Само да ми олекне...

  • 1 842
  • 28
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
 Предварително да кажа, не търся съвет или пък каквото и да е там....насъбрало ми се е , тези които са около мен не ме разбират и не споделям напоследък с никого....( особено съпруга ми). Незнам с 1-во 2-ро и 3-то ли да ги изброя но....Имах си една приятелка....най-добрата! Обичам я много..не сме се виждали отдавна - живеем в 8 хил. град и тя от 1 година не намира половин час за мен. Научих от случайни хора, че се е сгодила........обадих и се мъчно ми беше, че незнам за значимите неща в живота и, тя се извини.....миналата седмица разбрах, че се е оженила в приморско на някаква яхта....Незнам кога е сватбения ден на най-добрата ми приятелка:( Гадно ми е, с мъжа ми снощи се скарахме....все нещо и някого го дразни......обръща ми по половин час внимание на мен и на детето...Писна ми.......Боли ме страшно много гърлото и главата.....Вчера баща ми беше на лекар, съмняват се за рак на дебелото черво....мислеха, че е на панкреаса, но скенера е хубав и сега мислят за дебелото черво. СТрах ме е ! Майка ми ако остане сама.......и аз съм едно дете....имам си собствено семейство, кой ще помага на нея? Имаше много време проблем с хипофизната жлеза, сега и казаха да "забрави за стресовите ситуации", защото може всичко да започне отначало. С 2 операции през носа извадиха доброкачествен тумор и от доста време, да чукна на дърво няма никакви проблеми. Но ако с баща ми стане нещо.....незнам дали бих могла да се справя с всичко:( Сина ми - 2 г. и 5 месеца ще тръгва на есен на градина, хванала ме е депресия:Sad Как ще се отдели от мен, могат ли да го гледат там добре...ами ако научи от къде се минава и избяга и иде на пътя и ако мине някоя кола:(((((((((((((( уф гадно ми е:((((( Майка ми неможе да тича след него, и вече не го вземат у тях да го гледат, свекърва ми казва че понякога неможе да го укроти и няма тази енергия да е с него дълго време...а аз имам нужда от почивка:( наистина:( Снощи молих мъжа ми да изведе детенце някъде ( миналата седмица бяха на кафе заедно и малкия снощи много плака и го молеше па да идат, харасело му), но той НЕ - като ти се ходи - иди ти ! Чувствам се отпаднала и напрегната. Не сме били на море откакто сме женени - почти 3 години. И тази година няма да идем:( Гледах одеве на една мама от форума снимка на морето и се разплаках:( Искам плаж, вода, искам по бански, искам малкия да види морето - той толкова много иска! Мъжа ми казва - няма време и пари, изкарай си пари и иди:(" Всичко ли сама трябва да правя, така ли е?   Една приятелка, роди преди 2 дни...в началото на 8-ми месец, всъщност ние с родителите имм сме много близки. Сега имат проблеми, притеснения, това ме натоварва също, когато мисля за него. Знам че някои от нещата които написах, че ви се сторят глупости....но когато много глупости ти се струпат изведнъж ти става тежко:Sad

... Лошото е, че не ми олекна, всъщност може и да ми е олекнало......но проблемите си остават, и това гърло как ме боли.Sad(((((((
 П.П Искам да съм по-слаба и руса.

Последна редакция: ср, 18 юли 2007, 10:11 от Анонимен

# 1
  • София
  • Мнения: 1 419
МНого ти се е събрало, наистина. Според мен намерете една вечер, приспи детето, сипете си по едно мартини или каквото пиете, седнете двамата с мъжа ти и му разкажи всичко, което те тревожи.  Адски е важно в една връзка другият да знае какво ти е в главата и какво те мъчи. Сигурно и той си има проблеми, ако ги споделяте ще си помагате и ще се чувствате по-силни Peace

# 2
  • София
  • Мнения: 903
Има такива моменти, в които на човек му се случват все лоши неща. И на теб доста ти се е събрало. Опитай да се успокоиш по някакъв начин. Не сте ходили на море откакто сте се оженили ( вече 3 години)  -- ами голяма работа. Не го приемай толкова навътре. Може би наистина нямате възможност в момента. Ние също не бяхме ходили на море ( и то 5 години след като се оженихме) - просто така се случи - имахме работа, нямахме пари, а пък когато вече можехме да си го позволим, аз бях бременна, после детето беше прекалено малко и т.н. Но защо за това трябва да се тормозиш.  newsm78 Карай го по-спокойно.

И защо караш мъжа ти да излиза сам с детето - защо не излезете заедно ( и тримата)?  newsm78 Опитай се да споделиш с мъжа ти какво те тревожи, но спокойно, без да му натякваш, че не те разбира, че не ти обръща внимание и т.н. С малко повече тактичност се получават доста добри резултати.

Надявам се здравословните проблеми на родителите ти да не се окажат толкова сериозни, но дори и така да е  - трябва да се стегнеш, защото ако и ти се отчаеш нито ще помогнеш на тях, нито на себе си.

Желая ти успех. Дано скоро повечето ти проблеми се разрешат. Стискам палци.  Hug

# 3
  • Мнения: 211
Никакви глупости не са това Hug
Знаеш, на всеки понякога му се струпва. И като тругне, мамка му, сякаш няма спиране.
Не се измъчвай, всичко ще се оправи! Да знаеш, вечният закон наистина действа: всяко зло за добро!
Моят съвет е да се направиш руса като за начало Grinning
Отдели малко повечко време за себе си и ще се почувстваш по-добре, повярвай!
И на море ще отидете, може да не е веднага, но ще стане!
А приятелката ти може просто да е искала много малка сватба и да й е било неудобно да не те покани, затова. Не го мисли това толкова.
За детската градина  не се пристеснявай, в момента си черногледо-настроена и затова мислиш такива работи. Помни, че детската градина е много важен етап за личностното развитие на детето - така то ще започне да се учи на първите си социални контакти.

Не се впрягай толкова, давай го по-свободно, лято е Hug Hug

# 4
  • Мнения: X
Той не споделя - никога - за 8-те години от които сме заедно. Не обича и да слуша...нарича проблемите ми " глупости", сама съм си ги измисляла за да има за какво да се цупя...Sad Не ме разбира, никога не ме е разбирал, равнодушен е и безразличен. Такъв си е бил винаги....неискам да споделям с него! Винаги се разплаквам накрая и се чувствам много сама:( Неиска да излизаме, моля го от 1 месец...миналото лято свекърва ми гледаше малкия по-често и всяка вечер цялото лято бяхме или на заведение или на гости или имахме гости! Това лято сме излезли само веднъж и то след много цупене , от тогава неиска...нито да пием ракия в къщи нито навън с приятели.

# 5
  • София
  • Мнения: 5 651
Искрено ти съчувствам,хубаво е че го споделяш. Споделяй колкото се може повече пък може и някой да успее да ти даде съвет, който да ти помогне.Относно приятелката ти,важното е ,че все пак си разбрала ,че не можеш да разчиташ на нея.Боли,че си останала без такава,но няма да е по -добре и с фалшива приятелка Peace.  Пожелавам ти бързо решаване на проблемите  Hug

# 6
  • Мнения: X
Има такива моменти, в които на човек му се случват все лоши неща. И на теб доста ти се е събрало. Опитай да се успокоиш по някакъв начин. Не сте ходили на море откакто сте се оженили ( вече 3 години)  -- ами голяма работа. Не го приемай толкова навътре. Може би наистина нямате възможност в момента. Ние също не бяхме ходили на море ( и то 5 години след като се оженихме) - просто така се случи - имахме работа, нямахме пари, а пък когато вече можехме да си го позволим, аз бях бременна, после детето беше прекалено малко и т.н. Но защо за това трябва да се тормозиш.  newsm78 Карай го по-спокойно.

И защо караш мъжа ти да излиза сам с детето - защо не излезете заедно ( и тримата)?  newsm78 Опитай се да споделиш с мъжа ти какво те тревожи, но спокойно, без да му натякваш, че не те разбира, че не ти обръща внимание и т.н. С малко повече тактичност се получават доста добри резултати.

Надявам се здравословните проблеми на родителите ти да не се окажат толкова сериозни, но дори и така да е  - трябва да се стегнеш, защото ако и ти се отчаеш нито ще помогнеш на тях, нито на себе си.

Желая ти успех. Дано скоро повечето ти проблеми се разрешат. Стискам палци.  Hug

 Карам го да излиза с детето, защото той изобщо неиска да излиза, и е по-склонен ако все пак реши да направи компромис, да е само с малкия......
 Руса няма да ми отива, мургава съм и с тъмно кафеви очи.

# 7
  • Мнения: 589
Ох,милата... Hug
 На всички ни понякога идва да ревнем и да се осополявим до немайкъде...Не знам какво да ти кажа друго,освен,че не си само ти...В живота на човек идват всякакви моменти и искаме или не искаме-трябва да ги посрещнем...Няма човек без проблеми,това е.
   Не се тревожи за излишни неща,като това дали ще гледат детето добре в градината.Разбира се,че ще го гледат!И никой няма да му позволи да избяга-как въобще ти мина през ума?! Simple Smile
  Не те е уважила най-добрата ти приятелка,не е споделила с теб радостта си-жалко наистина,но за нея.Това показва каква приятелка е и ти занапред ще знаеш,че тя с когото и да дружи,все ще е неискрена.
   Насили се да си намериш някакво интересно занимание,което ще те отвлече от тези тревоги..За мен лично това е ръкоделието(плетене,бродиране...) Трябва сама да се измъкнеш от тревожните мисли.Ако това ще те успокои-и аз не съм ходила на море цели 6 години.Ходи ми се и на мен,ама като лисицата се правя,че гроздето е кисело Wink -хм,море,за какво ми е да се пържа по цял ден,че и рак на кожата да си докарам,у дома си ми е най-хубаво!
  Не знам написаното колко е смислено,нещо не съм в кондиция тази сутрин,и аз съм малко разстроена от снощи(обади се баща ми да ми каже колко му е тежко вече сам)...ама много ми се искаше да ти кажа нещо мило...така,че ти пожелавам да оздравяваш бързо и да успееш да се измъкнеш от депресията!
    

# 8
  • Мнения: X
Благодаря и за пожеланието и за съвета. Хоби наистина искам да си намеря но немога да се насиля да имам време за него. малкия запълва ежедневието ми на 100%. Страшно палав и страхотна енергия ( за което се радвам наистина, но на края на деня съм капнала). Във времето когато той спи - по половин час на обяд! аз гледам да оправя след него и ако може да легна, но рядко се случва, после сме по двора до 23.00. Навън тук у нас има едни гаражи в които се ремонтират коли, свекъра ми и негов приятел се занимават с това. Улицата е много оживена а вратите са винаги отворени и малкия често бяга навън. Като стрела е! Не се оглежда:( Косата ми настръхва, понякога за малко като го оставя и неспирам да мисля за това....свеки като се отнесе с нещо и само по име му виква и и иска да и се обади, докато тръгне да го гони....ох не ми се мисли:( Искам да порастне вече и да започне повече да разбирра:(

# 9
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
KATI_Z, с тези отрицателни емоции дето си се натоварила, можеш много, ама много да си навредиш. Започни да мислиш по-позитивно. Да пращаш позитивна енергия на хората около теб, които са с проблеми. Само така можеш да помогнеш на себе си и на тях. И повярвай ми, мъжът ти усеща твоето напрежение и затова реагира така.
Хайде, опитай да се отпуснеш... не предизвиквай съдбата и не мисли от сега за най-лошото.
Пожелавам ти много, много сили и кураж да се справиш с положението и да излезаеш от дупката. Знаеш ли навън какво слънце има  Hug

# 10
  • София
  • Мнения: 18 679
Не ти е лесно, слънце, но ще мине spoko Всички си имаме такива моменти...тежко е...ще дойде по-хубавото, ще видиш! И аз съм се запътила към една дупка...още я обикалям, но просто усещам, че всеки момент ще скоча Laughing Нищо де, да сме живи и здрави, пък че страдаме от време на време...нормално е, иначе нямаше да можем да оценим моментите, в които сме щастливи Grinning

# 11
  • София
  • Мнения: 5 651
А няма ли вероятност вие с малкия да отидете накъде поне за 1 седмица.Да се откъснеш поне за малко,даже да не е на море,някъде при роднини в друг град.

# 12
  • Мнения: X
KATI_Z, с тези отрицателни емоции дето си се натоварила, можеш много, ама много да си навредиш. Започни да мислиш по-позитивно. Да пращаш позитивна енергия на хората около теб, които са с проблеми. Само така можеш да помогнеш на себе си и на тях. И повярвай ми, мъжът ти усеща твоето напрежение и затова реагира така.
Хайде, опитай да се отпуснеш... не предизвиквай съдбата и не мисли от сега за най-лошото.
Пожелавам ти много, много сили и кураж да се справиш с положението и да излезаеш от дупката. Знаеш ли навън какво слънце има  Hug
Знаеш ли, Шани.........че аз го ввиждам слънцето навън, което е доста добре в моя случай, и ми иде да зарежа всичко, да си кажа, че живота е хубав , че всичко ще е наред и да си внуша положителните емоции ( правила съм го и се чувствам страхотно), но проблема е, че ми се струва нередно! В смисъл....как да съм весела като баща ми може би е болен от нещо страшно.....какво ще си помисли майка ми ако ме види...след прическа и маникюр, весела и щастлива......а на нея и се къса сърцето от притеснения.....ето това ме депресира ! Вчера дори, когато ми се обади по телефона и каза какво казал лекаря, почувствах нещо, от което чак ме побиха тръпки....почувствах безразличие! Толкова дълго време ходим по болници и лекари, толкова много ме притеснявах и вечер неможех да спя , очаквах всеки момент да ми звънне и да каже нещо лошо.....че вчера като ми каза, сякаш не ми пукаше;( А не е така! Казах си :' ще се справим каквото и да е!" Да сме живи и здрави младите.........не че той е стар но.........незнам, , мислех егоистично и само за нас:(

# 13
  • Мнения: X
А няма ли вероятност вие с малкия да отидете накъде поне за 1 седмица.Да се откъснеш поне за малко,даже да не е на море,някъде при роднини в друг град.

Имам роднини в друг град с които не сме много близки....и немога да им се изтърся, а за почивка нямам абсолютно никаква финансова възможност. При положение, че мъжа ми казва :" изкарай си пари и иди", не ми остава никакъв вариант:( Скоро напуснах работа и сега щеполучавам по 90 лв от борсата до декември месец. Нямам възможност да започна нова работа сега. Пък и искам малкия да тръгне на градинка.

# 14
  • София
  • Мнения: 392
от всичко казано дотук,най-големия проблем ми се вижда мъжът ти-не иска да излиза с теб,да говори с теб,да пие с теб...а иска ли въобще да живее с теб?оставам с впечатление ,че не и отрицателното му отношение ти скапва всичко,затова си черногледа.детето няма начин да избяга от градина,все пак носят наказателна отговорност за него,колкото и да са немарливи,а останалите неща ще приемаш по-спокойно,ако в къщи всичко ти е наред,насочи действията си в тази посока Peace

Общи условия

Активация на акаунт