Вече съм му като родна сестра:(

  • 2 723
  • 32
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 596
ЗДравейте,
не знам дали си внушавам,но мъжът ми от както бях бременна и родих,гледа на мен като на млеконадойна крава и според мен вече не го възбуждам Sick
Просто споделям с вас мъката си.
Когато му казвам опасенията си той отрича,но според мен е така,изобщо не го интересувам.
Аз се ядосах и казах доста груби неща.
Ще ме подкрепите ли със съвет?
Доста съм изнервена и тъжна Sad

# 1
  • Мнения: 1 868
И на мен ми се е случвало ,но малко като го накарам да поревнува се сеща ,че не съм му сестра.

# 2
  • Мнения: 865
Цитат
Доста съм изнервена и тъжна Sad
Това последното е от хормоните.И мен ми беше хванала следродилна депресия.Поплаквах си безпричинно,черни мисли ми се въртяха в главата...Но това е труден период не само за теб ,но и за съпруга ти.Нещата ще се нормализират ,но трябва малко време.

# 3
  • Мнения: 4 915
При теб хормоните бушуват и явно това допринася за изнервеност, тревожност, мрачни мисли, несигурност.

Може съпругът ти да те "пази" в периода след раждането по този начин - така да смята, че е правилно.  Rolling Eyes Да те избягва от загриженост, така както някои мъже избягват секс с бременните си съпруги.

Едва ли раждането ще изпари любовта и желанието му към теб.  Simple Smile Бъди търпелива, поплачи си, после се погушкайте, нацелувайте бебето, нещата ще се оправят... Simple Smile
 

# 4
  • Мнения: 1 596
Сега се върна,изобщо не го поглеждам.
А най ме хваща яд,че не идва да каже едно-какво става,защо се държиш така,дай да оправим нещата.....честно ви казвам,идва ми да му кажа да си вземе партакешите и да се маха.
Ограмен гняв съм натрупала и искам да го ударя #Cussing out

# 5
  • Мнения: 4 915
Слушай сега, с караници нещата не стават.

Мъжете не се сещат да говорят за това и онова, просто не им минава през акъла какво могат да си мислят жените... Laughing Жените все изпадаме в някакви дълбоки философии, настроения, мъдрувания, а мъжете обичат нещата да са ясни и кратки - тоест, ако нещо искаш да му кажеш, кажи му го и го питай, той няма да се присети сам.

Ако трябва разкрещи се, дано ти мине, но после опитайте да поговорите нормално. Кажи как се чувстваш, че си изнервена, уморена, тъжна, че имаш нужда от него и от вниманието му. Прояви мъдрост и хитрост (нали сме жени...  Wink).
Успех.  Simple Smile

# 6
  • Мнения: 1 596
да това вчера му го казах,развиках се,разплаках се...но ето че не помага.
той отрича,не било вярно,внушавала съм си.и толкова.
а да каже, нещо от сорта,не се тревожи, с теб съм,обичам те..не.
да си намери някоя селянка като него и да се маха,защото той е най големия селянин който съм срещала.
за жалост щом съм се предала да съм с него значи и аз не съм стока...
да така е.
най големия простак
жалко че детето е толкова хубаво

# 7
  • Мнения: 674
 Седнете да си поговорите мноооого сериозно и си кажете всичко дето ви тежи! Иначе нещата ще се задълбочат, а ти ще се чувстваш все по-зле! Обясни му всичко, което чувстваш, иначе повярвай - той дори и не подозира. Мъжете са друга порода просто...
Слушай сега, с караници нещата не стават.

Мъжете не се сещат да говорят за това и онова, просто не им минава през акъла какво могат да си мислят жените... Laughing Жените все изпадаме в някакви дълбоки философии, настроения, мъдрувания, а мъжете обичат нещата да са ясни и кратки - тоест, ако нещо искаш да му кажеш, кажи му го и го питай, той няма да се присети сам.

Ако трябва разкрещи се, дано ти мине, но после опитайте да поговорите нормално. Кажи как се чувстваш, че си изнервена, уморена, тъжна, че имаш нужда от него и от вниманието му. Прояви мъдрост и хитрост (нали сме жени...  Wink).
Успех.  Simple Smile

# 8
  • София
  • Мнения: 1 877
Мъжете не се сещат да говорят за това и онова, просто не им минава през акъла какво могат да си мислят жените... Laughing Жените все изпадаме в някакви дълбоки философии, настроения, мъдрувания, а мъжете обичат нещата да са ясни и кратки - тоест, ако нещо искаш да му кажеш, кажи му го и го питай, той няма да се присети сам.

Много точно казано!
Виж сега, мъжете просто не разбират от намеци и от намусени физиономии. Щом ти е казал, че си въобразяваш, вероятно наистина той така мисли. Но ти вместо да подобриш нещата ще ги влошиш с това отношение (което според мен се дължи основно на хормоналния дисбаланс след раждането).

В този момент трябва да мислиш позитивно (колкото и изтъркано да звучи). Според мен периодът ще отмине скоро, затова не прави крайни неща Peace.

# 9
  • Мнения: 4 915
Мисля, че всичко е период, който ще отмине.

И двамата сте объркани от новото ви положение на родители, нови отговорности, нови чувства. Ти имаш нужда от засилена проява на любов и внимание, той може би е уплашен от новата си роля (все пак не се "подготвят" както жените - не износват бременност, не чувстват детето, не раждат, родителската обич идва и се заражда по-късно при тях, няма го силния майчин инстикт...) и увеличена отговорност - бащина, съпружеска, емоционална и финансова.

Не го оправдавам, но се опитвам да го разбера. Когато се поставим на нечие място, можем да си представим защо действа или не действа по даден начин...

На твое място сигурно и аз щях да съм бясна...Била съм и аз бясна при други ситуации...Когато вихрите преминат, обичта и разумът завладяват отново живота ни...Нищо не е черно-бяло и чувствата никога не са от днес за утре...

# 10
  • Мнения: 4 555
да това вчера му го казах,развиках се,разплаках се...но ето че не помага.
той отрича,не било вярно,внушавала съм си.и толкова.
а да каже, нещо от сорта,не се тревожи, с теб съм,обичам те..не.
да си намери някоя селянка като него и да се маха,защото той е най големия селянин който съм срещала.
за жалост щом съм се предала да съм с него значи и аз не съм стока...
да така е.
най големия простак
жалко че детето е толкова хубаво
Мила, наистина  те е хванала следродилната депресия и виждаш всичко по най-неприятния начин, включително и мъжа си. И най-малкото нещо те дразни.
Не насилвай нещата. Като начало искай от него повече да ти помага, дай му някакви задължения, свързани с бебето, за да имаш повече време за себе си. Измисли нещо, което обичаш да правиш и му отделяй време.
И най-важното - знай, че това е ВРЕМЕННО! От хормоните е и ще ти мине. На почти всеки се случва. Не се тревожи.

# 11
  • Мнения: 526
Колкото и да звучи банално,сигурна съм,че това е временен период,който ще отмине PeaceИ аз съм била афектирана в много ситуации,било ми е криво,но когато гнева ми се уталожи,започвам да мисля обективно и виждам,че дявола,т.е.мъжо,не е чак толкова черен...
Опитай се все пак да поговориш с него,да му кажеш как се чувстваш. Hug

# 12
# 13
  • с трима мъже :)
  • Мнения: 2 732
Бе я оставете жената да се оплаче хубаво
Какво пък толкова?
имали сме периоди, хормоните били ...
Ние все си намираме оправдания за състоянията си, ама ТОЙ като няма такива хормони в момента, що не се държи малко по-нормално?

Ми права е жената, и изобщо не е от депресия, такова поведение ражда точно такова настроение

Мила, единственото, което можеш да направиш е много гадно - да не му обръщаш внимание. Мъжете, като почнеш да настояваш да си поговорите и да се изясните, стават още по-отвратителни и лицемерни - "Ма как ??? Ма моля ти се, ма няма такова нещо"

И при мене е така ....
И вече 5 години съм лишена от всякакви радости и весели емоции
Е, извинявайте, дами със готини съпрузи, ама не всички мъже са като вашите /моя ми е пръв помощник във всичко, но просто не говори с мене и това е .../

На изписването дори и букет не ми купи ...
и на всеки празник е така ...

# 14
  • Мнения: 1 868
Права си моя е много добър ,ама кво от това като все мълчи.

Общи условия

Активация на акаунт