Отговори
  • Мнения: 804
Вчера Как’Сийка писа за миньорите и полицаите…
Вчера обиколих половин София, за да се прибера, защото полицията беше завардила целия център. Организираха се всенародни тържества – за техния празник ли беше, за празника на братята американци ли беше, не разбрах.
Вчера гледах стар, стар клип?? с архивни кадри на Джони Пенков – 1941 посрещане на немските войски в София – всенароден възторг, любов, цветя и сълзи от радост. 1944 – посрещане на руските войски в София – пак всенароден възторг, любов, цветя и сълзи от радост. 199… посрещане на царя в София – егати възторга, егати всенародната любов…
Гледах, гледах и се замислих, и като се замислих се сетих за моя учител по рисуване, който докато ние рисувахме грънци и зеленчуци, ни четеше разни неща - за художници,  за школи и течения в изкуството, а понякога просто разкази…Четеше и от време на време, като че ли повече на себе си, казваше по някоя приказка от ония дето ги помниш цял живот. Тази я разбрах много след като я запомних: „Това не мога да го разбера у българина, как така като някой му обещае екстри към лука и трикольора дето го руча е готов ей така без мисъл и трикольора наш да стъпче!”/за яснота „ручания трикольор” е сол, чубрица и червен пипер/
Увлякох се. Връщам се на темата.Чета си тук във форума, много неща ви вълнуват – и сте искрени, и сте добронамерени, и се палите, и искри понякога прехвърчат, и злобичка тук-таме се промъква… От където и да го погледнеш най-посещаваните теми все около изневери, свирки, деца и драми се въртят. И се питаме едни неща, за които въобще не е нужно да се питаме.
Ето ви един пример - за детето, което явно изживява стрес в детската градина и се нааква на обед. Вместо госпожа “другарката” да се чуди как да се извини на майката и да обясни на какво и на кого се дължи дискомфорта на детето. Вместо майката да грабне насраните чаршафи, да ги занесе в кабинета на директорката и да иска обяснения и наказания за тези които са довели детето й до това състояние, тя милата ги взима да си ги изпере в къщи и се чуди как да затрудни живота си. Как хем детето си да защити, хем  да не се конфронтира и да не се кара с тъпанарите в градината.
Още един пример: Малоумници някакви си позволяват да крещят и обиждат в голям магазин. Вместо охраната и управителя да се намесят, вместо да потушат скандала и да търсят възможност да компенсират потърпевшата, тя горката пише по форуми, търсейки съчувствие и обяснение за хорската грубост и се оказва, че по мнение на някои от пишещите, тя е простата и тесногръдата, ‘щото видите ли си е позволила да пише точно какво мисли за тези хора… Ами така е, в нормалните държави ако се подхлъзнеш в магазин и при падането събориш пирамида от продукти – целия персонал се втурва да те спасява, да те обгрижва и се моли да не оплачеш или не дай Боже да ги съдиш. Тук хем ще те наругаят, хем ще те изкарат кьорав и кьопав, хем пирамидата ще те накарат да подредиш отново…
И все по-често взех да се питам, ние, вашите родители ли ви заразихме с нашето примиренчество и безразличие, гена ни български ли е нещо сбъркан, или вие сте толкова  мъдри, че сте прозрели как тук просто нищо, никога не се променя...

# 1
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Няма нищо сбъркано в гена, има сбъркано в системата. Ние трябва да си оправим системата, тя сама няма да се промени.
Ето ви системата. Онзи ден мой познат студент изпраща момичето си. Вечер е. Виждат мъж, който пребива с кол малко кученце. Момчето викнало: "Ей, какво правиш, бе човек!". Човекът го помлял от бой със същия този кол.
В полицията посъветвали семейството на момчето да платят на някого, за да пребие мъжа с кола. Защото те нищо не можели да направят.
Не съм наясно с пълните подробности - защо полицията нищо не може да направи и пр. И законно ли е да те съветват да се саморазправяш?
Ами ако утре някой ме пребие на улицата, кой ще ме защити? Остави мен, ами децата ми?

# 2
  • Мнения: 78
Не знам и аз много пъти съм се чудила защо българите постъпват така. Когато се събират на по чашка роптаят срещу корупция, полиция, правителство и т.н. и само мрънкат, а когато опре до търсене на права се крият и са по ниски от тревата.
Май наистина всичко тръгва от малка крехка детска възраст, когато майката се кара на две годишно дете за глупости и подтиска всяко негово желание за изява и го нарича лигльо или лигла. След това в училищата, където се толерира пълното подчинение и послушание, а в същото време няма изразени правила и норми. По пътищата е същото...като се качиш в колата си велик и всеки, който направи малко погрешно движение е идиот, простак или не знае да кара....ръсят се цветущи псувни...няма никаква толерантност. В работата не сме свикнали също да си търсим правата, а когато се приберем вкъщи намусени и ядосани на шефа си го изкарваме на най-близките, които най-малко заслужават. Докато в САЩ учат децата още в 7 клас да знаят конституцията и основните права, в БГ зубрят и преписват теми, които повечето ученици не разбират. Май системата ни наистина е сбъркана или работи в полза на нечии интереси или може би трябва да поведем на поход през пустинята всички, докато  не умре и последният с робско мислене, както е направил Моисей............... newsm78

Последна редакция: чт, 05 юли 2007, 15:38 от albena35

# 3
  • Мнения: X
Не знам, Бабче. Положението хич не е розово. Лошото е, че имаме само един кратък живот и не можем да го изживеем в постоянни притеснения и мъка за света. И си носим последствията.

Всеки, който се е опитвал да промени нещо в обществото, дори това което е непосредствено, знае колко е трудно и неблагодарно. Давам ти пример за нашия блок, който беше най-разбития и мръсен от всички наоколо и как на никой не му пукаше. Дойде един човек, на когото му пукаше. Тича, блъска, оправя - намери бригада, без пари боядисаха и ремонтираха блока. Рекламодатели намери, сложиха рекламни пана, взехме пари. Смени вратата, сложи домофони. Оправи покрива. Ремонтира водопроводите. Електричеството. Направи градинки, засади цветя. Всичко е чисто и красиво.

Познай кой е най-мразения и одумван човек в блока?

# 4
  • France
  • Мнения: 726
Много хубава тема! Поздравления! Но няма да "оцелее" дълго. Може би, заради "сбърканото в гена".
Аз не се примирявам. Опитвам се да бъда "примерна", търся това и от останалите. Уви, търсенето ми е безполезно в повечето случаи.
Наскоро получих "морално удовлетворение"- Комисията защита на потребителите е санкционирала ресторант по мой сигнал.
От нас зависи да търсим правата си, винаги и по всякакъв законен начин, а да не мълчим.

# 5
  • Мнения: 3 423
вие сте толкова  мъдри, че сте прозрели как тук просто нищо, никога не се променя...
Да, някои са прозрели. Някои не са.
Чувала съм, че първата крачка към
излекуването от някои болести било да
осъзнаеш, че си болен. Било трудно...

Темата е много хубава. И много болезнена.

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 704
баща ми отвреме-навреме тежко продумва, че по инерцията, по която са живели те (вие), ние все още се търкаляме

# 7
  • Мнения: 804
баща ми отвреме-навреме тежко продумва, че по инерцията, по която са живели те (вие), ние все още се търкаляме
Знаеш ли, май при нас не е само инерцията, при нас и разочарованието си каза думата. Когато "избухна демокрацията" бях почти на 35, имах вече кариера и признание, добра работа и достатъчно пари. Имах съпруг с който живеехме в приятния хаос на гаджета които имат две прекрасни деца и не е нужно да се крият, когато спят заедно. Обещаваните промени ни дойдоха като награда за духа. По митинги ходехме, вярвахме, спорехме, надявахме се, и чакахме, и чакахме, и още чакаме ... То поне Годо да беше дошъл. А те партийните секретари се разделиха на две и се разбраха ние сме сини, вие червени... От баницата едно на вас, едно на нас... Няма да си гледаме много в паничките, за парлама ще се поскарваме... И настана едно грабене, едно лъжене, едно надупване... 'Щото те само хора дето ни уважават идваха да ни съветват и да ни определят начина на живот и секретарите се пообърнаха гърбом и се понаведоха ниско, та да може да им е по-удобно на съветниците да ги уважат...

# 8
  • Мнения: 2 492
За себе си лично няма да се съглася ... когато се налага си търся правата до дупка .
Дали ще е заради лошо обслужване в заведение , дали ще е защото от НОИ ми искат пари за здравни осигуровки въпреки , че не съм била в страната над една година ... за всичко .
По същия начин карам и хората около мен да не се примиряват .
Да не казвам на колко места си носят последствията след , като са имали нещастието да ме сметнат за глупачка и за една от " овцете " .
Ако говорим в по общ план , там е важно какво прави всеки един поотделно , но да хората като цяло са доста оскотели , примирени и се оставят да ги тъпчат . (без ссф естествено )

# 9
  • Мнения: 1 547
babche, аз мисля, че нещата са комплексни - поколение, подтискано и мачкано с години, просто няма как да възпита нещо различно. Поколение, което не е наясно със собствените си възможности и желания, и което приема живота като низ от задължения, а не права, логично проектира същото и върху децата си. Основния възпитателен метод открай време се изразява в "направи това и онова, защото аз така казвам" или "не прави това и онова, защото ми пречиш", та примиренчеството е естествен резултат. В тоя ход на мисли, зараза е, да, но когато тя се прехвърля върху 5 поколения поред, може да се говори вече и за сбъркан ген. Самата аз съм водила доста битки - къде успешни, къде не - за да се отърва от родителското си наследство. "Това не е възможно"; "нищо не можеш да промениш"; "семейните неща не се споделят"; "те могат, щото имат връзки"; "виж М. как се справя, виж К. какви оценки има, виж Л. как слуша"; "на възрастен не се отговаря"; "ще правиш каквото казвам и няма да искаш обяснения"; "не можем да си позволим"; "нищо особено не си"; "не може, няма, не става, не, не, не" и още хиляди неща, присъщи на тоталния пораженец и набивани в детското съзнание от люлчино време. Някак цялата нагласа тук е негативна, вниманието е съсредоточено върху невъзможностите, без да се мисли, че те са само половината от живота, а другата половина е пълна с шансове и късмет. Оттам нататък, смачкани хора без самочувствие отглеждат деца или с още по-ниско самочувствие, или с изкуствено и неподплатено такова. Изключения има, разбира се, но обобщено е така. И в двата случая резултатът е дълбока неудовлетвореност и страх, което пък, от своя страна, избива или в агресия, или в овчедушие. Хубавата новина е, че ако всички ние съумеем някак да разчупим досадния модел днес, децата ни и още по вероятно, внуците ни, ще могат да се радват на повече ментална свобода и увереност, и няма да се свиват пред Големия Труден Живот, който е винаги лош към нас и добър към комшията, ами ще имат смелостта да експериментират с него и да му се радват.

# 10
  • Мнения: 804
избива или в агресия, или в овчедушие.
Сrazy chick  поставям само това от постата ти, защото първоначално използвах точно тази  дума вместо примиренчество, но си помислих, че може да прозвучи грубо и преброих до 10 преди да пусна темата.
/Лиска, виждаш ли променям се Embarassed/
Като цяло това, което си написала е абсолютно вярно, не бих могла да го кажа по-добре. Кой знае може и по рано да се случат нещата, ако всеки за себе си реши и започне да настоява и да изисква... ако се опита да "разчупи досадния модел"

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 704
резултатът- нашите деца се възпитават, че са най-най, че са винаги прави и трябва да отстояват правата си докрай (и с всички възможни средства)

# 12
  • Мнения: 211
Ами темата е много хубава, да. Защото е за истината, за реалните неща. И точно поради тази причина ние отново ще си чешем езиците тук и ще оплюваме този и онзи. И всъщност като се успокоим, ще разберем как НИЩО не сме свършили, освен да сме се изпокарали за дреболиите и страничните неща около темата. Ама ние само това и си можем. Да си говорим. Сега ще ми кажете: ти пък какво свърши?! И аз ще ви отговоря, че не съм свършила  наистина нищо, за да спомогна нещата да се оправят. Но как и бих могла? Ще получа ли изобщо подкрепа от някъде? Каква солидарност ще получа? И сигурно никой не се вдига да си иска правата точно поради тая причина. Защото знае, че ще бъде сам. Е как да тръгнеш?!
Действителността е плашеща. Аз съм млада. А когато бях по-малка първите по-сериозни неща, които разбирах от разговорите на родителите ми, бяха за скапаната ни управа и страхливия ни народ. Тогаава си говореха наште. Вече са се отчаяли и отрекли от тия работи. Просто от време на време поклащат разочаровано глави. Защото тяхната надежда е в нас. Да, обаче на мен ВЕЧЕ ми писна да обсъждам тия теми. Мразя, когато някой, живеещ в чужбина, дойде и каже "тука тва, тука онова". Ми ела и донеси нещо хубаво от вън! Само плюят наште сънародници, а всъщност май ги бОли за нас. Ей затва ми е писнало вече да говоря, говоря, говоря..........................

# 13
  • Мнения: 9 865
Отстояването на "правото" да не си плащаш данъци и осигуровки и да не се съобразяваш със законите и правилата на държавата, в която си роден, защото си живял в друга, по-цивилизована не ми се вижда удачен пример за тук. Не казвам, че не ни крадат и мамят, не отричам, че повечето хора си блеят на воля. Обаче пък ми е писнало и от наперени каки/лелки/чичковци, мъже и жени, които имат само ПРАВА.

# 14
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Забранила съм си да съм безразлична. Надявам се лека-полека да се създаде нетърпимост към хора, които не се съобразяват с останалите (казано в най-широк смисъл).
П.П. Вярно е това, за правата. Повечето хора викат до небето за правата, които имат. Но си хвърлят боклука от прозореца и не плащат данъци.

Общи условия

Активация на акаунт