Помощни училища- какво мислите за тях?

  • 109 097
  • 392
  •   1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Какво мислите за помощните училища?

# 1
  • Мнения: 485
А ти какво мислиш  Grinning

# 2
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
Аз лично нищо не мисля, защото не съм влизала дори в такова.

Какво мислите за помощните училища?


А ти наистина какво мислиш. Сподели.

# 3
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Мисля, че децата с увреждания се чувстват много по добре там отколкото в масово училище.Програмите за работа са добри .Децата се научават да четат и пишат по бавно, но не се натоварват толкова много както в масовите.Обръща им се много повече внимание, в масовото училище детето гледа своите съученици как успяват, а то не може така бързо като тях да усвоява и това несъмнено му действа на психиката.Става въпрос за деца с умствени проблеми,синдром на Даун и др.Не говоря за деца, които умствено са добре-напр. увреден слух, проблеми с опорно двигателния апарат и т.н.

# 4
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
Ивбен - зададох ти въпрос и в другата тема.


Но искам да разкажа за едно дете на мои близки, което е вече на възраст със синдром на Даун. Та навремето са искали да го дадат на училище в помощно при това, то още тогава се обслужвало добре, знаело е да чете и са искали да го запишат в първи клас в помощно училище са отказали. Не са питали хората в масово училище. На запад такива деца работят на каса, защото едно Даунче е по природа честно. То не може да лъже. Дори моя близка ми каза, че си завършват образование.

# 5
  • в полите на Балкана
  • Мнения: 3 462
Ивбен аз съм майка на различно дете. Няма умствена изостаналост но все пак различно когато е много уморен трудно се концентрира и искам да ти кажа ,че за нищо на двета не бих го записала в помощно училище или оставила в институция.

Защо мислиш,че мястото на различните не е при нормалните?

# 6
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
И друго си мисля, ако помощното училище беше с равни права пред останалите - що не. Но аз доколкото знам - то не се счита за образование. Нека Ивбен сподели опит - аз не съм ходила и не съм стъпвала в такова.

# 7
  • в полите на Балкана
  • Мнения: 3 462
Аз съм ходила. Училището на Тузлата е такова имам много наблюдения затова съм толкова категорична и така се боря за интеграцията на нашите деца в масовото. Сигурна съм че те имат нужда точно от това.

# 8
  • Добрич
  • Мнения: 757
ivben, мисля че не може да даваш такива оценки кой къде трябва да учи.Всеки родител иска най-доброто за детето си, независимо какво е здравословното му състояние.А и с интеграцията на специални деца в масово училище, здравите ще се научат/надявам се/ на толерантност към тях.

# 9
  • Мнения: 384

Мисля, че децата с увреждания се чувстват много по добре там отколкото в масово училище.Програмите за работа са добри .Децата се научават да четат и пишат по бавно, но не се натоварват толкова много както в масовите.Обръща им се много повече внимание, в масовото училище детето гледа своите съученици как успяват, а то не може така бързо като тях да усвоява и това несъмнено му действа на психиката.Става въпрос за деца с умствени проблеми,синдром на Даун и др.Не говоря за деца, които умствено са добре-напр. увреден слух, проблеми с опорно двигателния апарат .


Със съжаление трябва да призная,че съм абсолютно съгласна с Ивбен.Не го/я познавам от предишни постинги,но ще се включа да споделя своя опит.
Дъщеря ми е с епилепсия и умствена изостаналост-писала съм го тук.Болестта започна на 2-3 годишна възраст,а изоставането-към 5-6-тата година.Записахме я в първи клас в масово училище при много близка учителка,която правеше всичко възможно за нейното приобщаване към другите деца и обучението и.Изоставането се задълбочи,въпреки,че майка ми е бивша учителка и всеки ден я учеше допълнително в къщи.Следващата година настояхме да остане да повтаря класа,защото се надявахме,че лесно ще навакса пропуснатото и ще продължи напред.УВИ!През следващата година я преместихме в друг клас,с надеждата,че другата учителка ще се справи по-добре.Не стана.Въпреки нашите неимоверни усилия в къщи и посещението на специален център за деца с увреждания.В трети и четвърти клас започна при учителка със специалност олигофренопедагог/колко грозно звучи,нали /-ефектът беше временен.
За пети клас вече нямахме никакъв избор и я записахме в помощно училище.Няма да ви разказвам каква вътрешна борба преживях,колко сълзи изплаках,когато отидох и видях милите дечица-с Даун,с физически увреждания и много, много други заболявания.Моята е красавица.............докато започне да говори.
Вече четири години е там,сега ще бъде в девети клас.Ще си избираме специалност-готварство или цветарство.Каквото и да е.
В това училище детето ми беше гледано и пазено от персонала като свое.Пазено от настроенията на другите деца,а те-пазени от нейните настроения.За толкова години не и се случи никаква неприятност.Не очаквам да бъде отличничка,дори там.Но съм спокойна,че персоналът е достатъчно обучен и съвестен,за да не позволява заболяванията на децата да влияят на техните взаимоотношения.Уреждат им партита,празненства.Всички деца са приятели и си помагат,според възможностите си.Обичат се .И аз ги обичам.И те ме обичат.Всички са с еднаква съдба-различни.В нашия град нормалните хора наричат училището-онова,на лудите.Боли ме,защото те не са луди.Те са болни и невинни душици.
В масовото училище имаше разбиране,вярно е.Но колкото децата растат,толкова повече забелязват различните и ги подиграват,отделят ги от себе си.Не ги възпитаваме в този дух-да приемат различните,това е проблемът.
Това,къде ще учи едно болно дете,се решава на първо място от неговите родители и на второ място от тъпата ни система на образование.Всеки сам си поема риска  и за двата варианта.Аз лично не вярвам в интеграцията на деца с увреждания.Казвам го от горчивия опит на майка,гледала такова дете вече 13 години,откакто е болно.А живея в голям град,имам престижна професия и много връзки.Никой не можа да ми помогне досега.Наесен ни предстои ходене в чужбина за предоперативни изследвания и евентуална операция.Може и да отидем-ако съберем парите.Какво ще стане след това,само господ знае.Страхувам се!
Моля да ме извините за дългия постинг,но не се стърпях да споделя мнението си.Съжалявам,ако съм ви обременила.
Желая на вас и вашите дечица да не изминавате дългия път,който изминахме ние-и досега без ясен резултат.Желая ви да успявате да взимате правилните решения-защото ако едно нещо е добро за нас,правилно за нашето его,може да не е най-доброто за децата ни.
Бъдете здрави всички!
Много ви обичам!
                                                   Мами

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Аз не казвам кой къде трябва да учи.Изказвам мнение.Мисля, че имам право на това.За сведение съм работила с такива деца и имам някакви наблюдения.

# 11
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
Аз не казвам кой къде трябва да учи.Изказвам мнение.Мисля, че имам право на това.За сведение съм работила с такива деца и имам някакви наблюдения.

А в помощно училище ли си работила - сподели

# 12
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Да работила съм.И сме имали деца, които идват от масовите и се чувстват много по добре в помощно училище,отпускат се, по спокойни са.Все пак с тях работят психолози,логопед ....така мисля аз.Не искам да задължавам мнението ми да се приема.Но не трябва да се очаква и чудо, защото болестта на децата не позволява кой знае какви успехи(става въпрос за умствено изостанали деца).

# 13
  • При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
  • Мнения: 3 607
А как се справят децата след като излязат от тази прекрасна и изолирана среда?
Как възприемат обществото и как то ги възприема. Идеята на интеграцията на децата, които подлежат на такава е те да могат да се грижат за себе си, да се справят с живота в обществото, което не е изолирана среда и което те опознават и то ги опознава от раждането им. Мама и татко няма да са вечни и съм сигурна, че всеки мисли за този момент. Да- детето трябва да е щастливо- през целия си живот и извън помощното училище. А ще е щастливо, когато си намери работа и има приятели, компания, която да го цени заради това, което е, а не това което не е. Обществените отношения възникват в масово училище, а не с магическа пръчка, когато детето излезе от помощното училище. Нали не смятате, че ще съществува паралелен изолиран свят, който  да наподобява идиличната картина на помощното училище. Всъщност може и да има такива училища като описаните от вас, но те са такава рядкост, че е спорна идеята за самото им съществуване.
Това мисля аз- не харесвам идеята за помощно училище! Не харесвам изкривеното мислене на работещите там. Не харесвам напъните на всяка цена да бъдат спасявани тези институции.

# 14
  • Мнения: 16
 newsm10
А как се справят децата след като излязат от тази прекрасна и изолирана среда?
Как възприемат обществото и как то ги възприема. Идеята на интеграцията на децата, които подлежат на такава е те да могат да се грижат за себе си, да се справят с живота в обществото, което не е изолирана среда и което те опознават и то ги опознава от раждането им. Мама и татко няма да са вечни и съм сигурна, че всеки мисли за този момент. Да- детето трябва да е щастливо- през целия си живот и извън помощното училище. А ще е щастливо, когато си намери работа и има приятели, компания, която да го цени заради това, което е, а не това което не е. Обществените отношения възникват в масово училище, а не с магическа пръчка, когато детето излезе от помощното училище. Нали не смятате, че ще съществува паралелен изолиран свят, който  да наподобява идиличната картина на помощното училище. Всъщност може и да има такива училища като описаните от вас, но те са такава рядкост, че е спорна идеята за самото им съществуване.
Това мисля аз- не харесвам идеята за помощно училище! Не харесвам изкривеното мислене на работещите там. Не харесвам напъните на всяка цена да бъдат спасявани тези институции.

Общи условия

Активация на акаунт