А. на 05.09. ще стане на три години. Не е ходила на ясла беще си у дома и почти всеки ден я взимах с мен на работа в съда и по др. инстанции. От 25.06. е на детска градина. Първият ден голяма еуфория, но като се прибра каза:"Повече няма да ходя!". От следващият ден три реда сълзи, реве та се къса всяка сутрин. Залъгвахме я с това, онова но... Изпратих един ден баща й, а той реши че се разстройвала и вече да не я пускаме.
Двете госпожи излязоха в отпуск, от вчера има понеделник са две нови госпожи.
Вчера детето се наакало в леглото (не го е правила от година и половина), тя е напълно самостоятелна, дори у дома ходи сама и сама се оправя. Дали са чаршафите да перем, а аз днес разговарях с госпожата. Обяснението и беше, че А. не се е обадила. Детето ми каза, че няколко пъти е казало, но не са я пуснала до тоалет, защото трябвало да лежи.
Тази сутрин като я видя и започна да пиши и да ме прегръща и да вика вземе ми и т.н. Смятам след обяд да разпитам и лелята.
1. Какво ще ме посъветвате за сълзите сутрин?
2. Ще минат ли с времето?
3. Какво да я съветвам?
4. Вечер да и говоря ли за градината или не?
5. Освен, че изтъквам предимствата какво др. да и казвам?
6. Как да постъпя в ситуацията с наакването?
7. Да я спра ли от градината, докато се върнат основните госпожи?