Вчера обиколих половин София, за да се прибера, защото полицията беше завардила целия център. Организираха се всенародни тържества – за техния празник ли беше, за празника на братята американци ли беше, не разбрах.
Вчера гледах стар, стар клип?? с архивни кадри на Джони Пенков – 1941 посрещане на немските войски в София – всенароден възторг, любов, цветя и сълзи от радост. 1944 – посрещане на руските войски в София – пак всенароден възторг, любов, цветя и сълзи от радост. 199… посрещане на царя в София – егати възторга, егати всенародната любов…
Гледах, гледах и се замислих, и като се замислих се сетих за моя учител по рисуване, който докато ние рисувахме грънци и зеленчуци, ни четеше разни неща - за художници, за школи и течения в изкуството, а понякога просто разкази…Четеше и от време на време, като че ли повече на себе си, казваше по някоя приказка от ония дето ги помниш цял живот. Тази я разбрах много след като я запомних: „Това не мога да го разбера у българина, как така като някой му обещае екстри към лука и трикольора дето го руча е готов ей така без мисъл и трикольора наш да стъпче!”/за яснота „ручания трикольор” е сол, чубрица и червен пипер/
Увлякох се. Връщам се на темата.Чета си тук във форума, много неща ви вълнуват – и сте искрени, и сте добронамерени, и се палите, и искри понякога прехвърчат, и злобичка тук-таме се промъква… От където и да го погледнеш най-посещаваните теми все около изневери, свирки, деца и драми се въртят. И се питаме едни неща, за които въобще не е нужно да се питаме.
Ето ви един пример - за детето, което явно изживява стрес в детската градина и се нааква на обед. Вместо госпожа “другарката” да се чуди как да се извини на майката и да обясни на какво и на кого се дължи дискомфорта на детето. Вместо майката да грабне насраните чаршафи, да ги занесе в кабинета на директорката и да иска обяснения и наказания за тези които са довели детето й до това състояние, тя милата ги взима да си ги изпере в къщи и се чуди как да затрудни живота си. Как хем детето си да защити, хем да не се конфронтира и да не се кара с тъпанарите в градината.
Още един пример: Малоумници някакви си позволяват да крещят и обиждат в голям магазин. Вместо охраната и управителя да се намесят, вместо да потушат скандала и да търсят възможност да компенсират потърпевшата, тя горката пише по форуми, търсейки съчувствие и обяснение за хорската грубост и се оказва, че по мнение на някои от пишещите, тя е простата и тесногръдата, ‘щото видите ли си е позволила да пише точно какво мисли за тези хора… Ами така е, в нормалните държави ако се подхлъзнеш в магазин и при падането събориш пирамида от продукти – целия персонал се втурва да те спасява, да те обгрижва и се моли да не оплачеш или не дай Боже да ги съдиш. Тук хем ще те наругаят, хем ще те изкарат кьорав и кьопав, хем пирамидата ще те накарат да подредиш отново…
И все по-често взех да се питам, ние, вашите родители ли ви заразихме с нашето примиренчество и безразличие, гена ни български ли е нещо сбъркан, или вие сте толкова мъдри, че сте прозрели как тук просто нищо, никога не се променя...