Как се справяте със самотата?

и аз така...

Аз вече имам мъж в живота си ,но знам какво беше когато бях там където сте вие сега.Плашех се дори от погледа на мъж,защото не исках повече да ме нараняват.С времето разбрах че има и нормални мъже,но и до сега предпочитам да съм сама и независима.Обвързана съм до такава степен с човека до мен ,че се чувствам свободна.Това е просто част  от израстването ти като зряла жена,която сама трябва да поеме отговорност за живота си.Да не мислиш,че няма да срещнеш мъж,които да те приеме такава каквато си,ще има просто още не си готова да приемеш това.Болката от предателството спрямо теб е доста силна в момента,но тя бавно ще се притъпи.Заобиколи се с работа ,с колеги и приятели,роднини,които да не ти позволяват да мислиш за бившия и изживей тази си свобода.Аз се забавлявах -излизах ,ходех там където никога не съм била,глезех се с женски неща,купувах си нови дрехи,промених се цялата,отвътре и отвън,и в един момент когато се появи приятеля ми,аз просто го приех като човек които ме обича и се оставих да бъда обичана[smilie=smile3520.gif].
п.с. остави си животните децата имат нужда да показват на някого обич4 и да получават обич,аз имам куче което взех след развода си,дадохме му цялата си любов и то ни отвърна с същото,колкото и да е  пуска никого до децата дори и баща им

Със самотата ли?-Ужасно боли да си сам.Аз саъм жена на 33 години и живота ми е пален ад...Бях на 22 когато се омъжих и родих синът ми Любослав ,който сега е на 10г.,той беше само на 4 когато с баща му се разделихме и след една година се и разведохме.Само аз си знам какво ми беше когато подписвах документите за развода, как болеше и как ми идваше да искрещя:моляте ,недей!.Години след това немога да дам смислен отговор когато ме попитат :защо се разведе?Аз си знам колко съм страдала,когато тогава малкият ми син ми казваше:мамо,помниш ли с татко когато ходихме там и там?мамо ,помниш ли когато тате живееше с нас?,мамо ,тате никога ли повече няма да е с нас?-знам как боли!!!!!!!!!!!Знам как боли когато,вечер виждах порасналото ми вече момче да плаче наведен над тетрадките си пишейки съчинение за семейството.Самотата ми беше огромна.!
След 4 години срещнах друг мъж,той се държеше добре с мене,даваше ми прегръдките и целувките ,който бях забравила да получавам,детето ми се разбираше с него.Излязох поне за малко от онази смразяваща душата ти самота.Забременях и решихме да заживеем заедно като семейство.И така на 20.12.2006.се роди дъщеря ни -Мария.Щастието ни беше голямо,но уви за много кратко.Само 3 месеца след това нашият татко си намери друга жена, борих се 2 месеца да запазя това което имах но на 22.05.2007 самотата отново се върна ,по-страшна от вякога,по-болезнена по-ужасяваща.Сега съм сама с мойте деца и така боли,толкова съм сама че, нямам сили да се радвам на 6месечната си дъщеря и 10годоишният си син.БОже, кога ще спре да боли и кога ще си отиде тази погубваща те особено вечер самота?
Мили жени в моето положение ,нека си помогнем една на друга ,не не с пари само с подкрепа!!!!!!!!!!!!!!!

Да. Сега ще се появи някоя мама да обяснява как трябва да се гледа по-оптимистично, как всяка от нас има втори шанс, как без да очакваме ще открием любовта...
Не, благодаря! 
Да остана сама, с две деца, ааа, този филм не искам да го играя.
Морганче, пиши ме в клуба на самодостатъчните! 

Много тъжна история .Дано имаш сили да се пребориш.

ДА ,Сабина филма в който аз играя хич ама хич не е приятен, и никой не може да ти каже как да гледащ оптимистично на нещата,когато оптимизма ти е свършил!

Мери04 го е написала много хубаво. Не бива де мислим, че като останем сами сме незавършени и непълноценни. Ако си мислим така - тогава връзката-патерица в кърпа ни е вързана! Аз този филм с изстраданата самота го гледах няколко пъти вече и гледам, че не се умира от това...става се по-силен, независим и в крайна сметка - самодостатъчен!
Аз лично откъм емоционалната страна вече съм се справила със самотата - имам достатъчно задачи, мечти и желания, които да реализирам, че не се чувстма никак самотна..а и дребния агент ми осигурява още емоции най-различни
По-трудно идва когато ми трябва чисто физическа помощ....добре, че се приятелите - тук трябва да вметна, че имам компания от приятели и приятелки и това е важно! Та тогава ги помолвам горещо да бутнат едно рамо на приятел в нужда...както и аз съм готова пък винаги на тях да помогна и така. НО като ми дайде музата да съм бяла и добра - карам БНД да върши разни домашни задачки.
А ако някой ме пита за идеята ми за живот в малко по-далечен план - както неведнъж писах - баба по бермуди, с широка шапка и апарат на врата заедно с банда от други такива баби, а ако искат и дядовци - и разходки по света...и у нас....а по-натам...много е далеч още! Но не предвиждам емоционални дисбаланси, предизвикани от мъж в живота ми, защото повече просто не искам!

о,Моргана как бих искала и аз да погледна така оптимистично в бъдещето като теб!!!!!!

Мила, да ме беше видяла преди 3 години и нещо време - аз просто не спирах да рева и казвах, че с живота ми е свършено! И никой не можеше да ме убеди в обратното! Сигурно две езера сълзи съм проляла заради простотиите на БНД от най-различно естество! вечер, когато малката заспиваше - аз на балкона с малък джин и цигара и рев рев рев
Обаче, то всяко нещо има край и мисля, че няколко приятелки ме наритаха по дупето, едната ми тръста 100 книги за себепознаване, дзен-будизъм, християнство и какво ли не - страшна еклектика от философии И тогава усетих, че съм стигнала дъното и мога поне на милиметър на тръгна нагоре! Не помня кога се случи, но може би поне година бях ревяща и размазана...просто трябва да се преживее, да се помъдрее....но колкото си по-мъдър, толкова си по-сам....the choice is yours

О, йеееееееееее.
И аз искам пък 

Сабинче, ако не бях измислила такива мечти за баби с бермуди по света - сигурно нямаше да оцелея физически и психически. Не се гордея никак от факта, че бях започнала сериозно да обмислям идеята да дам детето си за осиновяване - имам предвид през 2004 година. Сега си казвам, че е добре, че не съм знаела за приемните семейства - сигурно бих я дала на приемно семейство тогава, толкова жестока депресия ме тресеше и светът се беше срутил завинаги и ако имаше светлина в тунела, то тя беше от насрещния влак! Пиша тези редове не като някаква пикантерия за хвалене, а само да кажа на момичетата, които сега се чувстват тъжни и самотни - не е свършил света, намерете своята опорна точка и продължавайте напред! Ще има тъга, ще има сълзи, никой не е обещавал, че ще е лесно, нито бързо, но ще изплувате! Измислете мечтите си, не чакайте някой принц да дойде и да ви реши живота, пийвайте по едно малко когато стреса е огромен и на 2 часа - лъжица "майната му"  (старата магьосническа рецепта на кака Моргана )

и аз така,щото и втори път го пеживявам
Мери04,винаги пише мъдри неща
Моргана,извинявай,ако те обидя,но ада,който описваш го живея сега,и това,че ти "си прескочила трапа",ми дава надежда,че и аз ще се справя.Може би
Тежи ми,боли ме
Защо на нас,пак, бееееееееееееееее
Един провал не стига ли,че пак ,и пак.И  с БНД-та,и след БНД-та и до кога
Аз вече реших,че проблема е в мен като не кукуригам около мъжете колко са прекрасни и велики ,ще си стоя сама няма да се справя със самотата,а ще се науча да я приема.Да,човек се ражда сам и умира сам.
За вас:

Аз вече реших-ако таткото не се върне при нас, заминавам за чужбина.Тук няма вече нищо и никой, който да ме задържа.
При положение, че нямам собствено жилище, не желая да давам луди пари за някоя кочина и да пълна гушите на други.
В чужбина може и  под наем да живея, но наемите не надвишават заплатите на хората.
Кажете ми, как да свързвам двата края като плащам наем примерно от 350 лв. за някаква долнопробна дупка?
Подадох молба за общинско жилище, но я стане, я не.
А как може издръжките за децата да са макс. 80 лв.?
Ако бяха по 150 лв. да видим колко процента от мъжете щяха да си помислят за развод и дали нямаше да се замислят първо, преди да си развържат гащите пред някоя фръцла.