носене на ръце на 2 годишно дете !?

  • 3 888
  • 43
  •   1
Отговори
# 30
  • под жаркото слънце
  • Мнения: 2 565
Носех дъщеря ми на ръце до последната група на детската градина - разбирай, 6годинки.
Не по нейно желание, аз много обичам да си гушкам децата и ми беше кеф да я нося до ДГ и обратно, връщайки се от разходка или магазина, пресичайки улиците...Сега тя е така гальовна с братчето си и все го разнася на ръце  Laughing

# 31
  • Мнения: 7 821
Въпроса, според мен, не е в това дали и докога ще я носиш на ръце, а дали като се разреве ще и позволиш всичко само за да млъкне.   Сега реве за да я носиш, утре ще реве за да и дадеш нещо, после за да и купиш нещо, после за не знам какво си и т.н. Сама се вкарваш в модел на отношения от които детето едва ли ше се откаже само и скоро. И според мен те манипулира и ти е намерила слабото място. Нормално е да иска да и обръщаш внимание, особено когато ти си имаш някаква работа, но е време да се научи, че има някакъв ред и понякога нещата не могат да стават веднага и да получава винаги всичко което иска.
Какво правя аз, ако на вън искат да ги гушна, клякам и ги гушвам, давам малко почивка, разсейвам ги. Не ги влачех на дълги разходки, за да не ги уморявам много. Когато в къщи готвя те се качват на стол и ме гледат, "помагат" ми с нещо в готвенето, говорим, за да не се чувстват изолирани, ако трябва клякам и ги гушкам. Когато върша друга домашна работа също се опитвам да ги включа в нея, пак си говорим.
И най-важното на тази възраст вече не ги възприемах като бебета и когато нещо не можех да направя то им обяснявах с думи прости, че това няма стане и защо. Не съм се притеснявала, че ще се разреват, децата така или иначе не могат да се владеят и е нормално да показват недоволството си като реват и се тръшкат. С времето се научават да се владеят, но това не значи че докато се научат все ще получават каквото поискат и то веднага.

# 32
  • На небето
  • Мнения: 5 530
ПП. Друго се чудя аз -  не ви ли тежат тези деца, бе, хора? Как ги носите на ръце с километри - 1, 2, 3, че и повече? Аз например изнемогвам, ако трябва да нося 10 кг. си хлапе повече 60-70 метра. После ме болят ръце, крака, кръст. А вас?

Ами то се свиква с килцата. Моя син е 11кг., а аз съм 43кг. и го нося километри без болки нито в ръцете нито в краката нито в кръста. Тялото се нагажда, като се роди сина ми и 3кг. ми идваха много, но тялото ми се приспособи. Ако нямаш тренинг няма как да не те болят я ръце, я кръст я крака и т.н.

# 33
  • Мнения: 2 237
Е тая тема все едно аз съм я пуснала ! При нас е същото.Иска непрекъснато носене на ръце и пищи зверски ако не и угодя.А е вече доста тежка и мен ме боли всичко.Да не говорим че от дългото носене и секцито почна да ме "придърпва"  Confused
Не знам дали е поредния период в развитието,но определено скоро ще ми изпадне някой бъбрек....   Sad
Опитвам се да се правя на по-инат от нея,но като почне да пищи целия квартал я чува,ще си кажат - тая пък каква майка е ....
Интересно че при майка и татко не прави тези номера,само на мен и баща и.
Съвет за ситуацията нямам.И аз все още чакам такъв.

# 34
  • Пловдив
  • Мнения: 704
Не се обвинявай, че си я разглезила,защото като бебе си я носила.
Синът ми беше с колики до 4 месечен-по цял ден беше в ръцете ми. После на годинка-две също съм го носила на ръце по улиците.
Но ако не мога, то значи наистина не мога,казвам не,но освен това обяснявам спокойно надълго и нашироко (въпреки,че обикновено нямаше кой да чуе). Сега на 4г години (ама той е от калибъра на чедото на boomerang) пак го поносвам понякога, но това се случва или ако на мен ми се гушка, или ако сме вървели 5-6км и ми каже,че е уморен.
Значи: съветът да бута нещо е добър. При нас вършеше работа даже да държи някоя пръчка в ръката.
Клякай по често до нея, децата искат да са на нашето равнище, говорете си нещо, разгледайте тревичките..Когато сте с таткото,обясни, че ето виж той е по-голям и силен, а ти се уморяваш.
Опитваш се да се измъкнеш по тънката, а ако не проработи: не и точка. Вкъщи предполагам, ще ти е по-лесно да я оставиш да се тръшка,а ти да си излезеш невъзмутимо в другата стая. Ако навън ти е неудобно да я оставиш легнала на земята да реве, мятай я на рамо (ама сърдито,не гушнато) като междувременно може да й откажеш днешния сладолед (примерно)

blizna4e, ти пък ми кажи с кой акъл си рискуваш здравето заради това какво щели да си помислят чуждите хора?

# 35
  • Мнения: 263
И моят син все иска да го нося! Никога не излизам с него на разходка без количка или колело за бутане, защото иначе ще трябва аз да го разнасям!
Когато е в градинката и играе може да тича безспирно, но по разходки иска да е в мен! И то точно в мен, не обича баща му да го носи например!
Не мисля, че има нещо нередно или ненормално в това! Малко по малко ще се отучи, но сега все още или се чувства несигурен на непознато място и е по-спокоен в мен или му доскучава да ходи, където ние поискаме и му кажем, или пък се изморява.
Просто, когато тръгваме някъде по-далечко не тръгваме без "превозно средство" за него.

# 36
  • Мнения: 819
Еее, ти пък, чак психолог?!? Аз още от време на време си я гушкам госпожицата, а на 2г. и нещо не е чак толкова голяма? Мога да ти дам съвет - като иска да я гушнеш-носиш я малко, колкото да не се стига до рев и след малко казваш, че си се изморила и пак ще я гушнеш, като си починеш. При нас това действаше безотказно. Или казвам "ще те нося до края на алеята " или до еди коя си пейка. Така си имате споразумение и тя ще е по-спокойна, хем не и отказваш, хем не е постоянно носенето. Сега е мъничка и сега има нужда от това, после ще ти е мъчно за тези моменти, повярвай.

# 37
  • Мнения: 1 044
Аз също нося момчуенцето си -2г.7м., 14 кг. Ужасно ми тежи и затова срам, не срам си ползвам бебешката количка, когато ходим на дълга разходка или ми предстои пазар в Билла, например. Детето не протестира. когато иска да играе или просто да потича ми казва "искам долу".Но когато се измори ми е безкрайно по-добре, отколкото до го нося на ръце и да оставам без кръст.

# 38
  • Мнения: 272
ето това решава проблема при нас
http://www.easy-kinderideen.de/d-010-010__easyrider/easyrider_d_01.html
Иначе е само: "Мами, гу!". Иска само аз да я нося и рядко е склонна да даде на баща си. Мисля, че гуш не се отказва. Отказват се други неща- материални такива.

# 39
  • Sofia
  • Мнения: 2 464
Благодаря Ви, момичета!!!! По успокоих се малко, като  че ли  Wink
ще пробвам различните техники, които предлагате, или поне ще зная за второто как да постъпвам  Sunglasses

# 40
  • Sofia
  • Мнения: 2 464
ето това решава проблема при нас
http://www.easy-kinderideen.de/d-010-010__easyrider/easyrider_d_01.html
Иначе е само: "Мами, гу!". Иска само аз да я нося и рядко е склонна да даде на баща си. Мисля, че гуш не се отказва. Отказват се други неща- материални такива.

Моля, те дай малко инфо за това съоръжение... в какъв смисъл решаваш проблема с него!?

На мен детето не ми тежи, когато го нося, но се притеснявам, че така не развива мускулите на крачетата си. Иска ми се да е по-самостоятелна и т.н.

# 41
  • На небето
  • Мнения: 5 530
.....Мисля, че гуш не се отказва. Отказват се други неща- материални такива.

 newsm10

# 42
  • На небето
  • Мнения: 5 530
На мен детето не ми тежи, когато го нося, но се притеснявам, че така не развива мускулите на крачетата си. Иска ми се да е по-самостоятелна и т.н.

Че нали все пак върви, катери се по пързалките и т.н. Не мисля, че ако го нося 10мин. примерно ще го лиша от допълнителни мускули. А за самостоятелността, може би зависи от детето. Моя син отказва, може и понякога сам си събува гащите за да ходи на гърне, но сега сме в периода на отричане и ми казва "ти ги събуй", или "ти ме нахрани" и т.н. И срещам спънки със самостоятелността.  Sad Ама няма да се тръшна сега я, малко като порасне ще гледам да се отдръпна и да го мотивирам сам да прави повечето неща, които са му по силите, стига да мине критичната 3-та година и да мине този пуст детски пубертет.

# 43
  • Мнения: 272
Решаваме проблема в смисъл, че не тежи толкова и самото носене е доста по- удобно

Общи условия

Активация на акаунт