Той се разколеба

  • 6 124
  • 53
  •   1
Отговори
  • Мнения: 93
Здравейте?Не знам до колко моя проблем е за този форум,но изпитвам остра нужда да споделя с някои,за това как се чувствам.С приятелят ми сме от година заедно и наскоро решихме да си направим бебче.Инициативата беше негова,а аз бях адски щастлива, защото това е което най-силно желая.Спряхме да се пазим,но парвия месец вече бяхме изтървали момента.Снощи правихмв секс и след като сваршихме и се гушнахме да спим той ми каза, че не е сигурен в това дали му е дошло времето да си имаме дете и че каточели щяло да е наи-добре да изчакаме до догодина когато заживеем самостоятелно.Страшно се разтроих-та ние и сега си живеем заедно (ходим на работа,след това  вечеряме заедно и спим заедно), само дето от догодина ще се отделим в самостоятелно жилище.Проблема бил в това,че не е сигурен дали ще се спогаждаме и искал първо да поживеем "пробно"за известно време.Аз му казах,че не съм опитно зайче,и че явно не е наясно с чувствата си към мен.Цяла вечер плаках,а той ме успокоява.Въпросът е в това,че не знам какво да правя от тук нататък. Това беше огромно разочарование за мен.Аз от всичко на света най-много искам да си имаме бебче.Какво да правя.Моля посъветвайте ме.

# 1
  • Видин
  • Мнения: 4 921
Ох,миличка.Никога няма ИДЕАЛЕН момент за бебе, винаги ще има пречки, но мисля, че ако двамата имате желание да се сдобиете с бебок, трябва да действате сега.Всичко ще се нареди леко полеко.Мъжете понякога така действат - първосигнално и после размислят.Не знам какво да те посъветвам.При мен положението е обратното - той дава зор. Blush
Просто му кажи че никога няма да има прекрасен момент за това и че едно бебе ще преобърне целия ви свят.Пък ако не е сигурен в чувствата си, тогава поговорете.Дали жилището му е проблема или проблема е по-дълбоко.
Успехи

# 2
  • Мнения: 7 718
Десика, мъжете са изключително слаби същества, той просто не може да поеме отговорност, страхува се от теб.
Но ти си силна, кажи му, че вярваш в себе си, вярваш в него, сега е момента да имате бебе, че всичко ще е наред.
Ако ти си уверена, той също ще придобие увереност.
Нормално е той да се притеснява и да изпитва съмнения.

# 3
  • Мнения: 93
Много ви благодаря момичета за подкрепата.Не знам дали можете да си представите каква увереност започвам да придобивам като виждам,че някой ме подкрепя.Приятелят ми е на 29 години и по-принцип много иска бебче.Ние дори сме си представяли как би изглеждало и какви родители бихме били.Миналият месец когато пробвахме за прйв път ми закъсня с 10 дена и се осъмнихме данеби да е станало чудото от веднъж.Тои беше адски развълнуван и много щастлив от мисълта,че може да съм бременна.Заедно направихме теста и той силно ми стискаше ръката в очакване на резултата.Излезе отрицателен и той не скри разочарованието си,но все пак това бе едва първи опит.Заредихме се с търпение за следващея месец.А сега това разколебание.Дойде ми като гръм.Не знам дали можете да си представите болката,която изпитах.Не искам да чакам до догодина,за да видя какво евентуално би се случило.До сега съм живяла само с надежди който са се разбивали на пух и прах.Искам най накрая да действам по осъществяването на мечтите си.Писна ми да чакам чудото да се случи някой ден когато климата е най-благоприятен. Мисля че за някои неща никога не идва подходящия момент.

# 4
  • Мнения: 9 063
Човек никога не може да е сигурен в нищо...даже в чувствата си, защото те са най-противоречивото нещо Confused
Ние от 4 години сме заедно, от които 3 живяхме аз в Пловдив, той в София, виждайки се само събота и неделя. 1 година сме живели заедно и сега отскоро сме пак заедно постоянно. През цялото време сме си говорили за бебе и го отлагахме до момента, в който окончателно се съберем да живеем заедно. Нищо не се е променило в нагласата ни - нито като бяхме разделени, нито сега, ама други фактори са от значение също, като пари примерно, апартамент и т.н. Ама тия неща никога не се доизглаждат съвсем...
Опознахме се като характери, но честно ти казвам, и до ден днешен понякога се чудя дали става за баща, дали ше се разбираме като имаме дете и т.н. Ядосваме се честичко, чешити сме си Crazy Ама, обичаме се, все пак това е важното, а другото с компромиси се постига.
Твоят мъж може и той да се притеснява от такива неща - иска да поживеете малко повечко заедно, пък ти му дай време, тъкмо е по-добре и за теб.

# 5
  • Мнения: 371
Не се притеснявай от това че приятелят ти се е разколебал. При моя приятелка се беше получило нещо такова. Правиха си бебе няколко месеца, а когато приятелят и разбра че тя е бременна EFP беше в шок Shocked. Мъжете се плашат от това, че детето е голяма отговорност. Но сега когато бебето   ylinfantсе роди са много много щастливи заедно. Така че не се отчайвай, просто се опитай да го убедиш, че ще ви е по добре и ще сте по щастливи когато си имате бебенце. Пожелавам ти успех Peace!!!

# 6
  • София
  • Мнения: 1 946
Мила, не знам какво да ти кажа, защото при мен е нещо подобно. Твоят приятел е на 29, моят на 30 и също беше казал, че много иска бебе. Заедно сме от около 2 години, живеем заедно почти от 1,5 години. През март месец спряхме да се пазим по негова инициатива. През юни имаше една неуспешна бременност. Той беше безумно
щастлив, когато му казах, а после си личеше колко му е мъчно, че всичко свърши и дори очите му бяха такива едни влажни... Беше ни много трудно. Та както и да е.. Аз преглътнах случилото се, доколкото такова нещо може да се преглътне, и реших да продължа да се боря за бебе. Само че какво стана? Никакво желание от негова страна.. Просто никакъв секс.. Изпаднах в пълно недоумение! Един ден не се сдържах и го попитах "Ти отказа ли се?".. Погледна ме учудено и малко укорително и отвърна "Разбира се, че не съм!".. и понеже бяхме в магазина, разговорът така и приключи.. И така.. уж не се е отказал, а бебе не правим.. Чувствам се отвратително.
Надявам се, че това е някакво временно състояние, което скоро ще отмине. Дано на нашите мъже бързо им дойде отново желанието за бебе!
Прегръдка.  Hug

# 7
  • Мнения: 3 715
Аз пък смятам, че когато двама души се съберат, трябва да изчакат да се опознаят добре, да не стане после ама той така, пък сега какво стана, не си пере чорапите, разхвърля си дрехите навсякъде, не ми помага с чиниите, с децата, ама тези работи не ги забелязвах преди, чак сега ми просветна пред очите,
че той е непрокопсаник и егоист.
Аз с моя мъж живях две години преди да се съглася да се омъжа за него и да преди да решим да се умножаваме, точно защото исках да се убедя, че няма да си блъскам после главата къде съм спала и що не съм гледала като съм правила семейство.

# 8
  • Мнения: 6 167

според мен преувеличаваш с драмите.
аз също бих изчакала да имам жилище, да заживея с парньора си и после да мислим за  деца.
не обичам прибързани неща.  мисля, че приятеля ти е мъдър човек.
преди да започнем да правим опит за бебе, измина една година съвместен живот след сватбата.
искахме това време за нас си, едно бебе променя ситуацията драматично. имахме нужда от тази година и защото не бяхме дълго време гаджета преди това.  радвам се, че изчакахме с опитите.
изчакахме да му дойде времето и съм много щастлива от това.

# 9
  • Мнения: 343
Не е постъпил много коректно като първо ти е пуснал мухата и след това е размислил.  Sad Но може би е прав. При тази ситуация по-добре не го притискай. Любовта е едно, съвместимостта на характерите - друго. Идеален момент няма, но все пак е по-добре, когато обстоятелствата го позволяват, напасването на характери и навици в самостоятелно жилище да стане преди да се появи бебето.   

# 10
  • Мнения: 2 556
Честно казано, аз също страшно бих се обидила от това желание първо да "проверим дали си пасваме" и тогава да правим бебе. След като вече се е стигнало дотам да го правим, явно вече сме предостатъчно близки, тогава трябва ли да има съмнения и колебания. Не знам какво да те посъветвам. За мен никога нещата не са били подредени по стандартния начин - дай да си оправим първо живота и да си подредим дома, пък тогава да имаме и дете като екстра на напълно осигурения ни вече живот. Дано се оправите с приятеля ти. Но аз бих реагирала и бих се почувствала точно като теб в тази ситуация, сигурна съм. Все пак по-добре че се е случило сега, отколкото когато си вече бременна и човека вземе че се разколебае примерно (защото и това се случва за съжаление понякога).

Успех от мен, дано е било нещо временно и скоро се оправите.

# 11
  • Мнения: 1 455
Мисля,че леко драматизираш.
Знам какво е да искаш бебе,а партньорът да се дърпа,остави го малко,щом е искал,пак ще поиска.Аз чаках една година докато мъжа ми поиска,но го оставих той да прецени и момента дойде.Нормално е да се страхува,много е лесно да създадеш нов живот,но лесно се бяга от отговорности.Бих му се доверила.Успех и дано скоро и двамата се почуствате готови Hug

# 12
  • Мнения: 22 343
Човек винаги може да го хване страха, да се уплаши от отговорност и т.н. Това не означава, че е спрял да иска бебе, или да речем нещо друго. Остави приятелят си да свикне с мисълта.

Лично за мен това с "правенето на бебе" винаги ми е звучало отвратително. И като се започне едно вманиачаване у някой, едва ли не секс всеки ден, под час и т.н. само и само, за да стане. Къде тогава отива удоволствието от секса и от това да бъдеш с любимият човек създавайки дете. Когато има да става, ще стане.

# 13
  • Мнения: 2 556
Е, според мен е предлено ясно, че всеки секс без предпазване си е потенциално чисто правене на бебе. Кое му е отвратителното?

# 14
  • Мнения: 473
Нормална е реакцията му. Знам, че не ти е приятно и на мен не би ми било. Но бъди хитра и умна. Грешиш като показваш колко си разочарована. Мъжете изпитват неистов страх от обвързване, деца и т.н., докато някоя хитруша не им надене халката. Недей прави пред него сцени, покажи че го разбираш и ти също му кажи че има време. Недей пришпорвай нещата, не го насилвай, не го притискай, остави го на мира, на спокойствие и свобода и ще видиш, че битката ще я спечелиш ти. В най-скоро време ти пожелавам да се похвалиш с хубава новина!

Общи условия

Активация на акаунт