Публикувана: 18 юли 2007, 22:19 ч.
Последно мнение: 20 юли 2007, 17:37 ч.

Тонът на работа...

2 929
53
1

18 юли 2007, 22:19 ч.

Мнения: 1 238

Как бихте се почувствали и как бихте реагирали, ако някой колега или пък шефа ви на работа често ви държат тон и някак си сякаш се опитват да ви командват?
Бихте ли си мълчали?

Каква е атмосферата на вашето работно място?

# 1 18 юли 2007, 22:21 ч.

Мнения: 1 153

Понякога е напрегната,няма начин да си шеф и да не се караш

,което ама хич не ми харесва Crossing Arms

# 2 18 юли 2007, 22:22 ч.

София
Мнения: 7 097

Рядко се е случвало, но съм реагирала - било с мълчание и игнор, било с повишаване на тон...
Като цяло атмосферата не е лоша.

# 3 18 юли 2007, 22:30 ч.

Мнения: X

Интересна тема.
Когато постъпих на работа имаше такива дръзновения от страна на колежките ми - стари пушки в офиса. Много се усмихвах, държах се мило и къде с майтапи, къде с оглушки, но не им позволих да ми се качат на главата. Мисля, че това е най-добрата стратегия - леката добронамерена ирония. Не е нужно да се крещи, да има нерви. ВАЖНО Е атмосферата в офиса да бъде поносима, ако не е приятна.
Ние, в нашата стая, например, не се харесваме,у но се понасяме и работим безпроблемно. Но пък фирмата е голяма - приятна компания за един приказлив пушач винаги може да се намери. Sunglasses

# 4 18 юли 2007, 22:31 ч.

Be realistic - plan for a miracle.
Мнения: 822

Mразя да ме командват или контролират с т.нар. 'твърда ръка' сякаш съм 10-годишно хлапе...
Слава Богу, фирмата в която работя е толкова американизирана, че тонът на говорене рядко надвишава тихите децибели с които се разказва приказка за лека нощ Laughing

и всички, от най-големия шеф до работниците на най-ниска длъжност (като моята) си говорят като равни един с друг. Каквото и да те карат да правиш, в изречението винаги присъстват думите 'could you please' както и накрая 'thanks in advance' или 'thanks for your support/understanding' и т.н., четки.

Уточнение: почти навсякъде и под всякаква форма (мейли, телефони) във фирмата се говори на английски - всъщност ако си край американците де... Иначе помежду си на български, естествено Simple Smile

Но директните молби за нещо (някаква работа) идват обикновено на мейла, на английски...

# 5 18 юли 2007, 22:35 ч.

Мнения: 2 891

Добре ми е. Не ми държат тон. Разбирам се с колегите, а и не сме много - около 40.

# 6 18 юли 2007, 22:35 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Шефът е известен с това, че никога не избухва и не се кара направо, а запазва самообладание.

Остатъкът от работната атмосфера е от колегите и трябва да призная, че истерията не си избира пол Mr. Green

# 7 18 юли 2007, 22:41 ч.

Мнения: 1 172

В фирмата, където работя няма повишаване на тона. Което не означава, че няма командване. И моят шеф ме командори, и аз командоря, реално погледнато това ни е работата - не може да управляваш екипи и да носиш отговорност, без да налагаш изискванията, стил на работа, срокове. Не може да няма критика, не може и без похвали. Въпросът не е в командването, а в това как точно се прави.
От друга страна, е важно и с какви хора работиш. Колкото по-интелигентни и квалифицирани са, толкова по-голяма е вероятността да се разбирате без повишаване на тона.

# 8 18 юли 2007, 22:46 ч.

Мнения: 3 423

Когато шефът е препил, е много кротък.
Дори не говори. А това, да вика, никога.
Седим си един срещу друг и си пишем мейли.
За да не пречим на останалите. Култура!
Май и за мобинг не си спомням.

# 9 18 юли 2007, 22:50 ч.

Sofia
Мнения: 4 726

Не съм давала повод да ми повишават тон в последните години.
Преди време, още бях ученичка и бях лятото секретарка при леля, докато си намерят истинска, после намериха, но продължих да работя там и тя ми прехвърляше всичко аз да правя, тогава се скарахме много, имаше и викове, сега съжалявам, че така съм реагирала. После още веднъж един идиот ми крещя и каква ли не бях, след като ме използва, докато си регистрира фирмата (т.е. не можел и договор да ми направи), не му останах длъжна, обаче не ми плати, а аз се тресях от нерви само от мисълта за него.

При нас няма караници, само критика, ако някой не харесва свършената работа. Ако съм съгласна с критиката, сядам и оправям мазалото или почвам от начало, или мрънкам, че това са глупости, но си върша работата. Ако не съм съгласна, тогава спорим. Laughing

Атмосферата е чудесна, въпреки че сме адски много хора.
Шефът понякога реагира странно, не кофти, но не мога да го разбера сърдит ли е, весел ли е, но и не ми се налага много да общувам с него - само за болнични/отпуска и за транспортната карта.

# 10 18 юли 2007, 22:57 ч.

Мнения: 4 111

Моят шеф си беше такъв, само викаше на всички. Работата му беше изкючително отговорна и никак малко. Въпреки това един ден му казах, че не ми харесва как работим заедно. Първичната му реакция беше да ме попита дали искам да ме понижи в длъжност, че да не си комуникираме често. Отговорих, че това не е лоша идея и ще обмился решението си. След 10 минути ме чакаше на едно от местата на работа, които знаеше че посещавам и ми каза, че ми повишава заплатата. Тонът му се промени.

# 11 18 юли 2007, 23:01 ч.

Мнения: 78

Нашата фирма е италианска. И да се карат и да не се карат, тонът е все еднакво страшно висок Laughing

В началото се чувствах като статист в италиански филм Joy

Иначе разни бг колежки се опитваха в началото да показват колко са велики, ама аз съм малко... добре де... доста късогледа Laughing

# 12 18 юли 2007, 23:10 ч.

постоянно
Мнения: 7 123

Работя с 4 момичета за които съм отговорна- имали сме различни мнения по дадени теми , но винаги обсъждаме, никога не повишаваме тон( все пак в офиса има още 50 човека няма нас да слушат я)
А шефовете- никога не съм чула да повишават тон- не е професионално и етично. Thinking