Глезено дете или глезещи роднини?

  • 6 204
  • 44
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 7 242
Е това ми е въпросът. Дали има глезени деца или и глезенето е на принципа "Кучето скача според тоягата".
Многократно ми се казва, че детето ми е глезено. Обаче аз не смятам така - изпълнява каквото му кажа, приема отказ без да мрънка, не се тръшка и пазари... И стигам до извода, че при някои хора всички деца биха били глезени, а при други послушни и изпълнителни. И изобщо не е чак толкова важен характерът на детето, а подходът на възрастния към него. Или пък бъркам newsm78

# 1
  • Мнения: 967
Абе скача си кучето според тоягата. Обаче има глезени деца, при които дълго време не е имало нито тояга нито нищо. И на тях им трябва по-дълъг период да влезнат в правия път.

Има и дечица хамелеони - при едни са супер сговорчиви, а при други се тръшкат, глезят стават непоносими.

Обаче изразът "многократно ми се казва" е супер. Пък ти им отговори, че "още веднъж искаш да подчертаеш, че не споделяш гледната им точка " с други думи да си гледат в собствените чинии  Mr. Green

# 2
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
... И изобщо не е чак толкова важен характерът на детето, а подходът на възрастния към него.

ТОВА е цялата истина. И това ми показва моят 10г. стаж като родител.
Доказателство:
Госпожите в ДГ на синчето са 2, както навсякъде. За една всички деца са мамини, мили и глезанчовци. Тя постоянно ги гушка и целува. Децата много я обичат и често я търсят и извън работно време, за да си поговорят с нея. Обаче не я слушат за 2 пари, дето се вика. И да крещи и да е спокойна, все тая. Никой няма никакъв респект от нея. Другата е по-сдържана. НЕ съм я видяла в крайно положително или отрицателно настроение нито веднъж. А това да повиши тон, да викне, да кресне... забравете. Нивгаш. И децата я слушат на 100% и няма хън-мън, глезотии или каквито и да са неща от този род.

Е, напълно права си Лекси! От възрастния зависят до голяма степен нещата в тази посока.

# 3
  • Мнения: 804
Лекси, така като го описваш, детето ти не изглежда глезено, а просто е едно щастливо, спокойно и обичано дете.
Обикновено хората /особено по-възрастните/ се смятат за корифеи в детското възпитание и се надпреварват да дават квалификации и съвети.
В детството си и аз бях квалифицирана като "глезена", децата ми също бяха "глезени" и то само защото всичко при нас се решаваше без насилие и наказания, а с разговор. Нямаше шамари и заплахи, нямаше заповеди. Това в очите на повечето хора изглежда не е редно. Едно дете може да направи всичко, което възрастния поиска от него, стига да бъде намерен подхода. 

# 4
  • София
  • Мнения: 12 548
Има глезени деца, разбира се. Дъщерята на моя приятелка е такова дете. Безумно глезено. Лигаво, тръшкащо се, нетърпимо на моменти. Но това е само, защото знае, че може да се качи на главата на майка си /баща липсва от картинката/ и да получи винаги това, което иска.

# 5
  • Мнения: 27 524
И изобщо не е чак толкова важен характерът на детето, а подходът на възрастния към него. Или пък бъркам newsm78

Не бъркаш, точно така е  Peace

# 6
  • Мнения: 3 367
И изобщо не е чак толкова важен характерът на детето, а подходът на възрастния към него. Или пък бъркам newsm78

Не бъркаш, точно така е  Peace
и аз така мисля;няма глезени деца,както няма лоши, непослушни (в нашия дом и злояди и не-спящи) и пр..ние правим правилата,ако детето е здраво каквото си дробим като родители-това сърбаме...има особености разбира се,но пак от нас зависи да "нагодим "правилата според детето ..
какво ми казват околните много малко не вълнува,ако според теб детето е ок-не бих хабила време в главо-чесане..

# 7
  • Мнения: 6 206
Хем е така, хем не е така.
След определена възраст /между 3 и 4 год/ разглезените деца са си разглезени с всички. Да, вярно е, че много разглезени деца като седнеш и им говориш и им обясниш, ще те разберат. Но има и такива, които никога няма да те разберат, никога.
Аз безкрайно много обичам децата, всички, които ме познават ми се чудят как издържам, има дни, в които през мен минават между 100 и 200 деца, не е имало разглезено дете към което не съм намерила път и с което да не сме разбрали. С две изключения, има две деца, от които ми настръхват косите и на всички около мен. Е, има и някои по-леки случаи. Но разглезеното дете си е разглезено, кой каквото ще да ми говори. И за това имат вина само и единствено родителите, чак ме е яд да гледам какви деца слънца са ги направили на нищо.

Моето дете според баба ми е глезанчо голям, според мен средно положение, но аз съм пристрастна.

# 8
  • Мнения: 293
ами то идва от "глезено" т.е. родителите са отговорни- да възпитаваш детето значи да го научиш да бъде човек. не да го правиш войник или пък обратно- пълна свобода без ограничения.... еднакво вреди на детето.децата гледат дали държиш на това което казваш и дали държиш на думата си и от това си правят извод могат ли да ти се качат на главата ли не. детето се учи... то копира..не е отговорно то ако е глезено.

# 9
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
аз глезя и го осъзнавам. Тъй като не мога да го променя, от време на време съм строга  Sunglasses
Такава съм, каквато съм, ако се опитам да променя това, става по-лошо, защото изпадам в крайност.
Синът ми е заобиколен от глезещи, но може и да не стане глезен, аз вярвам в завитото в главата-ако го има, значи сме си свършили работата навремето, ако го няма, все е тая вече.

# 10
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Че аз обичам да си глезя децата и те да ми се глезят. Но и двете страни знаем границата(за малката не е все още много ясна, но я усеща).
Не знам или по-точно не разбирам какво означава разглезено дете. Тук съм срещала различни мнения.

# 11
  • София
  • Мнения: 7 242
Не знам или по-точно не разбирам какво означава разглезено дете. Тук съм срещала различни мнения.

Моята е доста любвеобилна и емоционална, на моменти дори лигава. Това някои наричат разглезено дете. За мен обаче важното е, че съм й наложила граници и тя ги спазва. И че мога да разчитам, че когато й кажа, че нещо трябва да се направи или че нещо е забранено, ме слуша. Именно това я прави неразглезена /според мен, де/.

# 12
  • Мнения: 1 608
Както кучето - според  тоягата, така и колкото хора толкова мнения.
Според всичко написано от теб обаче - детето ти не е глезено.

# 13
  • Мнения: 1 113
Аз обичам да глезя дъщеря си. Като награда получавам същото от нейна страна. Мразя да крещя и много рядко го правя. Любвеобилността в никакъв случай не мога да нарека разглезеност. Но днес докато чакахме с Лили при зъболекарката ми направи впечатление детето на стоматоложката. Беше седнало на бюрото на сестрата и си играеше с някакви кламери (мисля, че е на 9 год.). Сестрата посегна да вземе някакви документи, а детето започна да й се кара, че й пречела и не можела да си играе от нея. Майката не се намеси и сестрата се принуди да си вземе документите и да седне на масичката в чакалнята за да ги попълни. Ей това за мен е разглезено дете - знаещо, че може да си прави каквото поиска, дори и това да пречи на останалите.
Аз смятам, че мога да възпитавам с усмивка, целувки и прегръдки. При моето дете се получава много добре - поставила съм необходимите граници и в тях тя търси своята свобода.

# 14
  • Мнения: 1 640
Предполагам ,че не е класически пример на глезана твоята дъщеря,но също така допускам да има и нещо вярно/макар и зрънце/в мненията на околните,които я наричат глезена.Все пак понякога и отстрани можеш да чуеш нещо вярно.
/Поне  аз стигам до този извод напоследък./

 И да-кучето скача според тоягата/т.е.според позволеното/.

Общи условия

Активация на акаунт