Напоследък много се говори за това пренатално възпитание. Чух за някакви изследвания, които показват, че бебетата, чиито майки докато са бременни не са "общували" с тях, страдали от същите емоционални разстройства като родените деца, чииот майки не им обръщат внимание. Дори тези първи седем години не били толкова важни, колкото деветте месеца преди раждането. Замислих се над това и установих, че аз съм от майките, които едно че нямат време дори да се замислят над това, но и нямам нагласата да го правя. Всъщност много ми е трудно, без да съм го видяла бебето, да осъзная неговата личност и да заобичам. Трудно ми да му говоря, въобще да общувам по някакъв начин. Сигурно ви звучи ужасно... Поне на мен така ми изглежда. Чувствам се виновна, че не мога да го направя.
При вас така ли е ? Има ли майки с моя проблем?
При вас така ли е ? Има ли майки с моя проблем?
После опитах да накарам таткото да и говори, а той толкова тъпо ме изгледа 
не бил и чувал за такова нещо, е не ми се занимаваше да го образовам, но поне вече му се карам като псува по пътищата 
) 
Моите и двете са явно невъзпитани