Гледам днес едни войнички как се размотават из магазините... И ме нападнаха едни мисли.
Мислите са тези:
Навремето имаше състезания по маршова песен. На тях обикновено се явяваха момичета, тъй като комунягите правилно бяха забелязали, че жените са по-дисциплинирани и повече наблягат на дреболии. И наистина - момичетата маршируваха не по-зле от гвардейци. Спазваха правите редици, брадичките им наистина бяха вирнати, погледите - напред, синхрон - какво да говорим за синхрон, само се различаваха от гвардейците по височината на която вдигаха краката си при маршировка. Ама това е обяснимо - бяха облечени с поли, а по тогавашната мода полата трябваше да покрива бедрата (поне!). Хайде, стига ви толкова мисли, че ще продължа за бельото и за липсата на сутиени. А вие виждали ли сте маршируваща жена по бяла ризка и без сутиен?
Та пак на войничките. Едно време в казармата, щом някой офицер искаше да ни нахока, че не сме "опрятни" (термин, означаващ стегнат войник), той ни казваше: какво се носите като сръбски партизани, бе! Та ги гледам аз тези сръбски партизанки, тръгнали на пазар. Едната си разкопчала куртката до пъпа (ама отдолу с жълта фланелка...), другата получила по-големи гащури, та й стоят като шалвари (шалвари с кубинки - бляяя! и изобщо шалвари - бляяя!), а третата, която си беше хванала косата на нещо като кок, шапката й стоеше като попска калимявка (повдигната от косата, разбира се).
Е, все си мислех, че с повече жени тази армия няма да прилича вече на башибозук, ама май се лъжа.
Впрочем, знам че тук четат и войнички (професионални войници). Как е правилното, по устав, обръщение сега - госпожо (винаги), или трябва да съблюдаваш разликата между омъжена и неомъжена войничка?
Мислите са тези:
Навремето имаше състезания по маршова песен. На тях обикновено се явяваха момичета, тъй като комунягите правилно бяха забелязали, че жените са по-дисциплинирани и повече наблягат на дреболии. И наистина - момичетата маршируваха не по-зле от гвардейци. Спазваха правите редици, брадичките им наистина бяха вирнати, погледите - напред, синхрон - какво да говорим за синхрон, само се различаваха от гвардейците по височината на която вдигаха краката си при маршировка. Ама това е обяснимо - бяха облечени с поли, а по тогавашната мода полата трябваше да покрива бедрата (поне!). Хайде, стига ви толкова мисли, че ще продължа за бельото и за липсата на сутиени. А вие виждали ли сте маршируваща жена по бяла ризка и без сутиен?
Та пак на войничките. Едно време в казармата, щом някой офицер искаше да ни нахока, че не сме "опрятни" (термин, означаващ стегнат войник), той ни казваше: какво се носите като сръбски партизани, бе! Та ги гледам аз тези сръбски партизанки, тръгнали на пазар. Едната си разкопчала куртката до пъпа (ама отдолу с жълта фланелка...), другата получила по-големи гащури, та й стоят като шалвари (шалвари с кубинки - бляяя! и изобщо шалвари - бляяя!), а третата, която си беше хванала косата на нещо като кок, шапката й стоеше като попска калимявка (повдигната от косата, разбира се).
Е, все си мислех, че с повече жени тази армия няма да прилича вече на башибозук, ама май се лъжа.
Впрочем, знам че тук четат и войнички (професионални войници). Как е правилното, по устав, обръщение сега - госпожо (винаги), или трябва да съблюдаваш разликата между омъжена и неомъжена войничка?
