Вече отминаха два месеца откакто не сме заедно а той продължава да ми липсва дори и в леглото.Не искам да погледна друг мъж мисля си само за него.Копнея да усетя отново докосването на ръката му ,целувките му и всичко останало.Копнея да е до мен вечер в леглото да ме гушне както само той умее,да заспя отново в обятията му и сутрин отново да се събудя и той да е до мен.
- Публикувана: 28 юли 2007, 00:09 ч.
- Последно мнение: 7 авг. 2007, 19:19 ч.
Мислите ли още за него като за мъж?
,вече,но при теб е минало малко веме.
Вече отминаха два месеца откакто не сме заедно а той продължава да ми липсва дори и в леглото.Не искам да погледна друг мъж мисля си само за него.Копнея да усетя отново докосването на ръката му ,целувките му и всичко останало.Копнея да е до мен вечер в леглото да ме гушне както само той умее,да заспя отново в обятията му и сутрин отново да се събудя и той да е до мен.
, МОМИЧЕ я се стегни - просто ти трябва време.А и не е ли прибързано да "поглеждаш" друг
, защо ти е Изобщо не те разбирам - гледай си сега децата и изчакай да мине още малко време - два месеца са нищо
Мислите ли за него като за мъж?
Мисля за него, като за г.з...
Без извинение.
Мисля за него, като за г.з...
Без извинение.
И аз така 
Диони,Патриция може би сте прави ,незнам!!!Но когато се разделих с първият ми мъж не усещах нещата по-този начин-бях спокойна и той не ми липсваше така ужасно много.Самонавивам се да го забравя като си спомням само лошите неща,който ми причини на мен и дъщеря си,но доста често не се получава.На яве излизат всички хубави спомени,който сме имали заедно и ме е яд на себе си че още е така.Явно найстина много съм му вярвала.А самотата тя си е самота и много от вас сигурно ще се съгласят с мен,че въпреки всичко ,което те са ни причинили ние се сещаме за хубавите неща защото децата ни ги напомнят.Все пак когато сме ги създавали и чакали тези деца сме били щастливи с бащите им.Ох незнам май-доста объркано се изказвам ама такива са и мислите ми.Дано ме разберете какво искам да ви кажа!!!
- може би съм прекалено крайна - ако те обиждам - извинявай, но така мисля аз
Не Диони,не ме обиждаш,даже си много права.И аз себе си не мога да се разбера-дали ми липсва той или спомените за хубавото време с него.А може би самотата, която ме е налегнала ме кара да си мисля че ми липсва той.През деня се занимавам с децата,но вечер когато заспят тогава я усещам наи-много и е най-болезнена.
Аз пак ще кажа- намери си занимание, различно от децата и не ми казвай че нямаш време, щото точно докато гледаш бебе в къщи имаш най-много време....
Има си просто обяснение за това, което преживяваш- нарича се фиксация...или както някой по горе каза -" вторачила си се в него"..... Писах ти и преди и пак ще опитам- толкова силно и с таква отдаденост се самосъжаляваш, че и децата си съжаляваш, че скоро едва ли ще ти мине, ако наистина не пуснеш в съзанието си каквото четеш тука. С най-добри чувства.
Има си просто обяснение за това, което преживяваш- нарича се фиксация...или както някой по горе каза -" вторачила си се в него"..... Писах ти и преди и пак ще опитам- толкова силно и с таква отдаденост се самосъжаляваш, че и децата си съжаляваш, че скоро едва ли ще ти мине, ако наистина не пуснеш в съзанието си каквото четеш тука. С най-добри чувства.
Елито не е поради липсата на това ,че немога да живея без мъж,самотата явно е тази която ме съсипва.Доста години живях без мъж и явно това ,че ми се случи за втори път ми дойде твърде много и ми е мног трудно да го приема.
Jaly, ти винаги казваш истината в очите и затова човек не може да ти се сърди
Jaly, ти винаги казваш истината в очите и затова човек не може да ти се сърди
Напълно добре те разбирам...Аз с течение на времето забравих лошите неща и си спомням хубавите моменти, от което разбира се ми става адски гадно...Може би причината е в самотата ,не знам .Надявам се ,че когато срещна някой стойностен човек, когато и да е това, да се успокоя.За сега се мъча да свикна със самотата и си повтарям ,че в крайна сметка ако бяхме един за друг нямаше да се получи това.
има жени дето са програмирани да спят с враговете си
има такива дето от една обидна дума - и чувствата им са до там
има такива дето да ги пребиеш - и пак ще идат да спят с мъчителя си, ч(е и наистина ще го обичат
едно време мислех, че го правят заради секса - сега знам, че просто вътрешната им нагласа позволяват обич дори при много негативи от страна на мъжа
халрактер или знам ли и аз какво - но е факт
мила, това че питаш уви няма да ти реши проблема - явно си от тези жени дето обичат мъчителите си
ще трябва просто да свикнеш че го няма
а до тогава - поне не страдай че страдаш
в крайна сметка - нормално е има хиляди като теб
още повече пък ако е бил добър любовник, нямаш богат опит или дори да имаш ти е пасвал - тогава пък съвсем вече ще ти е трудно да го забравиш
ама трудно докато намериш друг - това ти го гарантирам на 200%
но пострадай си - трябва ти време да си изстрадаш нещата! само не затъвай твърде в самосъжаляниея...страдай си но с мярка
има такива дето от една обидна дума - и чувствата им са до там
има такива дето да ги пребиеш - и пак ще идат да спят с мъчителя си, ч(е и наистина ще го обичат
едно време мислех, че го правят заради секса - сега знам, че просто вътрешната им нагласа позволяват обич дори при много негативи от страна на мъжа
халрактер или знам ли и аз какво - но е факт
мила, това че питаш уви няма да ти реши проблема - явно си от тези жени дето обичат мъчителите си
ще трябва просто да свикнеш че го няма
а до тогава - поне не страдай че страдаш
в крайна сметка - нормално е има хиляди като теб
още повече пък ако е бил добър любовник, нямаш богат опит или дори да имаш ти е пасвал - тогава пък съвсем вече ще ти е трудно да го забравиш
ама трудно докато намериш друг - това ти го гарантирам на 200%
но пострадай си - трябва ти време да си изстрадаш нещата! само не затъвай твърде в самосъжаляниея...страдай си но с мярка