имам нужда от помощ!

  • 966
  • 13
  •   1
Отговори
  • Мнения: 24
Здравейте мили момичето, от доста време не бях влизала във форума, за което ви се извинявам. Причината да ви потърся за помощ е че пред стои голямо психическо изпитание свързано с моята лабилна психика. Всичко започна когато майка ми почина след това семейни проблеми с баща ми и накрая за голямо съжаление два спонтанни аборта. Всеки път се държа, но ето че пак съм в дупка имам много голям проблем с емоционалното си състояние решавам в еден етап че съм болна от нещо и изпадам в паника. Сама немога да си помогна, вътрешно го усещам. Искам да ви помоля да ми препорачате добър психотерапевт, при който да си излея мъката. много ви благодаря предварително.

# 1
  • Мнения: 763
Много съжалявам, че се е наложило да минеш през всичко това  Cry Понякога живота е страшно гаден, но човека е невероятно силно животно. И сами не предполагаме, колко можем да понесем. За съжаление не мога да ти помогна с препоръка за добър психотерапевт, но защо не погледнеш в здрвния справочник, все нещо може да намериш там. И мисля, че не си права за това, че сама не можеш да си помогнеш миличка, самия факт, че си решила да се обърнеш към такъв специалист вече говори, за обратното.
Дано скоро да възвърнеш равновесието си, и никога повече  да не изживяваш това, което вече си изживяла  Hug

# 2
  • Мнения: 34
Ох, миличка ужасни са тези състояния. Не изживявам това което ти си преживяла, но пък и моето емоционално състояние е крайно объркано. Ту съм в състояние на депресия и никого не мога да търпя до себе си, ту съм щастливо от нещо съвсем мъничко. Но за съжаление, тъжните емоциии вземат преднина Sad

Поздравявам те, че си решила да потърсиш помощ. Още съвсем малко остава и май и аз ще имам нужда. Ще следя темичката.

Но забелязвам, че споделянето с някого помага, може би малко, но все пка помага. Говори с най-близките за теб, споделяй. Тук също има добри слушатели.

# 3
  • до морето
  • Мнения: 494
sasito добре, че си осъзнала източника на проблема си. Психическото здраве е в основата на всичките ни проблеми. Не се притеснявай проблема се разрешава с приема на антидепресанти и разбира се терапия. Минала съм през това психически състояние, наистина това е един непрескъснат кошмар.
За съжаление не мога да ти препоръчам лекар от София, аз се лекувах в моя град. Знам, че като най-добра в областта на паническите разстройства и фобиите е Мадлен Алгафари, но незная как се стига до нея.
Успех, не се страхувай! При добре подбрано медикаментозно лечение симптомите изчезват още на втората седмица от приема на лекарствата.

# 4
  • На планетата Земя
  • Мнения: 6 307
Мило момиче, съжалявам, че са ти се случили такива неща! Дано да успеем тук по някакъв начин да ти помогнем.

Най-важното е, че осъзнаваш проблема и искаш да се справиш с него!
Има ли човек до теб, който да те подкрепя, с който би могла да поговориш? Ако имаш, мисля, че няма да е необходимо да се свързваш с психиатър.

Загубата на близък човек е голям удар, както и неуспешните бременности! Но животът продължава! Това, което не ни убива, ни прави по-силни - са казали хората.

Намери сили в себе си, открий красотата на живота, на твоя живот и продължи напред.

Сигурна съм, че тепърва те очакват най-щастливите мигове в живота ти!  Hug

# 5
  • Мнения: 24
Мило момиче, съжалявам, че са ти се случили такива неща! Дано да успеем тук по някакъв начин да ти помогнем.

Най-важното е, че осъзнаваш проблема и искаш да се справиш с него!
Има ли човек до теб, който да те подкрепя, с който би могла да поговориш? Ако имаш, мисля, че няма да е необходимо да се свързваш с психиатър.

Загубата на близък човек е голям удар, както и неуспешните бременности! Но животът продължава! Това, което не ни убива, ни прави по-силни - са казали хората.

Намери сили в себе си, открий красотата на живота, на твоя живот и продължи напред.

Сигурна съм, че тепърва те очакват най-щастливите мигове в живота ти!  Hug
sasito добре, че си осъзнала източника на проблема си. Психическото здраве е в основата на всичките ни проблеми. Не се притеснявай проблема се разрешава с приема на антидепресанти и разбира се терапия. Минала съм през това психически състояние, наистина това е един непрескъснат кошмар.
За съжаление не мога да ти препоръчам лекар от София, аз се лекувах в моя град. Знам, че като най-добра в областта на паническите разстройства и фобиите е Мадлен Алгафари, но незная как се стига до нея.
Успех, не се страхувай! При добре подбрано медикаментозно лечение симптомите изчезват още на втората седмица от приема на лекарствата.
Благодаря ти за добрите думи, бих искала да те попитам ти след колко сеанса успя да се успокоиш и да си възвърнеш силата за живот. трябва ли задължително за се пият антидепресанти. 

# 6
  • На планетата Земя
  • Мнения: 6 307
Дано Душка се включи да ти каже, изхождайки от опита си. Аз все си мисля, че ако не е абсолютно наложително, не е хубаво да се пият лекарства. Ако можеш да се справиш с помощта на приятели и близки ще е най-добре! Дано не се разсърдиш, че говоря общи приказки!   bouquet

# 7
  • до морето
  • Мнения: 494
В подобно състояние, имам впредвид паническо разстройство, изпаднах на 25 години, в следствие на психическо натоварване и емоционален стрес. В началото атаките бяха слаби, по-скоро депресивни състояния - плач, нервност, неудовлетвореност, необясним страх от това което следва дори след минута.. След около две години нещата бяха много по-сериозни, не можех да излизам сама от къщи, мислех, че ще припадна, не можех да пресичам улиците сама. Появи се заболяване на щитовидната жлеза, предполагам в следствие на нервното напрежение.
През тези години се мъчих сама да се излекувам, но панически атаки ставаха все по силни и все по-чести. Не става с успокителни, като отидох за първи път на психоаналитик /три години след първите симптоми/ той ми предложи антидепресани. Реших, че това е нещо годно и ще се боря сама. Пробвах с билкови хапчета съдържащи жълт кантарион - никъкав ефект, състоянието ми стана по-лошо. ПРез това време всички мои близки и приятели се мъчеха д ами помогнат аз също мислех, че всичко е в мои ръце. Вече не можех да стоя дори и минута сама, умирах по 10 пъти на ден, всяка вечер бяхма в бърза помощ, като си мислех че получава инфаркт, абе кошмар. Там също ме съветваха да отида при психоаналитик.
Съжалявам, че не послушах психоаналитика си още в началото. Няма нищо страшно от приема на антидепресанти. Като започнах приемът им съзнанието ми се избистри и открих живото отново. Няма нищо като пристастряване, зависимост и т.н. Антидересантите могат да повлияят на нивото на пролактина, ако имаш завишени нива, ако не нищо няма да ти стане. След четвъртия месец на приема понапълнях, но бях спокойна и щастлива, а като ги спрях  се възстанових. Пият се мин 6 месец максимум 1 година, аз ги пих 6 месеца - по мое настояване. Съветвам те да опиташ и да не се мъчиш. През периода когато вече психиката ми се успокои започвах да чета книги за това, как да контролираме емоциите си, самооценка, преосмислих поведението си в много ситуации и вече тогава аз сама си станах психотерапевт. В началото това беше невъзможно.
Това беше моето състояние, при теб нещата със сигурност са различини, но те съветвам да не се бавиш с посещението при специалист.
Не си мисли, че лечението ти ще отдалечи така желаната бременност. Дори и това да стане отлгането ще е максимум за няколко месеца, но после ще си много по адекватна и готова да станеш майка. Сега осъзнавам, че и аз се дърхпах от лечението с идеята, че следващия месец бебето ще стане и хапчетата ще попречат - нищо такова, бебето още го няма, но аз съм щастлив и спокоен човек и обичам това което ми се случва тук и сега.
Много дълго стана и малко объркано, но дано си ме разбрала.

# 8
  • Мнения: 1 950
Душка браво на теб мила Hug Heart Eyes
Много хубаво си го написала, дано да помогнеш на sasito Peace
Аз не съм изпадала в подобна ситуация, но хора около мен са изпадали. Няма нищо страшно в антидепресантите, разбира се изписани от подходящ специалист и под наблюдение, не се свиква с тях, няма да те отдалечат от борбата за бебе, напротив Peace
sasito късмет мила  bouquet Hug

Последна редакция: чт, 19 юли 2007, 19:28 от zvetun4o

# 9
Първо да те успокоя, че почти при 85% от хорото(особено при жените) се наблюдава страх от заболявания, това се случва в различни етапи от живота, най- често след преживян стрес, загуба на близък човек и т.н. При теб нещата са комплексни, но не се отчайваи и не се хвърляй веднага към успокоителни и антидепресанти. Първото важно нещо е да си намериш някакво приятно занимание, което да не ти остава време за черни мисли, наблегни на работата или започни ремонт на примерно, ангажирай се изцяло. Когато усетиш пристъп на паника започни да дишаш дълбоко и равномерно, започни да си мислиш за нещо приятно, направи нещо, което на момента да ти покаже пред самата теб, че владееш положението и не оставаш на случайността да те ръководи. Може да потърсиш помота на специалист, но се постарай да избягваш приятелските съвети, не защото някои ти мисли злото, а защото ти сама трябва да разбереш кое е добре за теб. Успех- пиша това от опит помага, повярвай!

# 10
  • Мнения: 3 453
sasi, Hug

Добре познато ми е това състояние. Три години се борих с него, най-накрая успях!

След загубата на близък човек, заключих чувствата си, не ги изживях тогава, когато беше нужно. Наложих си да бъда силна, за да не притеснявам близките си. Когато чуваш от всякъде " Не плачи, успокой се, бъди силна", сякаш преглъщането на мъката е най-разумното решение.
Това ми изигра лоша шега. След година отричане и заравяне на главата в пясъка, насъбралата се мъка и гняв ми се стовариха на главата с двойна сила. Изпитвах панически страх от болести, притеснявах се за моите близки до полуда, лутах се между депресията и гневните изблици. Не бях на себе си, терзаех се, самообвинявах се, мъчех се да приема действителността.

Първата крачка към решаване на проблема е, когато застанеш лице в лице с него и се опиташ да приемеш истината. Когато изплачеш болката си, тя отминава. Трудно е да я изкараш наяве, когато си я крил толкова дълго време!
Обърни се към специалист, с негова помощ ще се справиш по-бързо!
Вярвам, че ще се справиш! Hug

Момичетата са ти дали много добри съвети, останалото зависи от теб! Peace

Душка, браво на теб!  bouquet

# 11
  • Мнения: 255
Привет от мен  Hug Влязох в темата и разбрах, че става въпрос за паническо разстройство. От 10 години се боря с него. Веднъж побеждавам аз, веднъж то. Последно в продължение на година пиех Сероксат и дори го спрях сама, чувствах се добре. Сега след няколко месеца на напрежение, пристъпите на страх и паника зачестиха. Първо през април окончателно разбрахме, че сме за ин витро. Не съм си и помисляла за такава процедура, а съм ужасна пъзла. Може би паниката връхлита точно такива хора. Започнаха безкрайни изследвания и откривания на какво ли не. Подготовката за ин витрото се проточи 4 месеца, правиха ми пункция заради фолекули, които не се пукат. И тъкмо за започнем стимулацията, съпругът ми получи инфаркт преди две седмици. Страховете ми взеха връх във всичко. Гинекологът ми беше изписал Стресам, но виждам, че не ми е достатъчен. А ми предстои ин витро. Някой вземал ли е антидепресанти преди зачеването или по време на бременността, защото това е следващия ми страх - лекарства и бременност. Благодаря ви предварително !

# 12
  • Мнения: 20
Включвам се в темата, защото мисля, че имам малък опит в измъкването от подобни състояния. Искам от самото начало, обаче, да изясня нещо: пътят е много личен, изборът как да се справиш трябва да бъде само твой! Аз изживях дълбок емоционален срив малко след атентатите на 11.09.2001... загубих апетит, загубих интерес към нещата около мен, загубих вкуса си към живота! Отслабнах повече от 5 килограма за по-малко от месец и въпреки, че бях щастливо влюбена не изпитвах радост... аз реших проблема си с хомеопатично лечение! То продължи около 4-5 месеца, но даде наистина много добри резултати и по никакъв начин не разстрои физическото ми здраве, така и не качих онези 6-7 килограма, но си възвърнах апетита и радостта в живота... преди около 9 месеца почина баща ми на 54 години, внезапно... месец преди това на мен ми правиха лапароскопия... от пет години със съпруга ми се опитваме да имаме дете и нещо все не се получава... отново изпаднах в дълбока депресия... този път дори не исках някой да ми помогне... опиянявах се от болката си, докато един ден стигнах дъното и имах чувството, че ще се пръсна... тогава започнах да препрочитам някои от лекциите на Петър Дънов, започнах да се занимавам с йога и постепенно пъзелът на вътрешната ми хармония започна да се подрежда и започнах да привличам положителна енергия към себе си, и започнаха да ми се случват хубави неща Joy Все още не съм бременна, но чувствам, че и това ще се случи скоро! Срещата със психолог или психиатър също е едно от решенията на проблема, но аз определено съм против пиенето на антидепресанти! И все пак това си е мое виждане, познавам хора, на които подобно лечение им е помогнало... една от моите най-добри приятелки е психиатър... не отричам нищо... съветът ми е да послушаш сърцето си и то ще ти подскаже твоя път! Представи си всяка една от възможностите и се опитай да разбереш, коя ти вдъхва спокойствие  bouquet
Желая ти успех! Peace
А ако искаш мога да ти дам и някакви координати на хомеопатът ми или на моята приятелка - психиатърът  Wink

# 13
  • Мнения: 255
Сърдечно благодаря за мнението и аз мислех отново да потърся и "други начини". Преди, когато бях най-зле ходех на каланетика, после започнах танци и плуване. Сега наистина мисля за йога. Моя приятелка ходи и се чувства прекрасно. Но нали се подготвям за ин витро, затова не исках да се захващам с нещо, но май ще трябва. Еднообразието в ежедневието също създава предпоставка за такива разстройства. Благодаря ти, че писа

Общи условия

Активация на акаунт