Публикувана: 29 юли 2007, 13:30 ч.
Последно мнение: 7 авг. 2007, 14:57 ч.

Може ли да се запази семейството след изневярата

7 744
94
1

29 юли 2007, 13:30 ч.

Мнения: 54

Преди 5 дни разбрах, че съпругът ми от 9 месеца ми е изневерявал. #2gunfire

С него не се разбирахме добре и преди 3 месеца го изгоних от къщи, като през цялото време се надявах, че ще се разкае за всичките си грешки, ще се промени и ще върне при нас. Е, не стана точно така. През тези 3 месеца той е бил с 18 годишната си любовница и не си е мислел много за нас с децата. Преди седмица приключва отношенията си с нея и решава, че иска да е с нас. Аз не знаех нищо за това, защото съм сама с две деца, ходя на работа и няма как да разбера какво прави той. Той започна да се моли да се върне и децата ме притискаха да имат същото семейство както преди - тати да се върне да живее с нас. Бях започнала да омеквам докато любовницата му не ми се обади. Той не и вдигал телефона и тя го потърси на моя телефон, за да говори с него. #2gunfire

Започнах големи скандали с моя все още съпруг и той само се кълне, че искал да бъде с мен и децата, че с нея е приключил и че ще се промени, само да му дам втори шанс. Тя продължи да се обажда и на него и на мен , като той изобщо не си поглеждаше телефона. Аз разговарях с нея и тя ми каза, че той и е разбил сърцето, че ще се бори за него докрай, пита ме какви са отношенията между нас - дали има нещо между нас и все такива глупости. Знаела, че обожавал децата си и затова нямала да има нищо против той да ги взима #Cussing out

Зная, че тя не виновна, все още е на 18. Както и да е. Мъжът ми сега ми се моли да го приема обратно и аз се чувствам объркана. От една страна все още го обичам и не искам да лишавам децата си от баща, но от друга какво семейство ще сме щом нямаме доверие един в друг. Защото за мен семейството озночава любов и доверие. Не знам как да постъпя. А пък искам и аз по някакъв начин да го накарам да изпита болката и унижението, които изпитвам в момента. Twisted Evil

Може да ви стори много объркано, но просто мислите ми летят от една посока към друга и не мога да се съсредоточа в нищо. Моля помогнете ми Praynig

# 1 29 юли 2007, 13:53 ч.

Мнения: 2 336

Лично аз какво бих ти казала:
Ако мислиш, че ще можеш да преживееш изневярата емоционално и тази му постъпка ( ако не се повтаря) няма да натовари брака ви в бъдеще може да се замислиш за общо съжителство отново.
Никога не може да бъдеш сигурна, че той няма да хукне отново. Изгубиш ли доверието в някого много трудно става да си го възвърнеш. Не си струва да продължаваш агонията на разпадащото семейство само и само децата да имат баща.
Разбира се всеки понякога прави грешки и заслужава да му се даде втори шанс. Може наистина да е осъзнал, че може да ви загуби и, че не иска да ви губи.
Пожелавам ти да направиш най - правилния избор. Успех!

# 2 29 юли 2007, 14:14 ч.

София
Мнения: 15 450

Може, но вече няма да е същото!

# 3 29 юли 2007, 14:20 ч.

Варна
Мнения: 1 790

Прибери го за съквартирант. На мен лично няма да ми мине ей така, след такова нещо. Нали знаеш-счуепното се лепи, но винаги личи. (колкото и да мразя клишетата).

# 4 29 юли 2007, 14:28 ч.

Мнения: 22 412

Ако смяташ, че можеш да живееш занапред със случката и да не се тормозиш повече - приемаш го обратно и толкова.
Но ако решиш да го преследваш всеки ден, да го проверяваш и т.н. по-добре се откажи. Така ще съсипваш твоите нерви, не неговите.
Има хора, които могат да прощават, има и такива, които не могат.

# 5 29 юли 2007, 14:30 ч.

София
Мнения: 397

Е как така, докато му беше хубаво с любовницата, не му липсвахте цели 9 месеца, а след като са приключили, се сеща за "резервната гума". #Cussing out

Съгласна ли си да играеш такава? А ако ролите бяха разменени, той би ли те приел отново? Готова ли си да търпиш номерата на "борещата се докрай" любовница? Ще можеш ли да се удържиш да не споменаваш за миналото при всяко спречкване? Има още много въпроси на които трябва да си отговориш. При всеки е различно, но лично за мен "където е текло,пак ще тече". Thinking

# 6 29 юли 2007, 14:45 ч.

Мнения: 54

И аз най-много се страхувам да не стана маниакално ревностна съпруга, макар че това ще стане несъзнателно. Проблемът е че досега му имах доверие във всичко и не знам сега как ще реагирам и за най-дребните неща. Това за съквартирантите е идея, но просто съм доста чувствителна и приемам всичко навътре.

# 7 29 юли 2007, 15:58 ч.

Мнения: 2 617

Аз пък не виждам нищо разумно в идеята за съквартиранти. Нима заслужаваш да живееш собствения си живот, все едно си на квартира?!
И колко би издържало това?!
За някои въпроси човек не може да чака от другите да решават на негово място, трябва да си има отговорите в себе си. Каквото и да му кажат, ще е чуждо.

# 8 29 юли 2007, 16:17 ч.

Мнения: 1 225

Ако си готова да простиш и забравиш, може да му дадеш втори шанс.
Но само ако не му натякваш за случилото се.
Ако наистина още го обичаш - опитайте семейна терапия при психолог.
Успех. Peace

Според мен, не задрасквай с лека ръка семейството си, колкото и да си обидена.
Ако искаш - пиши на лични.

# 9 29 юли 2007, 17:14 ч.

Мнения: 139

Може, ако и двете страни направят осъзнат опит и имат искрено желание, иначе не.
В моята предишна връзка аз преодолях изневерите на партньора ми (нееднократни), но когато аз стъпих встрани - той ме изостави, казва това, за да помислиш, дали той би ти дал шанс, ако ти беше от другата страна?
И ако решиш да му дадеш шанс (което те съветвам да направиш, въпреки че повечето мъже не заслужават) то го направи по начин, по който ясно да му покажеш, че можеш и без него, че не си чакала момента на разкаянието му, а че си подредила живота си и без него и просто му разрешаваш да опита отново да спечели доверието ти на човек и на жена и шанс да бъде до собствените си деца.
Опитайте и дано се получи, а ако не - съдбата ще ти се реваншира, гледай напред.

# 10 29 юли 2007, 17:24 ч.

Мнения: 533

Аз лично не бих простила , даже и заради децата.Щом един път го е направил пак ще пробва , няма връщане назад. #2gunfire

# 11 29 юли 2007, 17:34 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Познавам семейтво, което премина през същата ситуация, с тази разлика, че мъжът съобщи на жена си, че възнамерява да живее вече с любовницата си. А тъкмо се беше родило второто им дете. След 6 месеца господинът осъзнава грешката си и я моли за втори шанс. Изминаха 3 год. откакто се събраха отново и отношенията им са по-добри от преди, а той е коренно променен все едно не е същият човек... Но хората са различни и аз не се наемам да давам съвети. Само исках да напиша този пример.

# 12 29 юли 2007, 18:46 ч.

София
Мнения: 3 391

Ужас.
Много обидна, унизителна и изобщо отвратителна ситуация.
Съчувствам ти и понеже е почти невъзможно да се даде съвет в подобна ситуация, не знам какво да ти кажа.
Аз също имам примери след подобни изцепки семейството да оцелее, но на каква цена, нямам представа.
Също и обратния пример- това да бъде началото на куп кошмари, които тепърва предстоят и съпругът тълкува прошката ти като карт бланш за подобен начин на живот оттук нататък и вижда съпругата си като вечено прощаваща и всичко се разминава до следващия път.
Не знам какво да кажа.
Дано да имаш късмет.

# 13 29 юли 2007, 19:02 ч.

Мнения: 473

Трудно е и изключително болезнено за теб да приемеш вече съпруга си. Никак няма да ти е лесно да спреш да мислиш за любовницата му. Но ако смяташ, че не всичко е свършило преглътни обидата, прости му и заживейте както преди. Човек трябва да се научи да прощава, защото всички грешим. Представи си, че някой ден ти се влюбиш в друг, и на теб може да се случи, тогава той трябва да прости на теб. Вдигни гордо глава, остави миналото зад гърба си, направи си равносметка за грешките, които са довели до вашите лоши отношения и не ги допускайте вече. Опитайте да запазите семейството заради децата си и заради вас самите. Няма по хубав дом за децата от дома, в който живеят и мама и тати.

# 14 29 юли 2007, 19:22 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

когато бях в 6-ти месец случайно открих сдоста любовни смс-и на мъжа ми от началото на бремеността ми към една негова колежка
(и явно си личеше ече е правил опити да спи с нея ма нещо тогава кащшата не се е заварила
което обаче нищо не значи - все е тръгнало от някъде
та има мидея, че може и по-така да е била връзката
винаги съм била много горда и съм се била по гърдите че аз разбера ли за нещо такова - край
да ама не
бях притисната от втората бременост и ...преосмислих отношенията си с него
направих равносметка защо се стигна до тази връзка
и реших да дам шанс - стигнах до извода че е имал причина да търси навън
друг е въпроса ако се стигне до извод че няма причина да се търси навън

но както и да е - искам да кажа, че от тогава има мщастие в семейството си....и много недоверие.
но се живее и така
ако съм разведена, че има мпълно спокойствие, че няма кой да изневерява и ...празна къща и сърце
всяка нещо се заплаща
друг е въпроса дали цената да останете заедно можеш да я понесеш и платиш - излишно е да казвам за постоянното недоверие - и в тоалетната да влезе ще се питаш дали не й звъни...

не пречи да опиташ! винаги ще боли - и да се разделиш сега ще боли, а щом не си готова - риска дори е по-голям
затова аз на твое място бих дала ШАНС - като явно му покажа че не всичко зависи от мен - ако тези смнения ме разяждат от вътре - то с тях няма как да се бориш....
дай ШАНС - НИЩО не губиш

Препоръчани теми

Караници през бременността

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Развод и след това

Не знам какво искам

Причина:

Причина: