Май много съм закъсняла с четенето, но до сега си мислих, че си разбирам детето, но напоследък започнах да се колебая. Като се наложа все ревове, писъци, явно така не става. Или моят подод е грешен или детето си е много инато. Та споделете, какви книги сте чели по въпроса и са ви били от полза
- Публикувана: 5 юли 2007, 16:36 ч.
- Последно мнение: 11 юли 2007, 11:56 ч.
Споделете добри книги за възпитанието на детенце
Една от най-хубавите, кратки и съдържателни книжки според мен е "Децата и ние" на Хаим Гинът - класика. Напоследък много ми допадна "Изкуството да бъдеш родител" на д-р Фицхю Додсън; хареса ми и "Азбука на детската психология" на С. Степанов. Много ми допадат и размишленията на грузинския педагог Шалва Амонашвили, но не съм попадала на нищо издадено на български, но пък и те са може би за малко по-големи дечица. Според мен много ценни идеи могат да се почерпят от хубавите класически книги за деца - те затова са толкова хубави, защото съдържат невероятно разбиране на детската душа (аз например винаги съм се възхищавала и в това отношение на "Да убиеш присмехулник", но има и не една още от сорта). И, макар че не е точно по темата, много ми допадна и книгата на Л. Панделиева "Сигурност за децата в несигурния свят". С нетърпение чакам да видя още идеи за книжки! Поздрави на всички 
То за книгите-няма лошо,и аз много чета,но си попаднах на една библиотека,и там си ходя и си се ровя...Но основно в тях ме притеснява това,че не открих нито една написана от българин,съобразена със българските стандарти,начин на живот,култура,спесифика на раьона като история,традиции и пр.Защото за възпитанието на едно дете всичко е важно.И е трудно да проектираш характера на едно американче примерно,върху наследственноста на едно българче.А и не мисля че е редно.Така че не разчитайте много на тези книги,а просто обръщайте повече внимание върху децатао си,те сами ще ви водят.Не че и аз го правя де,но понякога си мисля че докато чета поредната книга,или търся отговора във форума,детето ми се опитва да ми каже проблема си,или да ми го покаже,но аз съм прекалено улисана да го изследвам,и да го пригаждам към дадените правила,и дори не го забелязвам.По този повед онзи ден прочетох нещо-не трябва да анализараме децата си,за това има специалисти,и ако смятаме че има вътрешен дискомфорт,по добре да ги заведем при психолог,а нашата роля като родители,е да ги обичаме,и подкрепяме!-Осмислих го,и реших да спра вече с четенето...