От кога приказки и стихчета?

Четенето на стихове и приказки,както и пеенето на песнички,стимулира говора у детето.То свиква с ритмичността.Аз започнах с пеенето на дет.песнички още когато моето бе новородено.Приказки и стихове-месец-два  преди 1 г.Действително за дълго не можех да привлека вниманието 'й,но полза определено имаше-даряваше ме с усмивки и звукосъчетания,сякаш искаше да чете и тя.След навършване на 1г. и малко по-късно, често ми дърпаше книжките и се преструваше ,че тя чете/бърбореше на бебешки език/-много ми бе смешна.

Според мен е хубаво да изпозлваш всеки подходящ момент да пееш и казваш кратки стихчета. Броилките с пръстчета също биха могли да привлекат вниманието на детето. Те са кратки и не изискват кой знае каква концентрация, но пък са забавни.

За песнички още от самото раждане, а за приказки започнах да му чета и разказвам някъде 10 месец, но сега вече определено проявява интерес и се намесва като изговаря познати думички и издава звуците присъщи на животните  !

Е, 4ак пък приказка да 4ета на бебе не съм се сещала. и то за първи път 
Но от новороден му пея постоянно детски песни4ки. Такива знам много, откакто се е родил племенника ми, а и оби4ам да пея. На беб4о му се отразяваше много добре - някои го развеселяваха и даже гукаше, а други го успокояваха и приспиваха. Много му пеехме, даже съпругът ми нау4и една-две, а когато из4ерпаше репертоара, съм го 4увала да му пее "Тих бял дунав" и разни от  военното у4илище 

Запо4нахме да му 4етем кратки римувани малки книжлета с много излюстрации на около 7-8 месеца. Излишно е да казвам, 4е пове4е го интересуваше от какъв материал е направена книжката, колко е тварда, колко е пъстра. Много бързо оба4е схвана, 4е книгата не е за касане, лапане, дъв4ене, а е за друг вид забавления - мама 4ете, става нещо интересно - интонацията на гласа и т.н. На около годима и нещо, ве4е реагираше супер адекватно, 4е ме и изпреварваше, преди да съм про4ела репликата от много позната книжка. Например малко преди да кажа "Дори глигана на вратата 4ука", нашия се беше ухилил в о4акване и потропваше с юмру4е по най-близката твърда повърхност.
От много малък разбра, 4е книгите са за съвместно занимание на мама/тати и бебо, но не като игра4ка, а за 4етене на интересни историйки. Никога не е късал книга, поне не преднамерено.

Доста рано започнахме с книжките, от тези картонените. До съвсем скоро можеше по цял ден да ги разглежда, да показва животните и да ги четем. И наистина от доста малък говори и се ориентира в нещата.

Напълно нормално е да не му е толкова интересно, колкото са му ярките играчки, острите звукове и тнт. Но пък когато общуваш с него под всякаква форма (приказки, стихчета, диалози, които преразказват ежедневни ситуации - "Сега ще отидем на гости на леля, защото много я обичаме , ще изнесем количката, ще сложим бебчо вътре..." и тнт, и тнт) ще подпомагат емоционалното му развитие.

А Йоанна се вслушваше с интерес в приказката за Червената шапчица и подобни след втората годинка... Преди това предпочиташе книжки с мноогоооо картинки и малко думички.

Просто няма начин да не се отегчи на Червената шапчица на тази възраст.

Както са ти споменали момичетата преди мен, по-добре започни с песнички, броилки, кратки стихчета, после по-дълги стихчета... Приказките са "тежката артилерия", има време за тях.

Аз пея песнички още преди да се роди - бях чела, че децата чуват в утробата и трябва да свикват с гласа на майката  ; после продължих с кракти стихчета, после с шарените картонени книжки, после на книжките "голям формат", но пак с илюстрации. И макар че синът ми е  на четири и вече може да изслуша една цяла приказка, ако му чета от "нормална книжка" само с букви, без "картинки", също се отегчава.

И при нас беше така! 

От съвсем малко съм й завирала елементарни книжки под носа и съм обяснявала или чела по тях - това е овца, овцата казва "беее", яде тревичка, дава на хората мляко и вълна и от сорта. Въведох вечерно четене на приказки към 2 г. Признавам, че го направих за мой кеф. Детето не разбираше много, от това, което му четях, но му беше приятно вечер преди заспиване да поседя до него и да послуша гласа ми. Това се превърна в ритуал, който все още стриктно се спазва.

Ясно е, че едно бебе  на шест месеца няма да слуша приказка така, както едно дете на три години. То гледа картинки, по тях му се обяснява- това е козата, това са "мечетата трички, дето играли самички и пускали дървена лодка в бързото бистро поточе, що през водата клокочи..."- бавно, с показване. Нормално е приказката да не бъде изчетена в цялост- такова малко "нещо" няма вниманието и търпението, речникът, понятията, представите, нито пък интересът да изслуша една камара непознати за него думи. Абсолютно не вярвам, че бебе на шест месеца ще се впечатли от прочитането на истинска приказка /говоря за приказката, не за илюстрациите на книжката или за самата книжка, като вид играчка, защото за бебетата тя си е такава/.
Пък и не е задължително опитите да започнат на шест месеца и то непременно- с четене на приказки. Може и най- вече това е нормално, първите книжки на бебето да са само с картинки, по които всеки ден да се обяснява и повтаря наименованието на нарисувания обект, ако е животно- как казва, ако е кола, влакче, автобус- също. Така бебето постепенно свиква с наименованията на предметите, постепенно може да се вмъква информация- четката за ресане на косата /даже съм вадила неговата собствена четка, за да му я покажа/, сапунчето за миене, легенчето, в което се къпеш, бебето, каката, къщичката и т.н. Бебето се научава да разбира бавно и постепенно за какво въобще служат книжките и по какво се отличават от другите играчки.
Специално аз започнах с големия си син истински приказки едва след година- година и нещо и то кратки приказки, за животни, в рима. Говоря за започване, а не за осъзнато от този момент четене за детето. Осъзнаването е много продължителен процес. До тогава сме гледали бебешките книжки, дето се нагъват или гумираните такива, с които можеш да влезеш и в банята. До този момент обаче, благодарение и на такива книжки, детето си имаше изграден понятиен апарат /пасивен речник/, чрез който схващаше за какво става въпрос, когато му се чете вече истинска приказка. Разбира се дори и в момента /на 7 години е/, когато четем нещо и сега често обяснявам значението на някои думи.

Едва сега моята взе да се заслушва по приказките. И то не да й чета от книжка, а да й ги разказвам. Иначе се отплесва по картинките, дърпа книжката и не стигаме до никъде.

Стихчета, по- скоро песнички, отдавна слуша. Сега вече и казва 

Аз му чета от 3-4 месечна възраст. В началото ме гледаше учудено, а после започна да се забавлява. По-интересно му е, когато е мерена реч (на пазара има много хубави книжки с приказки в мерена реч). Естествено, че много не разбира за какво става въпрос, но все пак у него се създава чувство за ритъм, а и така постепенно се развива светогледа му.

 Аpv,
Пей песни, казвай кратки стихчета, малки и кратки приказки, ама



Тази приказка се възприема чак след средата на първата година на детето.
Но ти не се отказвай, а продължавай!

Песнички съм пяла много още от съвсем бебешка възраст, също и много съм приказвала (от сорта на: дай на мама краченце, хайде сега да сложим лигавчето, хайде да се обърнем по коремче...), но приказки - със сигурност чак след годинка...