На 05.03 вечерта внезапно ми текнаха силно водите.Поуплаших се,тъй като не очаквах толкова рано.Веднага грабнах багажа,тъй като беше ясно,че с изтекли води от болницата няма да ме пуснат.Нямах никакви болки,обадих се на лекаря си и той предупреди дежурния екип. След предлед и запис на тонове се установи,че скоро няма да родя-никакви болки и нула разкритие. Настаниха ме в стая,направиха ми проба за алергия към антибиотици и изследванията и...зачаках сутринта.Въпреки нервичките успях да подремна.На другия ден за късмет си беше дежурен моят лекар-Д-р Станев.След необходимите процедури-клизма,почистване и т.н. ми сложиха система окситоцин. Немога да ви опиша колко бях спокойна през цялото време-аз,която съм пълен шемет и паника.Обаче резултат от системата-никакъв,а водите почти напълно изтекоха.В 10.00 стана ясно накъде вървят нещата.Внимателно и мило ми беше обяснено,че трябва да се мине на вариант секцио,прочетох необходимите документи,разговарях с една неверояно симпатична анестезиоложка-забравих името ,поставиха ми катетър и ме спуснаха в операционна.И тук настъпи момент.достоен за темата"Смешно моменти по време на раждане".По време на обработката на корема с дезинфектанти аз тихичко се разтресох от смях-имам страаашен гъдел.В първия момент се учудиха що се треса-а когато разбраха-ми казаха "ми смей се на воля" и заявиха,че съм първият подобен случай .В 13.10 усвтих как някой ме потупва леко по бузите и ми казва"мамче,имаш си син"...........
Оттук нататък е ясно-първите два дни са трудни,но всички в Родилно отделение-от санитарка до шеф направиха всичко възможно да ги преодолея по-лесно.Едва ли мога да изброя всички имена,но ще спомена Д-р Пасков-който ме прие,Д-р Христова,Д-р Папазов,акушерките Зоя,Ваня,Поли,Ани...сигурно пропускам някоя,гледаха ме,както само вкъщи са ме гледали....и разбира се,най-голямата ми благодарност е за моят лекар Д-Р СТАНЕВ-който проследи бременността ми от 7 г.с до нейният успешен финал и който никога не се отнесе към мен подигравателно или грубо-БЛАГОДАРЯ ТИ,ДОКТОРЕ,АКО ГОСПОД Е РЕКЪЛ,СЛЕД 2 ГОДИНИ ПАК ПРИ ТЕБ ЩЕ БЪДА. Той ми обясни и причината за спукания преждевремено мехур-бях изкарала малко преди това лека форма на грип,което е предивикало инфекция на околоплодните води...и така.
А малкият ми голям мъж е в перфектна засега форма-пу пу пу-с невероятен апетит,в добра кондиция и много спокоен-освен когато е глааааден Тати е на 7 небе....и сме вече наистина едно пълно семейство.
Май станах малко длъжка-но исках да споделя с вас невероятното си щастие и да благодаря на тези,които ми доведоха на бял свят милото рибоче.