Искам да споделя какво става с мен и мъжът ми.
Нямам идея как да се справя със ситуацията
Малко общи работи за нас:
Живеем извън България. Много затворен живот. Аз в къщи и в парка с децата (едното бебе на 4 месеца), другото голямо. Мъжът ми от работа в къщи и това е. Работата му е много нервна и натоварена. Аз пък съм затворена и с никой не се виждам. Чакам го да се върне от работа за да си кажа 2 приказки с някой и евентуално да излезем някъде. Не карам кола, а това ме е ограничило и изолирало от целият свят тук.
Мъжът ми е станал много нервен с леко агресивни тенденции в гневни ситуации. От друга страна може да е много загрижен и внимателен.
Той е абсолютен работохолик. Става сутрин, сяда на компютъра и няма спиране до сред нощите. Ако излезем, много рядко е в настроение, дразнят го парковете, не иска да ходи никъде където има деца, големи тълпи го подлудяват, изнервя се от всяко нещо. Има и моменти когато е ОК, но като цяло гледа да не е супер дълга разходката. Иначе обича да пътува...Винаги е готов да тръгнем нанякъде, и обикновено там се успокоява и става щастлив и весел. Такъв какъвто го познавам и обичам. Прави много неща за мен от друга страна, идва си всеки ден на обяд до вкъщи да се видим дори за 5 мин да е. Никога не е ходил с колеги или приятели без мен, отказва такива покани, не ми прави проблем аз да се виждам с който и да е.
Но започнахме мноооого да се караме. Буквално всяка събота и неделя. Що за чудо е това???
Той е изключително лесно раздразним. Крещи за малко и голямо. Псува като абсолютен селянин. Винаги аз съм виновна, не го разбирам, и съм капризна...
Не си мислете че съм свита душичка, която я мачкат или търпи. Говоря на равно с него а ако се наложи и ми е доста остър езика...даже съм по-хаплива и от него.
Ние не се караме за големи неща, нямаме никакви разногласия относно цели, планове за бъдеще, отношения с роднини...т.н.
Ако се скараме е за дреболии които не би трябвало да им обръщаме внимание дори, но НЕ....става АД и не се издържа
Последните две караници, две поредни съботи:
По миналата събота:
Решаваме да излезем на вън, като първо минем през един детски магазин за играчки. Влизаме и се оказва че това което търсим го няма в момента и си тръгваме. На изхода аз забелязвам цялата колекция на Хари Потер, нещо което голямото ми дете много време ни врънка да вземем. Аз много се зарадвах че ще можем да вземем книги, защото тя за първи път проявява интерес да чете нещо. Спираме се и започваме за обсъждаме кои точно да вземем (тя беше чела само 1-та книга), аз и предлагам да вземем 2 и 3. Забелязвам как мъжът ми започва да става нервен и казва, НЕ ще и вземем една книга. Аз като знам колко често го навиваме да стъпи на такова място, настоявам за две...поне да знам че ще има какво да чете лятото. Забележете че става дума за 2 книги не за кой знае какво...Аз пак му казвам че това са глупости и не виждам причини да се взима само една. Той троснато казва взимайте колкото искате и се отдалечава от нас. Взехме 2-те книги и той ги плати (очевидно ядосан), излизаме от магазина сядаме в колата и той мълчи като пън, а аз знам че отворя ли си устата ще стане скандал (не че знам за какво точно). Питам го какво става...и се почва....АУУУУУУУУУ как така неговата дума не се зачитала, как не съм знаела цената на парите, как той лаптоп не може да си купи, реди ги от глупост нагоре...Аз му казах да си спести тъпанарщините и да не ми говори за това че не може да си купи лаптоп заради 2-те книжки на детето
. Беше ми казано че като почна да изкарвам пари ще видя как седят нещата...абе тирадата беше прекрасна въпреки всичките ми опити със спокоен и благ тон да го убедя че се ядосва за глупости и че трябва да спрем, било каквото било и да си изкараме деня добре. Искам да уточня че преди да родя работех (малък бизнес от къщи). Както и да е...той бясно подкара към къщи и с това излизането приключи. Аз бях бясна, треснах му вратата и излязох навън с децата. Като се прибрах не му говорех, седнах да храня бебока и той виновно пита...сърдиш ли се? Аз му казах че не се сърдя, но тези изпълнения трябва да спрат, казах му че искам да се извини на детето което се почувства виновно че е поискало 2 книжки. Той изглеждаше успокоен, извини се, не си спомням, но май го накарах да излезем и да си завършим деня спокойно и приятно.
Цяла седмица беше спокоен, мил и се връщаше рано от работа, всяка вечер навън с нас..абе приказка (винаги през седмицата е така).
Дойде събота и той имаше много работа седяхме си вкъщи. Дойде неделя и аз му казах че този ден не искам да чувам за работа, а ще го посвети на нас. Лепна се за телевизора...да но аз имам дете което вместо да тича и да играе седи затворено. Излезнахме с 300-та зора....Още от колата го усетих че нещо е изнервен пак. Никъде не му се ходело, всички места му били писнали, предложи ми да отидем в един съседен град, но аз нямах достатъчно неща за бебето с мен и му казах че няма да стане...Почна да се мота с колата, и знаейки че ще се започне едно голямо обикаляне с псуване, почнах аз да се изнервям...казах му просто да спре някъде...абе помрънках малко, защото изрично го помолих да не вземе да си прекараме половината време в обиколки с колата (нещо което многократно се е случвало). Вярно е че аз му нервничех за известно време, ама не с обиди или агресивно...аби не знам как стана но пак почна високият тон и аз реших да замълча...до тук нищо кой знае колко тежко...той спря на един плаж, хлопна вратата и тръгна сам напред. Аз му подвикнах да спре да се цупи, защото вече не се търпи, той ми каза ''ако знаеш колко не мога аз теб да понасям...'' мноого бесен беше. Защо бе да му се не види...Не разбирам тази идиотщина честно
Час и половина се разхождахме, многократно се опитвах да го заговоря, мълчи като темерут...Реши че си тръгваме и стигнахме до колата, мислех че за толкова време че му мине, но не биде...Започнах да му говоря, казах му че преиграва с реакциите си, че дори да съм помрънкала малко, това не е повод да се държи се едно съм убила майка му...Казах му че трябва да видим защо стават скандали всяка събота и неделя, че нито едно от нещата за които се караме не е реален повод да се стига до екстремни ситуации, особено пред детето.
...Каза ми че това били най-големите глупости които е чувал Каза ми че съм тъпа, че как разбирате ли вече не може да се разбере с мен, абе чак пък толкова да му е.а м....а.Аз се опитвах да запазя спокойствие и да не утежнявам ситуацията. Отидохме в един магазин да си вземем разни работи, вътре аз спрях да му говоря, защото много ме засегна в колата...забравих да кажа, че на паркинга ме разрева най-накрая. Тръгнахме да си ходим и той, поуспокоил се ми казва, че наистина трябва да направим нещо по въпроса, аз му казвам ...да, не трябва да се стига до такива простотии всяка седмица. А какво става от моето включване.....той изведнъж супер бесен ми казва: Абе аз нали за това говоря бе чУшКО
ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ побеснях, този път млъкнах което значи че съм супер побесняла. От тогава сме си разменили 2-3 изречения.
Тази сутрин, с повишен тон ми казва следното (майка ми трябва да идва след две седмици): Не искам майка ти да идва, не ме интересува как ще го направиш, но кракът и не искам да стъпи тук. Ако все пак дойде, аз се изнасям от къщи докато тя е тук, не мога да понеса още един човек като теб, ясно ли е...
И излезе на работа....
Кажете сега какво става. Аз не смятам да казвам на майка ми нищо за сега...първо защото няма да се оставя някой да ми нарежда какво да правя и особено да ме заплашва как ще се изнесе.
Проблема е че това трябва да спре, разговори хич не помагат, съгласява се с мен, но като се вбеси му пада пердето ЗНАЕ че е много нервен, но не може да се контролира.
Почва да става наистина нетърпимо, не мога да живея с двама човека. Единият, мил, прекрасен, любящ, вторият луд.
Помогнете, има 2 деца в ситуацията.
И последно аз го обичам и бих искала да му помогна да промени нещо за да бъдем всички щастливи, не само през седмицата
Нямам идея как да се справя със ситуацията
Малко общи работи за нас:
Живеем извън България. Много затворен живот. Аз в къщи и в парка с децата (едното бебе на 4 месеца), другото голямо. Мъжът ми от работа в къщи и това е. Работата му е много нервна и натоварена. Аз пък съм затворена и с никой не се виждам. Чакам го да се върне от работа за да си кажа 2 приказки с някой и евентуално да излезем някъде. Не карам кола, а това ме е ограничило и изолирало от целият свят тук.
Мъжът ми е станал много нервен с леко агресивни тенденции в гневни ситуации. От друга страна може да е много загрижен и внимателен.
Той е абсолютен работохолик. Става сутрин, сяда на компютъра и няма спиране до сред нощите. Ако излезем, много рядко е в настроение, дразнят го парковете, не иска да ходи никъде където има деца, големи тълпи го подлудяват, изнервя се от всяко нещо. Има и моменти когато е ОК, но като цяло гледа да не е супер дълга разходката. Иначе обича да пътува...Винаги е готов да тръгнем нанякъде, и обикновено там се успокоява и става щастлив и весел. Такъв какъвто го познавам и обичам. Прави много неща за мен от друга страна, идва си всеки ден на обяд до вкъщи да се видим дори за 5 мин да е. Никога не е ходил с колеги или приятели без мен, отказва такива покани, не ми прави проблем аз да се виждам с който и да е.
Но започнахме мноооого да се караме. Буквално всяка събота и неделя. Що за чудо е това???
Той е изключително лесно раздразним. Крещи за малко и голямо. Псува като абсолютен селянин. Винаги аз съм виновна, не го разбирам, и съм капризна...
Не си мислете че съм свита душичка, която я мачкат или търпи. Говоря на равно с него а ако се наложи и ми е доста остър езика...даже съм по-хаплива и от него.
Ние не се караме за големи неща, нямаме никакви разногласия относно цели, планове за бъдеще, отношения с роднини...т.н.
Ако се скараме е за дреболии които не би трябвало да им обръщаме внимание дори, но НЕ....става АД и не се издържа
Последните две караници, две поредни съботи:
По миналата събота:
Решаваме да излезем на вън, като първо минем през един детски магазин за играчки. Влизаме и се оказва че това което търсим го няма в момента и си тръгваме. На изхода аз забелязвам цялата колекция на Хари Потер, нещо което голямото ми дете много време ни врънка да вземем. Аз много се зарадвах че ще можем да вземем книги, защото тя за първи път проявява интерес да чете нещо. Спираме се и започваме за обсъждаме кои точно да вземем (тя беше чела само 1-та книга), аз и предлагам да вземем 2 и 3. Забелязвам как мъжът ми започва да става нервен и казва, НЕ ще и вземем една книга. Аз като знам колко често го навиваме да стъпи на такова място, настоявам за две...поне да знам че ще има какво да чете лятото. Забележете че става дума за 2 книги не за кой знае какво...Аз пак му казвам че това са глупости и не виждам причини да се взима само една. Той троснато казва взимайте колкото искате и се отдалечава от нас. Взехме 2-те книги и той ги плати (очевидно ядосан), излизаме от магазина сядаме в колата и той мълчи като пън, а аз знам че отворя ли си устата ще стане скандал (не че знам за какво точно). Питам го какво става...и се почва....АУУУУУУУУУ как така неговата дума не се зачитала, как не съм знаела цената на парите, как той лаптоп не може да си купи, реди ги от глупост нагоре...Аз му казах да си спести тъпанарщините и да не ми говори за това че не може да си купи лаптоп заради 2-те книжки на детето
. Беше ми казано че като почна да изкарвам пари ще видя как седят нещата...абе тирадата беше прекрасна въпреки всичките ми опити със спокоен и благ тон да го убедя че се ядосва за глупости и че трябва да спрем, било каквото било и да си изкараме деня добре. Искам да уточня че преди да родя работех (малък бизнес от къщи). Както и да е...той бясно подкара към къщи и с това излизането приключи. Аз бях бясна, треснах му вратата и излязох навън с децата. Като се прибрах не му говорех, седнах да храня бебока и той виновно пита...сърдиш ли се? Аз му казах че не се сърдя, но тези изпълнения трябва да спрат, казах му че искам да се извини на детето което се почувства виновно че е поискало 2 книжки. Той изглеждаше успокоен, извини се, не си спомням, но май го накарах да излезем и да си завършим деня спокойно и приятно.Цяла седмица беше спокоен, мил и се връщаше рано от работа, всяка вечер навън с нас..абе приказка (винаги през седмицата е така).
Дойде събота и той имаше много работа седяхме си вкъщи. Дойде неделя и аз му казах че този ден не искам да чувам за работа, а ще го посвети на нас. Лепна се за телевизора...да но аз имам дете което вместо да тича и да играе седи затворено. Излезнахме с 300-та зора....Още от колата го усетих че нещо е изнервен пак. Никъде не му се ходело, всички места му били писнали, предложи ми да отидем в един съседен град, но аз нямах достатъчно неща за бебето с мен и му казах че няма да стане...Почна да се мота с колата, и знаейки че ще се започне едно голямо обикаляне с псуване, почнах аз да се изнервям...казах му просто да спре някъде...абе помрънках малко, защото изрично го помолих да не вземе да си прекараме половината време в обиколки с колата (нещо което многократно се е случвало). Вярно е че аз му нервничех за известно време, ама не с обиди или агресивно...аби не знам как стана но пак почна високият тон и аз реших да замълча...до тук нищо кой знае колко тежко...той спря на един плаж, хлопна вратата и тръгна сам напред. Аз му подвикнах да спре да се цупи, защото вече не се търпи, той ми каза ''ако знаеш колко не мога аз теб да понасям...'' мноого бесен беше. Защо бе да му се не види...Не разбирам тази идиотщина честно
Час и половина се разхождахме, многократно се опитвах да го заговоря, мълчи като темерут...Реши че си тръгваме и стигнахме до колата, мислех че за толкова време че му мине, но не биде...Започнах да му говоря, казах му че преиграва с реакциите си, че дори да съм помрънкала малко, това не е повод да се държи се едно съм убила майка му...Казах му че трябва да видим защо стават скандали всяка събота и неделя, че нито едно от нещата за които се караме не е реален повод да се стига до екстремни ситуации, особено пред детето.
...Каза ми че това били най-големите глупости които е чувал Каза ми че съм тъпа, че как разбирате ли вече не може да се разбере с мен, абе чак пък толкова да му е.а м....а.Аз се опитвах да запазя спокойствие и да не утежнявам ситуацията. Отидохме в един магазин да си вземем разни работи, вътре аз спрях да му говоря, защото много ме засегна в колата...забравих да кажа, че на паркинга ме разрева най-накрая. Тръгнахме да си ходим и той, поуспокоил се ми казва, че наистина трябва да направим нещо по въпроса, аз му казвам ...да, не трябва да се стига до такива простотии всяка седмица. А какво става от моето включване.....той изведнъж супер бесен ми казва: Абе аз нали за това говоря бе чУшКОЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ побеснях, този път млъкнах което значи че съм супер побесняла. От тогава сме си разменили 2-3 изречения.
Тази сутрин, с повишен тон ми казва следното (майка ми трябва да идва след две седмици): Не искам майка ти да идва, не ме интересува как ще го направиш, но кракът и не искам да стъпи тук. Ако все пак дойде, аз се изнасям от къщи докато тя е тук, не мога да понеса още един човек като теб, ясно ли е...
И излезе на работа....
Кажете сега какво става. Аз не смятам да казвам на майка ми нищо за сега...първо защото няма да се оставя някой да ми нарежда какво да правя и особено да ме заплашва как ще се изнесе.
Проблема е че това трябва да спре, разговори хич не помагат, съгласява се с мен, но като се вбеси му пада пердето ЗНАЕ че е много нервен, но не може да се контролира.
Почва да става наистина нетърпимо, не мога да живея с двама човека. Единият, мил, прекрасен, любящ, вторият луд.
Помогнете, има 2 деца в ситуацията.
И последно аз го обичам и бих искала да му помогна да промени нещо за да бъдем всички щастливи, не само през седмицата
сори! 
но 
не е истина просто.