Здравейте, веднъж на майтап седнах и написах тези впечатления от нашите пътувания с малката ни дъщеря, после се сетих, че може би ще е интересно на други родители да ги прочетат.
На път с кърмаче
Пошегувах се с мъжа ми, че мога да напиша книга "Как да пътуваме с кърмаче", а той ми отвърна: "И ще има два реда: "Оставете бебето на бабата. Наслаждавайте се на отпуската си.""
Ако все пак ви се иска да попътувате, но кърмите и не може да оставите любимото същество за повече от три часа не се отказвайте! Ето, моите впечатления от нашия скромен опит.
Никога, ама никога, не си мислете, че правите нещо сложно, невъзможно, страшно или опасно за бебето. Децата се адаптират удивително бързо. Новите места развиват осезанията им и времето минава бързо и полезно. Не сте ли ужасно отегчени само при мисълта, че трябва отново да прекарате следобеда в същата градинка или парк?
Пътуването "на запад" има огромното преимущество, че дори разходките по улиците са приятни - така и не видях коли, спрели по тротоарите, шофьори неспиращи на пешеходни пътеки и тротоари, неслизащи до платното. Градинките и зеленината са в изобилие, а в търговските центрове има специална стая за преобличане на бебета.
Отделете около два пъти повече време от обичайното за разглеждане на забележителности и пътуване. Не си поставяйте твърде амбициозни цели. Какво пък ако пропуснете някой музей или църква? Обичам да си оставям навсякъде по нещо невидяно - това може би е от суеверие, мисля си, че ако всичко видя, никога съдбата няма да ме отведе на това място отново. Другото не си струва нервите, нали сте на почивка, а бебето ще си иска своето - да похапне, да си поиграе, да поспи. Осигурете му всичкото нужно време.
Ако пътувате с градски транспорт (да, и това е възможно!), минимизирайте багажа. Наистина ли имате нужда от повече от един чифт обувки, два панталона, три тениски и един пуловер за три-четиридневна екскурзия? В края на едно такова пътуване приличаме на мини цигански керван. Какво ли не стърчи от кошницата под количката, раницата и джобовете. А, мъжът ми обича да си събира сувенири, и тогава когато съм си мислила, че не е имало място дори и за един чифт чорапи, той успява да напъха в раниците бутилки, какви ли не камъчета и книги, много книги. Но, какво пък, никой не ни познава.
Градският транспорт си има преимущества. Бебчо има и мама и татко за развлечение, с малко повече късмет и други деца, с които пътуването минава неусетно. И мама и татко могат да поспят с бебчо, а като пристигнете, няма да търсите място за паркиране. Ако сте от малкото двойки, в които само жената шофира, се прибавя към преимуществата и огромното: можете да кърмите когато бебчо си поиска и така на всички да ви е по-спокойно. Въпреки всичко това, нашата сладурана се държи често като пет котки в торба и тогава мама има мускулна треска на ръцете на следващия ден.
Осигурете възможно най-много начини на пренасяне на бебето, особено ако имате хиперенергично / хиперистерично човече като нашето. (Не, не е от пътуването, и вкъщи си е такова, от родителите е.) Пътуваме с количка, слинг и самар за бебе. В някои градове с особено стръмни и павирани улици е невъзможно разхождането с количка, друг път бебчо иска да е в ръцете на мама и единственият изход за продължаване на разходката е в слинг с мама или в раница на гърба на татко.
Дори в най-чистите страни ще попадате на не толкова чисти влакове, автобуси, обществени тоалетни и хотели. Ако това ви безпокои и не можете да си осигурите петзвездно пътуване, останете си вкъщи. Отгледана съм в семейство на педантични любители на чистотата, но мъжът ми помогна да го преживея. Като се видиш неспособна да опазиш малките ръчички да опипват всичко наоколо и малкото езиче да облизва ръба на масата, облегалката на стола или стъклото на прозореца, и като видиш, че на малкото диване нищо не му се случва, се научаваш поне да не се впечатляваш толкова. Допускам, че в тропическите страни човек трябва да се замисли по-сериозно, но в Европа може да бъдете сигурни, че бактериално-вирусното ниво е достатъчно ниско.
Няколко пъти се разминахме с ежедневното къпане поради различни съображения - твърде късно, твърде уморени или твърде студено, но какво пък - нито бебето се изрина, нито спа по-зле. Вече се подразбира, че не носим специална ваничка с нас - къпането е с мама под душа.
Спането се улеснява от това, че с бебка така и така спим в едно легло, така че и кошче не ни трябва - като си види спалното чувалче се ориентира какво следва.
Вземете играчки, но не се престаравайте. Въображението, вашето и най-вече на малкото същество, ще запълни останалото. Когато е малко, бебето може да се заиграе с всякакъв предмет, а след като навърши една година взимам няколко книжки, хартия и моливи за рисуване, една кукла, кофичка и лопатка. И това ни стига.
Подгответе се да кърмите в необичайни ситуации. За съжаление, във втората половина на първата година на бебето няма как да го подготвите да суче спокойно в непозната обстановка. Понякога единственото решение е обратно до хотелската стая, затова си изберете хотел в центъра на града. Дори в така удобните за преобличане на бебета стаи по обществените места обикновено няма дори стол, на който можеш да седнеш за да кърмиш. Във втората година детето не се разсейва при кърмене, но тогава пък събираш доста изумени погледи. Свиква се.
Но пък кърменето улеснява безкрайно нещата и намалява драстично багажа. При нас и друго идваше лесно - педагогическото захранване, избрано от бебка, а не от нас, изисква само лигавник, лъжичка и чаша за вода в чантата.
Тук не споменавам обичайните: правете чести почивки, вземете аптечка за спешни случаи, и т.н., които могат да се прочетат в други статии, но ви съветвам да ги прочетете разбира се.
Всяко пътуване, ден дори, е уникално. Тези кратки впечатления произтичат от три триседмични пътувания - в Ирландия, когато бебка беше на 6 месеца, в Испания - на 9 месеца, и в Кипър - на 23 месеца - всичките осъществени с публичен транспорт и безброй еднодневни, двудневни и седмични екскурзии с кола в България и Гърция. Вашето пътуване ще е различно, но надявам се приятно, спокойно и смислено. Ще се радвам, ако го споделите.
На път с кърмаче
Пошегувах се с мъжа ми, че мога да напиша книга "Как да пътуваме с кърмаче", а той ми отвърна: "И ще има два реда: "Оставете бебето на бабата. Наслаждавайте се на отпуската си.""
Ако все пак ви се иска да попътувате, но кърмите и не може да оставите любимото същество за повече от три часа не се отказвайте! Ето, моите впечатления от нашия скромен опит.
Никога, ама никога, не си мислете, че правите нещо сложно, невъзможно, страшно или опасно за бебето. Децата се адаптират удивително бързо. Новите места развиват осезанията им и времето минава бързо и полезно. Не сте ли ужасно отегчени само при мисълта, че трябва отново да прекарате следобеда в същата градинка или парк?
Пътуването "на запад" има огромното преимущество, че дори разходките по улиците са приятни - така и не видях коли, спрели по тротоарите, шофьори неспиращи на пешеходни пътеки и тротоари, неслизащи до платното. Градинките и зеленината са в изобилие, а в търговските центрове има специална стая за преобличане на бебета.
Отделете около два пъти повече време от обичайното за разглеждане на забележителности и пътуване. Не си поставяйте твърде амбициозни цели. Какво пък ако пропуснете някой музей или църква? Обичам да си оставям навсякъде по нещо невидяно - това може би е от суеверие, мисля си, че ако всичко видя, никога съдбата няма да ме отведе на това място отново. Другото не си струва нервите, нали сте на почивка, а бебето ще си иска своето - да похапне, да си поиграе, да поспи. Осигурете му всичкото нужно време.
Ако пътувате с градски транспорт (да, и това е възможно!), минимизирайте багажа. Наистина ли имате нужда от повече от един чифт обувки, два панталона, три тениски и един пуловер за три-четиридневна екскурзия? В края на едно такова пътуване приличаме на мини цигански керван. Какво ли не стърчи от кошницата под количката, раницата и джобовете. А, мъжът ми обича да си събира сувенири, и тогава когато съм си мислила, че не е имало място дори и за един чифт чорапи, той успява да напъха в раниците бутилки, какви ли не камъчета и книги, много книги. Но, какво пък, никой не ни познава.
Градският транспорт си има преимущества. Бебчо има и мама и татко за развлечение, с малко повече късмет и други деца, с които пътуването минава неусетно. И мама и татко могат да поспят с бебчо, а като пристигнете, няма да търсите място за паркиране. Ако сте от малкото двойки, в които само жената шофира, се прибавя към преимуществата и огромното: можете да кърмите когато бебчо си поиска и така на всички да ви е по-спокойно. Въпреки всичко това, нашата сладурана се държи често като пет котки в торба и тогава мама има мускулна треска на ръцете на следващия ден.
Осигурете възможно най-много начини на пренасяне на бебето, особено ако имате хиперенергично / хиперистерично човече като нашето. (Не, не е от пътуването, и вкъщи си е такова, от родителите е.) Пътуваме с количка, слинг и самар за бебе. В някои градове с особено стръмни и павирани улици е невъзможно разхождането с количка, друг път бебчо иска да е в ръцете на мама и единственият изход за продължаване на разходката е в слинг с мама или в раница на гърба на татко.
Дори в най-чистите страни ще попадате на не толкова чисти влакове, автобуси, обществени тоалетни и хотели. Ако това ви безпокои и не можете да си осигурите петзвездно пътуване, останете си вкъщи. Отгледана съм в семейство на педантични любители на чистотата, но мъжът ми помогна да го преживея. Като се видиш неспособна да опазиш малките ръчички да опипват всичко наоколо и малкото езиче да облизва ръба на масата, облегалката на стола или стъклото на прозореца, и като видиш, че на малкото диване нищо не му се случва, се научаваш поне да не се впечатляваш толкова. Допускам, че в тропическите страни човек трябва да се замисли по-сериозно, но в Европа може да бъдете сигурни, че бактериално-вирусното ниво е достатъчно ниско.
Няколко пъти се разминахме с ежедневното къпане поради различни съображения - твърде късно, твърде уморени или твърде студено, но какво пък - нито бебето се изрина, нито спа по-зле. Вече се подразбира, че не носим специална ваничка с нас - къпането е с мама под душа.
Спането се улеснява от това, че с бебка така и така спим в едно легло, така че и кошче не ни трябва - като си види спалното чувалче се ориентира какво следва.
Вземете играчки, но не се престаравайте. Въображението, вашето и най-вече на малкото същество, ще запълни останалото. Когато е малко, бебето може да се заиграе с всякакъв предмет, а след като навърши една година взимам няколко книжки, хартия и моливи за рисуване, една кукла, кофичка и лопатка. И това ни стига.
Подгответе се да кърмите в необичайни ситуации. За съжаление, във втората половина на първата година на бебето няма как да го подготвите да суче спокойно в непозната обстановка. Понякога единственото решение е обратно до хотелската стая, затова си изберете хотел в центъра на града. Дори в така удобните за преобличане на бебета стаи по обществените места обикновено няма дори стол, на който можеш да седнеш за да кърмиш. Във втората година детето не се разсейва при кърмене, но тогава пък събираш доста изумени погледи. Свиква се.
Но пък кърменето улеснява безкрайно нещата и намалява драстично багажа. При нас и друго идваше лесно - педагогическото захранване, избрано от бебка, а не от нас, изисква само лигавник, лъжичка и чаша за вода в чантата.
Тук не споменавам обичайните: правете чести почивки, вземете аптечка за спешни случаи, и т.н., които могат да се прочетат в други статии, но ви съветвам да ги прочетете разбира се.
Всяко пътуване, ден дори, е уникално. Тези кратки впечатления произтичат от три триседмични пътувания - в Ирландия, когато бебка беше на 6 месеца, в Испания - на 9 месеца, и в Кипър - на 23 месеца - всичките осъществени с публичен транспорт и безброй еднодневни, двудневни и седмични екскурзии с кола в България и Гърция. Вашето пътуване ще е различно, но надявам се приятно, спокойно и смислено. Ще се радвам, ако го споделите.