Как говорите с децата си!

Това някакво проучване ли е
Ние все още не водим кой знае какви сериозни разговори.Сега сме на вълна "това какво е?" и аз отговарям.

Говорим ту шеговито, ту сериозно...
Основният и най-голям проблем, който имаме в общуването, произлиза от проявяващата се при тях избирателна глухота. Успешно се лекува с пълно оглушаване от страна на мен и баща им.

Говоря с тях като с възрастни. Откакто са се родили. Не употребявах изрази като "бау-бау", "мяу-мяу", "бу-бу" и подобни. Не се страхувам да използвам думи непонятни за тях, обяснявам им ги в хода на разговора. Това е съвсем буквален отговор на въпроса "как говорите с тях".

Говоря за всичко. Нямаме теми табу. Има теми, които не желая да коментирам, не ми е особено приятно да обсъждам по ред причини, но никога не избягвам, ако децата ги засегнат. Старая се да обясня, каквото ме питат и леко да ги отклоня след минимален коментар. Старая се и да не усещат кога не искам да говоря за нещо, ако темата просто на мен не ми пасва, а всъщност за тях си е ОК.

Засега се спарвям с тях лесно и без проблеми. Нямаме неразбирателства или разминавания. Стиковаме се чудесно. Идея си нямам кога биха дошли разминавания и неразбирателства. Предполагам в пуберитета. Сигурно е въпрос на възраст, разбирания, потребности от страна на детето и на граници, ценности и толерантност от страна на родителите. Самата аз не съм особено отстъпчива, тоталитарен тип съм и се надявам на един по-късен етап да успея да се преодолея в рамките на разумното, за да запазим доброто ниво на общуване, доверието и същевременно авторитета ми да не пострада.

Ами всеки ден задължително я разпитвам как е прекарала тя, какво са правили в градината, на какво са играли, с кой е играла, нови книжки чели ли са и съответно какви и за какво се разказват. Тя започва с едни обяснения на дълго и широко 
В момента доста говорим и за бебето, което дружно чакаме - тя живо се вълнува, знае как ще се роди и после че ще плаче - дори обяснява и на другите.
Говорим си за приказки - като не е разбрала нещо и разпитва, а аз обяснявам.

Опитвам се да говоря като с възрастен, използвайки по - достъпни думички. Резултата е, че детето говори правилно, от което съм много горда:)

Говоря за всичко, което е понятно или от интерес за детето ми. Няма тема табу - за каквото и да попита, ще отговоря. Говоря като с възрастен. Знам, че дори и в момента да не ме разбира съвсем, след време ще си припомни какво точно съм казала и ще го тълкува наново. Освен това и питам и изслушвам /дори и да не ми е много интересно/. Опитвам се да запмня кой кой е, какво е направил и т.н., за да задавам адекватни въпроси. Споделям и за моето ежедневие, макар че понякога не ми идва "от сърце" - кой съм видяла, какво сме си казали и т.н. Нямам проблеми в общуването

И аз също.Говорим си за всичко.Обсъждаме си задачите за деня,къде ще ходим,какво ще правим,какво ще хапваме.Много ни е приятно.Разминавания има,но заемаме средно положение,за да е доволен всеки.В повечето случаи давам право на избор,но има моменти,в които трябва да съм твърда,и колкото да не ми се иска ставам малко лоша.След подобна ситуация идва мирът-целуваме се,прегръщаме се и се уточняваме,че той няма да прави така и аз няма да бъда лоша.И така,много ни е приятно и на двамата.

Направо си ми взела думите "от клавиатурата" 
Държа на пълноценното общуване  и мисля, че засега всичко е ОК. Не оставям нито един въпрос без отговор, щом има някакъв интерес - той трябва да бъде задоволен. Когато ме свари неподготвена (все пак не съм енциклопедия), не се срамувам да кажа "Не знам, но ще прочета, ще се информирам и ще ти кажа" - естествено, винаги изпълнявам обещанията си. Така схвана още един важен урок - че когато човек не знае нещо, книгите са тези, които ще му дадат отговора. Пък и не живее с мисълта, че съм най-знаещата майка с готови отговори на всички въпроси. А това също е важно за мен.

С големия ми син винаги съм говорила първо на нормален български език- с пълни изречения, които целенасочено съм се старала да са добре построени граматически. Изтърве ли се в тази насока хлапето после... всеки ден виждам негови приятелчета, които не можеш да разбереш точно какво ти казват /големи са, всички ходят на училище/ не защото говорят на завален диалект, а именно защото не могат да изразяват ясно и пълно мисълта си. Вярно, че народът е доста нервен и не е в състояние често да изслуша всичко, което му казваш, но за мен е важно детето да умее да се изразява ясно, добре, да обяснява защо мисли и постъпва по определен начин. Отговори на зададени въпроси само с "да", "не", "м-м-мм", "ъхъ-ъхъх", "тц" и разни нечленоразделни не влизат като части от диалога ни.Също съм противник на "бебешкия" език, никога не съм го ползвала, дори и сега, с братчето.
Това- за формата.
За съдържанието- не изнасилвам нещата, т.е. не се старая да говоря непрекъснато и да му надувам главата, за да научава непрекъснато нови неща. Просто си говорим с него сега така, като с баща му, все пак е на 7 години и може да е добър събеседник по редица теми, има чувство за хумор вече, дори ми е забавно да сме с него. Особено забавно е сега, когато излиза от година и нещо да играе сам навън с други деца, като тези от неговата компания са по- големи от него до едно, научавам нови лафове, нова информация, даже е весело. Не ми се налага въобще да разпитвам, като се върне вечер къде 21.30 започва от вратата да разправя клюките от деня.

Говоря различно с дъщеря си, съобразно ситуацията. Понякога като:
- майка с дъщеря;
- приятелки;
- Блум с Флора;
- Леонардо с Донатело;
... Понякога си говоря и сама...

Това достатъчно ли е, или да конкретизирам?  

О, не! Толкова ми е познато! Ние пък сме Аврора и Пепеляшка. Или Тимон и Киара. Или Муза и Стела. А понякога и други причудливи превъплъщения като някоя нейна приятелка и майка й. 

Що се отнася до бебешкия език - правила съм го. И ми е било много приятно да я слушам как говори сладко-сладко по бебешки. По дяволите, това са уникални моменти, които никога няма да се върнат. А иначе няма човек, който да не е проговорил нормално.

Като малки особено с малкия съм говорила и на бебешки, може би защото той проговори по-късно и имаше известни проблеми с изговарянето на някои думи. Не го смятам за грешка всяка възраст има своя чар и неповторимост и не смятам, че ако на 2 години му говориш на бебешки то няма да проговори после правилно!

 


Янита записваш ли за частни уроци! Че и при нас изгрява тоз проблем!

Моята дъщеря така си говори сама.   Онзи ден я возя от детската градина към вкъщи и я чувам да си говори нещо и да казва: "Мамиии, мамиии" Аз - "Кажи, бебче?" Тя: "Не бееее, не те викам аз, това са козлетата викат баба Яга..."  

Напълно нормално си говоря с нея. Не се цензурирам, понякога се опитвам малко по-простичко да говоря, друг път съвсем тенденциозно вкарвам думи, които знам, че ще са й трудни или непознати.