Коя беше причината/причините вашето бебче да се появи по-рано?

Според лекарите Анита се роди 25 дни преди термин ( според мен по-рано). След като ми направиха доплер се оказа, че няма достатъчно кръв, която да стига до нея.Освен това съм имала и някаква инфекция, която така и не разбраха каква е.Прекара само една нощ в кувьоз.Имах много тежка и проблемна бременност с прокървявания, един масиран кръвоизлив и много лежане по болниците.А инжекциите бяха толкова много, че още имам буци.Единствено добрата ми лекарка и щастливата звезда ни опазиха и сега се радваме една на друга.

същото и при нас,с тази разлика,че ИЗОБЩО не стигаше кръв до бебето.22 дни по-рано секцио по спешност-1.800кг. с порок на сърцето

Малеее, момичета, през какъв кошмар сте минали. 
Важното е, че дечицата ви са живи и здрави.
Големият ми син се роди в 35г.с. 2.600/46см., след изключително проблемна бременност, шепи лекарства и инжекции.
Много, много ниско го носех и никой от докторите не вярваше, че ще успея да износя това бебе.
Даже са ми казвали:"Момиче, ми то това бебе се крепи само на шийката. Добре, че е здрава, иначе досега да си го изтърсила".
Едва го износих до тогава, мислех, че и до там няма да успея.
Гинеколожката ми все ми казваше: "Стискай поне до 7 месец да го задържиш, за да има шансове да живее".
Е, как да стискам, то това да не е по желание?!
И така, един ден (повече от месец преди термина) започнаха болки, по- силни от обичайните, които търпях през цялата бременност.
Болеше ме, но аз "стисках".
Изкарах една безсънна нощ, на другия ден болките се засилиха.
Накрая казах на мъжа ми, че вместо да излиза за работа, май ще трябва да се отбием до "Шейново", та го шашнах и него. 
Отидохме до там, прегледаха ме и се оказа, че съм с 4см. разкритие и активна родова дейност.
Изтекоха ми и водите, и направо се пристъпи към раждане.
Като го видях толкова мъничък, с един огромен възел на пъпната връв, помислих, че ще го загубим.
Имаше проблеми с дишането, но му се размина кувьозът, оказа се, че е жилав и беше на кислород само ден и половина.
Както и да е, оправи ми се мишокът, и сега е щур за 9 села.
Ама какво съм преживяла тогава, не искам и да се сещам.... 

Преди 7г.аз и съпруг ат ми много искахме дете но то все не ставаше минаха месеци и наи накрая ми закъсня купих си 2 теста за бременност и двата бяха положителни.Реших ме да не казваме още на близките си за бебето искахме да мине известно време и тогава.След около 2 седмици отидохме на гости на свекърва ми да и помогнем с ремонта на къщата.Сменяхме хал чия на прозорците боядисвахме ги и вратите мъжът ми лакираше мебелите на ново а бе общо взето голям ремонт беше тогава прокървих помислих че нещо става с бебето веднага отидох на гинеколог сега е много известен и прехвален та той ме гледа на видеозон /вагина лен/и каза че няма бебе от нещо друго са ми се завишили хормоните и затова тестовете са положителни.И аз спокойна през следващите3 месеца ми идва цикълът и си мисля че не съм бремена и пуша и пия/бяха месеците около декември/не щеш ли януари ми закъснява отново 2 седмици а това никога не се случва /освен предния път/отиваме на доктор на друг и той гледа видео зона и  ни казва че съм бремена от 3 месеца и половина ние го гледаме и не можем да повярваме той ми определи дата на термина 21 май.До тук как дае добре на следващия месец се записвам официално при друг гинеколог защото се наложи да сменим града в който живеем и другият доктор ми мести датата на термина за11юни защото било цветна бременност и според размерите на детето се определяло термина.През цялата бременност не съм имала никакви здравословни проблеми дори минимални качих около 25 кг.не ми се е гадило само дето бях дебелана.На22май отивам на поредната консултация и ми казват всичко е наред бебето още е високо най рано след 2 сед. ще родиш не щеш ли вечерта ме хващат едни болки и чудесии и на сутринта в5 и 35 на 23май се роди синът ми 2кг.360г./при същата докторка която каза че най рано след 2 се./За мое щастие всичко си му беше наред никакви проблеми дори в кувиоз не е бил въобще пъпа му падна там аз не съм видяла кога а и никои не ми е казал изписаха ни на 5 ден сега ще бъде първокласник да ми е жив и здрав много рядко боледува от 4г. не е пил антибиотик нека и за напред да е така.

Здравейте  Родих прекрасния си син 27 дни преди термин (със сигурност вярно изчислен, тъй като знаех точната дата на зачеването. Причината е прееклампсия. Тежка бременност от гледна точка на внезапните ми пристъпи на високо кръвно. Ден преди нова година ме прибраха с бърза помощ с кръвно 200/100, при условие че нормалното ми кръвно е 90/60. Благодаря на Господ, че малкото килограми, които качвах се трупаха на бебчо и той се роди като по учебник - 50 см и 3100 кг, макар и месец по рано. Благодаря и на лекарите, които ме наблюдаваха и отчитайки всички данни от прегледите ме оперираха по спешност и всичко завърши благополучно!
Бъдете здрави и щастливи

моето бебче се роди след трудна бременност с непрекъснати контракции и плацента превия в 33 г.с. заради отлепяне на плацентата и оттам кръвоизлив и секцио по спешност. Бебчо се роди 2.310кг, но се оказа с вродена пневмония и имаше и проблеми с дробчетата - слава богу сега си е вече в къщи и се гледаме и му се радваме - дано по-нататък да няма такива големи проблеми.

Ами аз както си стоях и станах,и без никаква болка или нещо друго,прокървих,,ама все едно ме заклаха,и аз веднага отивам в банята да се преобличам,извикам спешна помощ,закараха ме в Майчин дом(за което им благодаря) и там ме гледа лекарката която преди две седмици ме изписа (понеже на 13.09 ме приеха за задържане) и ми вика ама сега какво ще правим,не можело еди кво си защото тя не видяла хематома,хем ме гледа на 4 Д,както и да е,вкарват ме в пред родилна и ми спря кървенето.Казаха ми че са закрепили положението.(пак тя го каза)Добре че дойде гл.ас.Ценов,който предприе спешно секцио,така на 5.10.09 се роди сина ми 0.900гр и 40см,все още се бори за живота си само благодарение на грижите на неонатолозите и Ценов.вече тежи 1кг
Бях в пъреи ден на 28г.с

eyoree86, стискам палци малкия герой да наддаде бързо и скоро да се гушкате у дома 

eyoree86, мила от все сърце ви пожелавам най-хубавото и добро развитие, 28г.с. си е многообещаваща именно за щаслив финал  
  Кураж мила, вярвай си на бебока по борбени са отколкото ти изглеждат  
  Успех   ще чакаме да ни зарадваш с хубави новинки   

ние се родихме по-рано, защото наблюдаващата ме лекарка (д-р Мариана Райчева от МЦ “Хестия“) от алчност трупа пациенти в кабинета си, без да може да обслужи нормално всички и така забрави да ми направи едно изследване, а аз не знаех. Оказа се, че съм имала инфекция, която тя не установи заради този пропуск и така моято бебка се роди в 32 г.с. Слава богу всичко свърши добре!

Аз родих 34 дена преди термин. Бременноста ми протичаше абсолютно нормално до началото на 8-мия месец когато започнах да вдигам високо кръвно. кръвното ми беше 130/90 и според лекарите в Бургас това е нормално, но аз съм с кръвно 90/60, най-високо ми е било 100/65 /това когато не съм бременна/.Имам една бременност завършила фатално според лекарите пак заради високо кръвно нелекувано. Лежах една седмица в болницата, почти постоянно ми правеха записи на тоновете, биха ми 3 дена подред дексаметазон за белите дробове на малкия.

peshi79 , това звучи много грозно. За пореден път се уверявам че сами трябва да си следим нещата и понякога да подсказваме на лекарите 
Радвам се че нямате последствия и сте добре 

Цялата ни къща ви стиска палци да наддавате бързичко и да няма проблеми, та да ви изпишат по бързичко.
Знам как се чустваш, аз самата родих в 30 г.с. Лекарката , която ми водеше консултацията ми казваше месец преди това, че контракциите , който непрекъснато имам са нормални/а повярвайте ми явно не са били плюс това това ми е 2-ро раждане та имамах някаква представа. /. Не можех в кола да се возя усещах всяка една вибрация болезнено ... и така 1,5месеца. После един ден контракциите станаха на 3-и минути  и отидох за задържане , но за съжаление не успях да го задържа и се роди сина ми 1800гр. Беше на кислород 10-дни и общо15 дни в ковиоз. Сега е на 3-и месеца и надявам се всичко да е ОК. Но никога няма да забравя кошмара , който изживяхме. Наместо радост от раждането на синчето ни,  сърцата ни бяха свити.