Какво се случи-минавах край цветарска будка и едно от цветята в саксия ме впечатли(саксийките бяха наредени от външната страна на гишето).Протегнах ръка,за да врътна леко саксията,че да мога да прочета името на цветето и, евентуално,цената му.Отвътре се чу едно "Неее! " Стреснато погледнах бабичката-продавачка с вид на пенсиониран държавен служител(да мА прощават държ.служители...) и попитах какъв е проблема."Цветята не се пипат!" Ама аз,викам, исках да видя..."Не се пипат и точка!"
Ей,причерня ми...ама помолих най-учтиво да ми свали една саксия ама от най-високия рафт.После за още една помолих,пак от високото. После за още две по-от средата...После помолих за кашонче нещо,или касета,че как ще ги нося толкова саксии?! Бабето живна,разведри се,зер всеки час не и правят сметка по 70-80 лв наведнъж...Да,ама не! Като започна да смята аз най-невинно си отворих портмонето,погледнах в него и жално казах"Аууу,забравила съм си паричките,мноого извинявайте..."
Не останах,за да разбера имало ли е огън и жупел...