Публикувана: 3 юли 2007, 15:37 ч.
Последно мнение: 27 юли 2007, 17:14 ч.

Започвам работа!

2 204
44
1

3 юли 2007, 15:37 ч.

Бургас
Мнения: 10 345

Синът ми е почти на 8 мес. а аз започвам работа на 9.07.Няма да се връщам на старата.Лелята на мъжа ми е инженер и ми намери много хубава работа, но ми е страшно мъчно да си оставя детето и чувствам такава вина Cry

.Аз съм на 21 г. без висше образование и с такова малко дете че просто без нейната помощ нямаше да ме вземат на въпросната работа.Проблема е там че лелята е вече пенсионерка и след година две връзките й съвсем ще се загубят.Цяло лято ще се налага свекърва ми да го гледа от понеделник до петък на вилата ни която е на 20 км. от Бургас а ние ще си го взимаме само събота и неделя.Мъжът ми ме подкрепя изцяло със свекърва си се разбираме отлично но въпреки всичко ми е много мъчно и изпитвам огромна вина.Близките ми ми казват че и за него ще е добре извън града на чист въздух да свиква и с другите членове на семейството и да не е "залепен вечно за полата ми" но на мен пак не ми става по-добре.А работата наистина е добра и съм въодушевена от друга страна че ми дават такъв шанс.
Исках просто да споделя това с вас.Сигурно ще получа и много критики от някои майки както получих такива от част от тези с които излизам, но въпреки всичко ще ми бъдe приятно да чуя окуражаваща дума.

# 1 3 юли 2007, 15:40 ч.

Мнения: 6 029

много е гадно.. но е за добро на всички ви... успех с новата работа...

аз лично не бих имала смелостта да се разделя с децата си.

# 2 3 юли 2007, 15:45 ч.

Мнения: 1 733

Аз започнах работа,, когато синът ми беше на 9 месеца. Чувствах се по същия начин като теб. Така се чувствам и сега. Още повече, че малкият е на 200 км от нас, а тази седмица дори няма да мога да си отида да го видя. Трудно е. Даже много! Всяка вечер плача, защото ми е много мъчно за него, но за съжаление няма как... Пожелавам ти успех на новата работа! Аз също получих критики от майките, с които се разхождахме из парка, но в крайна сметка аз по-добре знам защо го правя, така че не слушай кой какво ти казва, а прави това, което смяташ за правилно!

# 3 3 юли 2007, 15:49 ч.

Мнения: 318

Това е решение,което всеки сам взима за себе си.Ако си готова да го направиш окей,но ако не се чyвстваш сигyрна по добре обмисли по добре решението си.Все пак изборът е твой,а и както сама казваш не си притисната от обстоятелствата.Аз лично съм съгласна с Julie

# 4 3 юли 2007, 15:52 ч.

Мнения: 497

Едва ли някой има право да те критикува. Ти най-добре си знаеш положението!
Не всички имаме финансовата възможност да си стоим в нас и да си гледаме децата. Затова има баби, ясли ....Не се обвинявай много, сигурно ти е тежко, но понякога трябва да се избира. bouquet

# 5 3 юли 2007, 15:57 ч.

Мнения: 8 769

Със сигурност няма да ти е лесно. Но пък ако от това зависи финансовата независимост на семейството ви-може да жертваш някоя и друга година.
Познавам такива семейства-всеки си прави сам избора в зависимост от собствената си настройка и поглед към живота.
Имах колега в банка-със съпругата си работеха в две различни банки и предпочитаха кариерата пред детето си. То живееше в Пловдив при едната си баба. Смятаха, че това му се отразява добре.
Брат ми е бил през първите си три години при баба ми - на 60 км от Варна. Нямало е кой да го гледа. След това са го прибрали при нас, записан на ДГ.
Желая ти успех и дано по-бързо намериш решение такова, което да ви удовлетворява всички (т.е. всички да сте си заедно)!

# 6 3 юли 2007, 16:02 ч.

Мнения: 3 500

Започнах работа, когато Моника беше на 10,5 месеца. Наложи ми се /няма да обяснявам защо, дълго е/, просто нямаше начин.Беше ми много мъчно, няма начин да не ти е. Но разбрах разбрах какво прекрасно, адаптивно и смело дете имам. Ходи на ясла, справя се повече от перфектно, постоянно ми я хвалят, а вечер, както и през почивните дни преккарваме пълноценно времето си заедно.Опитвам се да компенсирам липсата ми през деня.Трудно е, но понякога се налага.Горе главата.

# 7 3 юли 2007, 16:34 ч.

Мнения: 1 877

Напълно те разбирам и подкрепям решението ти!Въпреки че ще ти е много трудно без детенце,щом няма как - важното е детенце да е здраво и да се чувства добре.Успех!

# 8 3 юли 2007, 16:49 ч.

Мнения: 1 517

Аз сега съм в същото положение, че и по-лошо - дъщеря ми е на 400 км при бабите си и я виждам веднъж на няколко месеца. Е, по-голяма е - вече на 3 години. Нямаме никакъв избор, така стана, откакто се преместихме в София и се наложи да започна работа, а в градините, разбира се, все няма места (добре, че тази есен най-после тръгва на градина). Когато се замисля, и на мен ми става много тъжно, но няма как. А в началото, понеже дотогава само аз бях я гледала, бях на ръба на нервна криза. После се поуспокоих, няма начин... Важното е, че тя се чувства добре, бабите я извеждат на разходки, глезят я, че дори и до морето я водят за по един ден (за което също ми е мъчно, че нямам възможност да я заведа аз). Какво да се прави - всеки има тежки моменти, но замисли се - бебчо още не разбира и едва ли ще усети липсата ти много осезателно... Пък и по-добре баба, отколкото ясла, мисля аз. И знаеш ли какво - мен ме е гледала предимно баба ми и най-хубавите ми детски спомени са свързани с нея. Успех в работата и повече усмивки! bouquet

Всичко рано или късно се оправя.

Последна редакция: вт, 03 юли 2007, 16:56 от Marinera

# 9 3 юли 2007, 17:01 ч.

Мнения: 1 273

Ох, колко добре те разбирам. Аз се връщам края на септември, и направо ми се къса сърцето. Но такъв е живота. Стиска ме зъби и това е! Но аз поне ще си го виждам всеки ден, докато ти... Направо бих се побъркала.
Успех Hug

# 10 3 юли 2007, 17:08 ч.

София
Мнения: 5 079

Щом вярваш, че е за добро, какъв проблем би могло да има? Ако си в хармония със самата себе си, всичко ще протече гладко. Е, в началото ще ти е малко по - болезнено, но с времето всички ще свикнете с новото положение. Стискам палци! Hug

# 11 3 юли 2007, 17:11 ч.

Мнения: 3 478

Много кофти че само на уикендите ще може да се виждате. Наистина няма да ти е лесно, но щом имаш добро предложение не го изпускай. Кога може да го запишеш на ясла? Поне всяка вечер ще си го виждаш пък и ще бъде с други дечица. За мен това винаги е било плюс въпреки честото боледуване там в началото.

# 12 3 юли 2007, 17:12 ч.

Мнения: 1 044

Децата също предпочитат родителите им да са щастливи. А рреализираният и удоволетворен от себе си родител е наистина щастлив. Няма да е по-добре да пропилееш шанса си и да си останеш в къщи и след време да съжаляваш за стореното. Аз гледах детето си в къщи до 2 г.6 м. В момента, в който изникна добро предложение, аз започнах работа, а детето тръгна на детска градина. Много ми бе кофти, а и още ми е, но просто няма как - такъв е живота, шансовете не трябва да се пропиляват, особено в това объркано и сложно време, когато и финансово сме зависими.

# 13 4 юли 2007, 07:41 ч.

Мнения: 1 919

ще се спрвиш мила-не се тревожи Peace

# 14 4 юли 2007, 08:51 ч.

Мнения: 1 426

Поне сте близичко, а и детето ще е на въздух, пък и нали ще е с баба си!
Не се измъчвай, толкова малко бебе е много по-добре при баба, отколкото на ясла, това си е чист късмет, че свекърва ти може и иска да го гледа.

Препоръчани теми

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

Наддаване на бебето

Рев в количката

Хемороид при бебе

Причина:

Причина: