Българин в чужбина?!- Не ми го хвали!

аз пък не съм я чувала тази приказка до сега

И аз за пръв път го чувам този израз 
Характерът си е характер, където и да е човек. Не смятам, че всички българи в чужбина са лоши, чак пък толкова, че и израз да се е появил..

охх, аз мога да ви затрупам с примери защо и от къде идва тая приказка за блгарите в чужбина... за съжаление все лоши...
но и аз съм забелязала, че хората отишли в чужбина не за да печелят, а за да живеят и работят спокойно, приемат нещата леко и без драми

най-много мразя тоя тип българи дето хем са намерили хубава работа, с която припечелват, хем живеят добре, хем не спират да плючт местното население и да ги наричат с какви ли не епитети, защото виждате ли ние българите сме страшна работа...

най-голямо впечатление ми направи един път пред посолството като чакахме за визи, дойдоха сърби и като се запрегръщаха и разцелуваха, един през друг си обясняваха кой от къде е и защо е в чужбина, ами мило да ти стане колко близки си бяха, а туку-що се срещаха
същевременно обаче един българин си беше запалил цигара и 2 българки щяха да го оскубят дето пушел пред вратата на посолството и създавал проблеми, да се махнал от опашката ако неможел без цигари и т.н. грозни обиди и ругатни бяха.. чак да те досрамее от тях...

хаха, готина тема. 
съдбата не ме е срещала/запознавала с българи тук, за да си изградя някакво стабилно впечатление.
но преди няколко дни както си плувахме с майка ми в морето и си говорихме, един човек ни поздрави " как е, как е водата!"стана ми много мило и драго - поговорихме за предимствата на черно пред адриатическо море, разменихме някои други общо приказки и това беше.
впечатленията ми са от този именно подфорум на живеещи в чужбина българки - не винаги съм изпълнена с възторг и понякога наистина разбирам защо я има тази приказка. 

Аз пък имам такива примери и за други нации, не само за българи, така че това маЙ си е до човек  и до манталитет, не до нация.

Не съм чула тази фраза.

Не съм забелязала промяна на характера според местоживеенето  : от който бих "избягала" в България, от него бих си плюла на петите и тука.

Нещата което не ми допадат като отношение и мироглед, не се променят според това, кой бил дошъл от Тутракан, или бил "Englishman in New York" или warewolf in Paris.

И аз мога да дам много такива примери, но някак ми се иска да не ги споделям и искам да ги забравя. Просто не искам да е така.
Няма никога да забравя, че: БЪЛГАРИ МИ ПОМОГНАХА И СТАНАХА ГАРАНТИ КОГАТО ИДВАХ В ЩАТИТЕ! БЪЛГАРКА МИ ПОМОГНА ДА СИ НАМЕРЯ РАБОТА.
Да така е има моменти когато много искам да скрия националността си, но знаете ли ние сме много самокритични и наистина смятам, че сме доста възпитана нация. ДА ДА ДА знам има ги издънките, но то всяка нация си ги има. О, Боже идват ми на ум мои колеги филипинци, кубинци, мексиканци не ми се говори просто. Възпитание, маниери забравяш...
Да вярно е и това за сърбите. Много са задружни и страшно много си помагат. Преди година случайно чух колега сърбин да си говори с друг такъв за стая под наем. Съответно попита дали човека който иска да я наеме е сериозен и нормален, да си плаща редовно и т.н при което другият каза "Спокойно не е българин". Исках да потъна и да изчезна. До края на деня бях просто съсипана. Искаше ми се да викам от яд, ама...

Хм, на мене пък ми е странно, че не сте я чували тази приказка, предвид, че дори и във форума е обсъждано много пъти такова поведение, мисля дори в Клюкарника имаше анкета. Истината е, че не я употребяват само българи в чужбина, но и тези в БГ, особено за да " предупреждават" и "плашат" заминаващите навън с какви ли не истории .
Направо не мога да преброя пътите, когато съм получавала такова  предупреждение дори от напълно непознати хора Другият лаф е " Стой надалеч!!"
Не знам, може би българите си имаме "критична маса", която като се достигне и нещо ни става, но най-много приказки за такива неща съм чувала от големи БГ общности тук.

Аз сьм го 4увала този израз.Срещам и прости в истинския смисьл на думата бьлгари и интелигентни и будни хора, както и такива, които до такава степен са се интегрирали, 4е си прили4ат на местните.Това, което не ми харесва масово сред бг в 4ужбина е, 4е не са сплотени, не си помагат с информация, не се подкрепят.Но това е така, защото важи поговорката "храни ку4е да те лае", неблагодарност, завист и клюкарщина са водещи.Не, 4е ги няма и сред другите общности, ама се 4удя как сред нашата, уж малка общност са заложени в такива големи размери тези "добродетели".

и мен ме предупредиха, когато идвах насам, да избягвам контактите с българи:-(
леля ми, която живее вече 15 години в чужбина. баща ми, който 9 месеца работи в чужбина. приятели, които вече от години са се установили в различни страни.
всеки от тях е имал неприятни преживявания и от личен опит споделиха колко боли ако свой те нарани. чух какво ли не
а имам страшно много приятели, които живеят в чужбина. с някои от тях дори загубихме връзка
аз го отдавам на социализма, дето ни учеше на равенство...

и мен ме е яд на тези, които не спират да критикуват страната, в която живеят. а не си дават сметка за живота, който водят там и за възможностите, които им се предоставят.

сърбите между другото можеха да пътуват и работят на всякъде още по социализма. може би това обяснява много.

и на мен ми става драго, когато чуя българска реч. но си мълча и нищо не казвам. от горчивия опит на мои познати знам, че в повечето случаи това може да ти усложни живота. давала съм да се разбере, че съм българка само когато съм виждала, че са в затруднение- не могат да се оправят в града, или не ги разбират какво искат, и т.н. хора сме все пак и защо да не си помогнем.

за 5 години в чужбина обаче се чувствам "свой сред чужди" в чужбина и "чужд сред свой" в БГ.  
уморявам се от въпроси колко пари получава мъжът ми, в каква къща живея и за всичко свързано с финансови въпроси.
тук научих,че няма нищо по-ценно от любимите хора, здравето, спокойствието и добрите приятели (колкото и банално да звучи това). нелепото е да ти завиждат и си мислят, че тук е лесно. не знам къде е по-лесно. дали тук или в БГ- това е въпрос на лична интерпретация. за всеки избор се плащало в преносен и какъвто и да е друг смисъл, казваше професорът ми по икономика.

мисля обаче, че на всички ни липсва "българската връзка" и сега като че ли нещата вървят на добре. откакто падна стената като че ли загубихме ценностната си система. българите, които вече са постигнали много в чужбина правят дарения в БГ, ангажират с какви ли не мероприятия, дават своя принос...
в посолството в Холандия ми стана драго като чух, че българската общност тук е доста сплотена. открили са бг църква, гледах снимките- било е тържествено отбелязано. има сдружение на българите тук. търсим се и това ме радва
а съм чувала такива хубави неща и за други български общности в други страни.

а злобата и завистта не са български качества- човешки са. има ги навсякъде, както и невежеството.
просто на българина не му е било много леко и сега България минава през неизбежния пубертет.

нали и религията ни учи да не правим на другите това, което не искаме на нас да ни сторят. аз не съм религиозна (още последствие от социализма), но се опитвам да живея според християнските принципи.

и от както живея тук се научих на оптимизъм, а не ми беше присъщо.

всяко стадо си имало черните овце, нали? в нашето не са повече- иска ми се да вярвам.
в холандската тема ме приеха много топло и едва тогава почувствах колко много ми е липсвала българската връзка. нещата се променят за добро- в чужбина между българите и в БГ. само че не толкова бързо, колко ни се иска.

 
  

Чувала съм подобни приказки.
Предполагам, че много хора се опарват
от българи в чужбина, защото, отивайки там,
се хващат за първото срещнато двуного, което им
заговори на родна реч, а не си подбират средата.
Българин в България също може да ти сложи прът
в колелетата. Но дали в България говориш с всеки
срещнат?! Това е обяснението ми по въпроса ти.
Иначе нямам против да общувам с българи. Разбира се,
не с всички българи, които срещам, или за които съм чула,
че живеят на съседната пряка. Предпочитам да не общувам
с българи само защото са българи. Разбира се, поздравявам.
Но за повече се иска повече. Нямам абсолютно никакви угризения,
че не обръщам внимание на всеки срещнат само защото е българин.

Май зависи от интелктуалното равнище и възпитанието на българите в чужбина от това, в коя категория ще попаднат. Аз съм била "благословена" да съм заобиколена от свестни българи, с които сме си помагали и сме се разбирали в рамките на нормалното. Прави ми впечатление, че тези с мания за величие са или по-възрастните чичковци, или такива дето са дошли преди 3-4 години и си мислят, че като работят за $12 долара на час, са се заринали в злато.
... всъщност имам точно един такъв пример, където един чичка ни срещна на улицата... това са откъслечни части от нашия разговор

той: Вий откъде сте?
моя приятелка: Ами в Маями съм.
той: Ами какво работите (тя понечва да отговори, но той продължава), нещо сервитьорче, нали?     
тя: Амии  не, с финанси се занимавам
той: аааа 
-------------------------------------------------------
след това хваща за слушател мъжът ми

той: аз тука да ти кажа доходна работа съм хванал, за един американец работя, нещо строежче това онува, ама добри пари изкарвам...
мъжът ми: ами хубаво...
той: ... по 12 долара на час взимам
мъжът ми: аха 
той: та земах, че спестих една къщичка си купих...
при което мъжът ми го изглежда видимо учуден  , защото знае, че къщите точно в този район са близо милион и нагоре...
той продължава: "плаваща къща", 4 метра дълга 
при което мъжът ми само дето не  почина

ей такива ти ми работи драги ми Смехурко, непознат българин да те срещне на улицата и да ти разправя колко пари прави... 

  Защо ли ми е така "познато" това.
ПАЗИ БОЖЕ СЛЯПО ДА ПРОГЛЕДА
Момичета не им е лесно на хората  4 метра- 4 метра сега, ама човека къща има!!!