Нека помогнем на още една майка да кърми бебето си

Петинка, а майката търси ли помощ? Защото това е в основата на всичко - ако тя самата желае помощ, само тогава информацията има шанс за успех...

Хедра е права.Някои жени просто нямат голямо желание да кърмят и си търсят подобни оправдания...Ако случаят е такъв, нали знаеш-насила хубост не става.

Лично познавам майки, родили със секцио, които имаха повече кърма от мен!!! /аз родих нормално/. Но познавам и такива, които хранят смесено вече няколко месеца и бебетата им са супер. Важното е бебето и майката да са здрави и щастливи, пък другото е въпрос на физиология, добро желание и късмет!

Аз и 2-те съм родила със секцио и кърма- за три имам даже.
Секциото не е пречка да се кърми, пречка е нежеланието!

Здравейте, ето един човек,роден със секцио. Кърмя го единадесети месец, шест месеца само на кърма. Започнахме на четвъртия ден - три дни само на АМ е бил, следващите дни в болницата на кърма и АМ докато се спусне хубаво кърмата. В къщи започнахме да се храним на поискване - много често на гърда, с много течности, често хапване от моя страна- поне пет пъти, една опаковка лактогонен чай на Хип, сън..Купих АМ като осигуровка и за успокоение, но не съм му давала почти..Трябва желание и спокойствие.Успех!

второто си дете родих със секцио. и да, в болницата го захраниха с АМ (изобщо не се интересуваха от моето мнение или желание, може би и защото малката беше около 36 часа в кувьоз заради лека незрялост.... но дори и когато исках да вляза да се опитвам да я кърмя, когато вече бяха изключили системите, имах проблеми с част от персонала и не искаха да ме пускат
от третия ден след раждането детето беше при мен и се учехме, малко трудно в началото, пък и млякото слезе по-бавно, но с повече упорство приключих с адаптираното мляко изцяло за около 2-3 седмици  после като се зачетох в този форум , установих, че е можело да го махнем и по-бързо, ама тогава не посмях ..... така или иначе НА МЕН ПОДКРЕПАТА И СИЛАТА ДА СЕ СПРАВЯ МИ ДАДЕ ИМЕННО ТОЗИ ФОРУМ, ЗА КОЕТО БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ и особено на Мис Бу, hedra и Мери  

Не мисля, че е ужас да си дохраниш детето, ако според теб има нужда от това. Аз самата преживях негативни моменти в началото след като родих Стефи, имах отделно много разранени зърна и ревях и кърмех- но дойде момент в който махнах добавката и от 3-я месец на детето е на изключително кърмене. Не смятам, че е грях че съм я дохранвала- всяко фанатизиране на ситуацията е допълнително натоварване за жената, нека тя сама реши.

Да, съгласна съм - и аз имах момент, в който дохранвах... Съжалявам, че така е прозвучало - знам, че не бива да се изпада в крайности и не мисля, че е фатално да се дохранва бебчето с АМ. Все пак най-важноо е то и майката да са добре 

Благодаря ви на всички!!!
П.С. Майката е много спокойна и смята да кърми и занапред - така че се надявам постепенно да успеят да махнат добавката!
Ще пиша пак 

много се радвам, че майката ще кърми
и аз съм родила със секцио, в болницата даваха АМ, аз никак не бях наясно и самата аз и давах
като ни изписаха на 4-тия ден си я кърмех и така само на кърма до 6-тия месец
сега още се кърмим
добавка не съм давала, да ви кажа не съм се и замисляла да давам, детенце се развиваше чудесно

Аз също родих със секцио, но ми дадоха бебето след около 6 часа и то си засука нормално.  В родилния дом може би само първата нощ са й дали АМ. Кърмата ми слезе на 3тия ден. Оттогава се кърмим и не съм давала АМ въпреки че съм имала моменти когато съм се съмнявала дали и стига кърмата. Понякога ми виси с часове на гърдата. Благодарение на този форум разбрах че решението е кърмене, кърмене и пак кърмене. Важното е майката да има желание и воля. Е, хубаво е и бебето да няма нищо против...

Извинявам се за отклонението.krasi72 това в коя болница в Бургас се случи да дадат бебето след 6 час?

Здравейте, и аз съм родила секцио, кърмата ми слезе 3 ден, а предишния имах коластра, но тя не беше достатъчна на бебка и й давах АМ, когато ми дойде кърмата спрях АМ. Всичко опира до желание за кърмене/е сигурно има при разни жени и физиологични проблеми/ но когато слезе кърмата е въпрос на търпение и желание. След секциото/ 3 седмици след него/ ми правиха друга тежка операция 2,5 часа  с пълна упойка....Казаха ми да не очаквам след това, че ще мога да кърмя тъй като стреса за организма бил голям и още куп неща, които още повече ме амбицираха...както и да е, кърмата след опрецията доста ми намаля, но така или иначе трябваше да я хвърлям защото трябваше да се изчисти организма от пълната упойка, после от антибиотиците, които пиех...абе с две думи цедене през 3 часа и пиене на течности и хвърляне на кърмата докато се изчистя от лекарствата/16 дена продължи/....Та след всичката тази мъка...бебка беше пак на цица, нищо че преди това беше хранена с шише/ доста кърма бях изцедиля и малко дохранване с АМ/...сега на 12 07 2007 правим 5 мецеса и след операцията сме си само на кърма....надявам се още дълго да си се кърмим:)))
Пожелавам търпение на всички мами, които след раждането имат някакви проблеми поради които трябва времено да прекратят кърменето ...да не се отчайват, защото чувството, че неможе да кърмиш бебчето си е ужасно...... след операцията съм ревяла като ненормална, но може би това ме е амбицирало още повече...и сега съм една доволна и щастлива мама с едно още по доволно кърмено бебче:))))

Аз също родих секцио. На следващия ден дадох на бебка да суче. Имах само коластра и дохранвах с АМ. На 3-тия ден ми слезе кърмата. От тогава се храним на поискване.
И според мен всичко зависи от желанието на майката да кърми.

Родих със секцио и на 2 ден ми тръгна коластрата. Имах много, страшно много, но бебка беше сънлива от жълтеницата и не искаше да суче - лапваше гърдата и спеше. Едва на 4 ден, благодарение на огромната помощ на една акушерка, я научихме да суче и оттогава нещата дойдоха на мястото си - беболината е само на кърма.