Започвам работа!

  • 2 202
  • 44
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 1 877
Поне сте близичко, а и детето ще е на въздух, пък и нали ще е с баба си!
Не се измъчвай, толкова малко бебе е много по-добре при баба, отколкото на ясла, това си е чист късмет, че свекърва ти може и иска да го гледа.

 Peace

Кураж Hug!

# 31
  • Мнения: 174
Хм, за упреци и дума не може да става, всеки си знае кое е най-добре за него...и всяко общество си има правила...

Ако кажа на някой тук (Америка) 4е се 4уствам виновна да си оставя детето на детегледа4ка/ ясла когато е на 8 месеца, ще ме погледнат все едно 4е не съм в ред. И до някъде ги разбирам. Градила съм кариера 15 години, блъскала съм се денонощно и сега изведнъж да замразя вси4ко за 2-3 години. Определено няма да стане, въпреки 4е бебето ни е дълго 4акано и много, много желано! 

Ако е живот и здраве, се връщам на работа по най-бързия възможен на4ин след раждането (не ми се налага да се върна). Организирала съм си нещата така, 4е ще мога да кърмя поне до годинка, ако имам мляко, а бабите ще гледат детето през деня (не съм се "американизирала" до толкова, 4е да го оставя на 4ужд 4овек).

За мен това е идеалния вариант - и аз доволна, и за детето ще се грижат по най-добрия на4ин през 8те 4аса когато няма да ме има... И бих пратила на майната си всеки, който си позволи да ме критикува. В края на краищата 4овек трябва да знае какво иска и къде е неговата златна среда!

  bouquet

# 32
  • Мнения: 2 677
Не се самообвинявай. Аз самата започнах работа, когато синът ми беше на почти 8 месеца. Отначало е трудно и тегаво. Но с времето намираш златната среда и разпределяш времето си равностойно, без да лишаваш детето си от присъствие, любов и грижи.
Повярвай, чувството е чудесно, когато едновременно започнеш да се чувстваш като пълноправен член на обществото и добра и всеотдайна майка.

# 33
  • Мнения: 3 760
Миличка, една виртуална  Hug от мен  Peace

# 34
  • Мнения: 1 321
Пожелавам ти търпение и не се притеснявай всичко ще бъде наред Hug.Щом така се е случило и не може друго яче просто го приеми и давай напред.
Ще имаш все пак време и за бебо и няма да е чак толкова далеч.Има и доста по-трагични ситуации. Peace Hug

# 35
  • Мнения: 144
Не се самообвинявай. Аз самата започнах работа, когато синът ми беше на почти 8 месеца. Отначало е трудно и тегаво. Но с времето намираш златната среда и разпределяш времето си равностойно, без да лишаваш детето си от присъствие, любов и грижи.
Повярвай, чувството е чудесно, когато едновременно започнеш да се чувстваш като пълноправен член на обществото и добра и всеотдайна майка.

HugТова все едно съм го писала аз.Започнах работа когато Ани стана на 1год.Времето което прекарвам с децата гледам даго прекарам пъноценно.

# 36
  • Мнения: 3 929
Де да имах и аз този късмет свекърва ми или майка ми да ми гледат детето, а аз даходя на работа.... Аз трябваше да започна работа, когато детето ми беше на 5 месеца и го водех при детегледачка. Това е съвсем чужд за детето човек. А свекърва ти е един от най-близките. Не се притеснявай. Детето ще свикне да е без теб, така когато ви се налага да се разделяте, то няма да реве много, а така и на теб ще ти е по-леко. На мен ми е мъчно, защото знам, че детето ми тъжи за мен. Така че дерзай, работи си. важното е, че детето е в добри ръце.

# 37
  • Бургас
  • Мнения: 2 350
Може ли да споделя другата гледна точка?

Аз съм дете, отгледано от баба си. Буквално. Нашите ме взимаха за събота и неделя и то не всяка седмица. При баба ми беше много хубаво, топло, уютно, баба готвеше най-добрите манджи и ми разказваше приказки, помагаще ми с домашните, целуваше ме за лека нощ и ме будеше с една песничка. Беше се отдала на мен и когато почина, аз всъщност загубих майка си.

НО - с родителите ми така и не се "опознахме". Те не ме познават, аз не ги познавам. Образно казано. Доста проблеми имах в пубертета си, бягах, пиех, какво ли не правех, побърквах ги. И до сега с майка ми разговаряме делово и като... бизнес партньори. Много ми е болно, но това е път, който е извървян и няма връщане назад. Баба като ме погледнеше, знаеше какво ми е и какво да ми каже. Майка ми... сигурно много е страдала, сигурно й е било трудно, но и на мен не ми беше лесно да обяснявам на всичките си приятели защо не живея с родителите си. И аз не знаех защо.

Та аз съм решена, че дори да ми коства съня и здравето, детето ми ще си го гледам аз. Да, може през деня при баба, може дори за уикенда или за седмица през ваканцията, но ще трябва наистина да ме поставят на колене обстоятелствата в живота, за да го оставя някъде и да го виждам само през уикенда.

Извинявам се, ако се намесвам грубо с мнението си, но за мен това е много важно и държах да го споделя.

Успех!  Peace

Все едно аз съм го писала. Напълно те разбирам Ним. Аз съм трето дете в семейството.

mariya86  теб не бих те упрекнала.....предполагам как се чувстваш. Бъди смела и не позволявай на хората да те укоряват, това си е твое решение.   bouquet
 
 

# 38
  • София
  • Мнения: 1 877
Може ли да споделя другата гледна точка?

Аз съм дете, отгледано от баба си. Буквално. Нашите ме взимаха за събота и неделя и то не всяка седмица. При баба ми беше много хубаво, топло, уютно, баба готвеше най-добрите манджи и ми разказваше приказки, помагаще ми с домашните, целуваше ме за лека нощ и ме будеше с една песничка. Беше се отдала на мен и когато почина, аз всъщност загубих майка си.

НО - с родителите ми така и не се "опознахме". Те не ме познават, аз не ги познавам. Образно казано. Доста проблеми имах в пубертета си, бягах, пиех, какво ли не правех, побърквах ги. И до сега с майка ми разговаряме делово и като... бизнес партньори. Много ми е болно, но това е път, който е извървян и няма връщане назад. Баба като ме погледнеше, знаеше какво ми е и какво да ми каже. Майка ми... сигурно много е страдала, сигурно й е било трудно, но и на мен не ми беше лесно да обяснявам на всичките си приятели защо не живея с родителите си. И аз не знаех защо.

Та аз съм решена, че дори да ми коства съня и здравето, детето ми ще си го гледам аз. Да, може през деня при баба, може дори за уикенда или за седмица през ваканцията, но ще трябва наистина да ме поставят на колене обстоятелствата в живота, за да го оставя някъде и да го виждам само през уикенда.

Извинявам се, ако се намесвам грубо с мнението си, но за мен това е много важно и държах да го споделя.

Успех!  Peace

Все едно аз съм го писала. Напълно те разбирам Ним. Аз съм трето дете в семейството.

mariya86  теб не бих те упрекнала.....предполагам как се чувстваш. Бъди смела и не позволявай на хората да те укоряват, това си е твое решение.   bouquet
 
 


Аз също съм съгласна, че връзката м/у децата и родителите трябва да е силна и да се основава на взаимно разбиране, съпричастност и познаване един друг. Не мога да си представя да оставя децата си далеч и да ги виждам рядко, дано никога не ми се налага Praynig.

Но пък от друга страна, доколкото разбирам за mariya86, новата позиция е голям и уникален шанс да стартира професионалното си развитие. Освен това, след година примерно, тя ще е достатъчно затвърдила позицията си и ще може да си вземе детето, да го запише на детска градина и да са заедно - така хем ще могат да бъдат пълноценно семейство, хем тя ще се чувства удовлетворена в професионално отношение.

Не мисля, че година-две, са решаващи при отглеждането на детето. Аз примерно съм живяла при баба и дядо в периода м/у 5 и 6 годишна възраст, след това при тях завърших гимназия. И въпреки, че ги обичам безкрайно, майка ми винаги ми е била най-близкият човек!

# 39
  • Мнения: 1 081
Ако имате еднакви възпитателни възгледи с бабите и не се отделяш дълго време от детето, може. Важното е то да чувства, че има и родители, освен баби и дядовци. Така е, живота на никой не прощава. Успех ти желая!

# 40
  • Мнения: 5 362
Трудна е раздялата,особено в началото.Но все пак се касае за няколко месеца,нали така?!После ще си бъдете пак заедно,макар и само вечер,и ще бъдеш по-спокойна.
Пожелавам ти успех в новата работа!Дано да оправдае очакванията ти Peace

# 41
  • София
  • Мнения: 3 249
Никой никого не упреква. Далеч съм изобщо от тази мисъл.

Тук сме, за да споделяме мнение и опит. А моят опит в това отношение е горчив. Може би просто съм по-чувствителна по темата, но пък ако само се потупваме по рамото и се окуражаваме, пак няма да е истинско. Споделих нещо много съкровено. Радвам се, че други, отгледани от бабите си, не са имали моите проблеми. Държах да го напиша именно за да се види и една друга, по-различна гледна точка.

Ясно е, че при избора да гладуваш или да не виждаш детето си до есента, ще избереш второто. Peace

# 42
  • Мнения: 1 701
Според мен ще ти е еднакво трудно и сега, и след година-две...  Sad Поне аз така усещам нещата в момента, когато дъщеря ми е на 1 год. и ми е мъчно дори, когато я оставям за 1 ден при майка ми. Не знам как ще се разделим, когато дойде време да се върна на работа, но знам, че е неизбежно и се преживява, просто се свиква.  Peace

# 43
  • София
  • Мнения: 1 877
Никой никого не упреква. Далеч съм изобщо от тази мисъл.

Тук сме, за да споделяме мнение и опит. А моят опит в това отношение е горчив. Може би просто съм по-чувствителна по темата, но пък ако само се потупваме по рамото и се окуражаваме, пак няма да е истинско. Споделих нещо много съкровено. Радвам се, че други, отгледани от бабите си, не са имали моите проблеми. Държах да го напиша именно за да се види и една друга, по-различна гледна точка.

Ясно е, че при избора да гладуваш или да не виждаш детето си до есента, ще избереш второто. Peace

Ним, съжалявам ако аз съм се изразила погрешно! По никакъв начин не изразих неодобрение в/у това, което си споделила - напротив Hug. 100% съгласна съм, че ако родителите оставят децата си основно на грижите на баба и дядо за много дълго време (години), тогава връзката родител-дете ще се скъса. Просто исках да кажа, че помощ от бабите (да са ни живи и здрави) в разумни количества е по-скоро ползотворна и за родителите и децата.

# 44
  • Мнения: 44
Лоша работа... Аз лично не работя , но и не мога да си представя да се разделя с дъщеря си и с племенника ми! Naughty

 Пожелавам ти успех в работата!    bouquet

Общи условия

Активация на акаунт