На каква възраст беше детето ви, когато се върнахте на работа?

  • 1 801
  • 30
  •   1
Отговори
  • Мнения: 307
Здравейте, мами!   Hug
Интересно ми е да разбера на колко месеца беше детето ви, когато се завърнахте на работа и по какви причини - финансови или ви беше писнало да си стоите вкъщи?

# 1
  • Мнения: 3 456
На три месеца.

# 2
  • Мнения: 1 426
На година и десет месеца. По чисто финансови причини!

# 3
  • Мнения: 1 467
Моето бебе ще бъде на 9 месеца, когато се върна на работа. Но нямам друг избор. Тук в Италия майчинските са отврат, а няма как да сме на една заплата, пълен абсурд. Майка ми ще дойде да гледа бебето и после ще тръгне на ясли от годинка и половина. Това е първоначалния план, но не знам какво ще решим после.

# 4
  • Мнения: 24 467
Първото ми дете беше на месец, а второто- на девет месеца. Не съм съжалявала, че се върнах на работа. Първият път бяхме финансово притеснени, вторият- просто не можех да се откъсна за работата си за по- дълго.

# 5
  • София
  • Мнения: 3 679
На 1 година и 6 месеца.

# 6
  • Мнения: 4 621
На почти 10 месеца Peace
Причините не бяха финансови в никакъв случай. Не можех да стоя повече в къщи, липсваше ми работата ми и контактите с хора  Hug

# 7
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 316
Не съм прекъсвала работа - изключая престоя в болницата и още седмица след това.  Grinning По финансови и практически причини.

# 8
  • Мнения: 388
На 1 година и 3 месеца беше голямата ми дъщеря ,когато се върнах на работа,причините са и финансови и това,че не можех дълго време да отсъствам от работа,но след няма и 3 месеца отново бях бременна с второто си дете и пак се наложи да излезна в майчинство,сега смятам да започна работа,когато малката ми дъщеря е на 1 година,пак поради същите причини.

# 9
  • Мнения: 6 029
Теди тръгна на градина на 2 год. и  9мес...
против съм яслата. бая мизерни моменти имахме през това време, но не съжалявам нито за миг.

# 10
  • Мнения: 24 467
Няма нищо, забелязах го и затова отговорих само в едната тема.
Ти самата какво мислиш по въпроса за себе си- налага ли ти се да тръгнеш на работа, иска ли ти се?

# 11
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
   На 2г.9м.
 Върнах се защото имах нужда да работя и да съм сред хора!Чувствах се затъпяла и асоциална.Сега се чувствам прекрасно!Не съм толкова изнервена и след работа с удоволствие играя с детето и му обръщам нужното внимание!

# 12
  • Мнения: 24 467
Когато тръгнах на работа и двата пъти бях по- удовлетворена, в сравнение с престоя у дома. Аз, като Биляна, също забелязах, че ограничаването на броя часове, прекаран с децата, ме стимулираше на самата мен да ми е наистина приятно и контактът да се осъществява по- ползотворно.

# 13
  • Мнения: 4 965
Реално не съм прекъсвала. През бременността трябваше да лежа и ми изпращаха работата вкъщи (по мейла), после прекъснах за около месец (времето, когато бяхме с децата в болницата) и после пак продължих. Работата ми беше интересна, приятна и много доходна, заради което нямах желание да прекъсвам - правех проекти по ФАР и разни технически дейности за Черноморската комисия.
На "официалната" си работа се върнах след изтичането на майчинството + 2 месеца неплатени. Просто намерих нова работа, която ми дава достатъчно контакти с хора, спокойствие, интересни пътувания и опит. Не бих могла да стоя вкъщи (такъв тип човек съм, че вкъщи се роботизирам и ми е скучно - освен готвене, чистене, разходки, ходене по кафенета и лежане - друго не се сещам какво мога да правя), но продължавам и с допълнителните дейности, защото свикнах да живея с повече пари и не бих се лишила от тях.

Последна редакция: пн, 02 юли 2007, 12:05 от azaf

# 14
  • Мнения: 630
На по-малко от 7 месеца, за съжаление.  Финансови причини. Но и да нямаше такива, пак бях решила, че повече от 1 година няма да стоя вкъщи. не исках да се превърна в досадна за всички майка. Имах много такива примери около мен Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт