажда живота и то най- вече твоя. Прекрасна работа върши неутрално любезното дипломатично отношение "Как си лельо/мамо/както там и викаш? Как се чувстваш след операцията, по- добре ли си вече и т.н?" Тия работи относно бъркането в личните ви работи се пропускат мило и любезно с бърза подмяна на темата с подходяща друга Ако номера не мине, прекрасна работа вършат лафчета от сорта на "ще го помислим" "има време до тогава", "ще поразгледаме по магазините". За детето пак може да се въоръжиш с подобни изразчета за отбиване на номер. Все пак жената е болна, директната конфронтация не е полезна, а и може да пробуди нотка на съжаление към мама у мъжа ти. Все пак те не живеят при вас - мноооооооооооого голямо предимство
"Как си лельо/мамо/както там и викаш? Как се чувстваш след операцията, по- добре ли си вече и т.н?" Тия работи относно бъркането в личните ви работи се пропускат мило и любезно с бърза подмяна на темата с подходяща друга Ако номера не мине, прекрасна работа вършат лафчета от сорта на "ще го помислим" "има време до тогава", "ще поразгледаме по магазините". За детето пак може да се въоръжиш с подобни изразчета за отбиване на номер. Все пак жената е болна, директната конфронтация не е полезна, а и може да пробуди нотка на съжаление към мама у мъжа ти. Все пак те не живеят при вас - мноооооооооооого голямо предимство
Абе,хора,то човек да не се оплаче. Не ви искам оценката, то излиза че сте най-близки със свекитата си бе. Аз каквото е нужно, правя за тях,ясно. На никой не му е лесно. Всъщност,наистина е най-лесно да се критикува, и вие ми го доказвате,поне повечето от вас. Не ми се мисли,вие дето нареждате,какви ли снахи сте,а?
Чудя се как може да има толкова неблагодарни жени. То бива наглост, ама това на нищо не прилича. Да, оставили са ти жилище. Някога плащала ли си наеми, местила ли си покъщина посред зима и то с малки деца? Влачила си бременна кашони по квартири? Да си мизерствала заради кредити? Е, поне 80% от българските семейства живеят така, без никой да им е дал нищо и не се оплакват.
Ами да си беше купила ново жилище. Тогава за какво щеше да обвиняваш свекърите? Че са стари и болни и те занимават с проблемите си? Вместо да проявиш малко уважение, търсиш под вола теле. Ей така, ако се намери за какво да ги мразиш тези хора, ще се почувстваш най-добре. Само се моли някой ден твоето дете да не те обвинява, че не си имала средства да му оставиш нещо.
Ами да си беше купила ново жилище. Тогава за какво щеше да обвиняваш свекърите? Че са стари и болни и те занимават с проблемите си? Вместо да проявиш малко уважение, търсиш под вола теле. Ей така, ако се намери за какво да ги мразиш тези хора, ще се почувстваш най-добре. Само се моли някой ден твоето дете да не те обвинява, че не си имала средства да му оставиш нещо.
Само бих добавила, че ние сме си най-големите проблеми. Чудим се кой ни е крив, кого да мразим, кой ни досажда... Сложи на тази негативна енергия положителен знак и я вложи в нещо градивно и ще си заслужава. Никой с нищо не ти е длъжен, момиче....
Каква снаха съм?
Такава която цени и малките неща които е направила жената, въпреки, че не ми е оставила жилище и, че ходи на море когато аз работя по 16 часа и синът и учи за изпити и двете деца пищят около него..а децата са виждали море само на снимка. Но съм благодарна и за малките неща които прави... Абе,хора,то човек да не се оплаче. Не ви искам оценката, то излиза че сте най-близки със свекитата си бе. Аз каквото е нужно, правя за тях,ясно. На никой не му е лесно. Всъщност,наистина е най-лесно да се критикува, и вие ми го доказвате,поне повечето от вас. Не ми се мисли,вие дето нареждате,какви ли снахи сте,а?
Ти всъщност пусна темата за да изкритикуваш свекърва ти, която не ти е оставила жилището в изряден вид или се лъжа
Какво очакваше да пишем
Ох милата, колко ти е трудно, напълно те разбирам и ти съчувствам Ако е така извинявай Аз останах с впечатление, че искаш да споделим как бихме се чувствали в подобна ситуация.Каква снаха съм - ами обикновена. Не съм идеална, както и свекърва ми. Обаче сме намерили начин да общуваме прилично, без това да води до тежък нервен срив в която и да било от страните
