Какво искат децата и родителите?

За детето ми знам. Иска колкото се може повече да прекарва извън опеката ми. Да се забавлява с приятели, а не с мама. Да не му дишам постоянно във врата и да не го разпитвам къде и с кого ходи. 
За мъжа ми знам, че очаква от нас да правим каквото си желаем, само да не му искаме пари. 
А аз... Аз искам да съм жена на милиардер, за да му помогна да стане милионер. 
Само не ми завиждайте, моля! 

Ох,моята дъщеря/2г.10м./иска почти същото,може би съкратен вариант на вашия списък.Не ми прави напук,просто не смее,знае ,че ще има караница ,затова и не се изпишква на пода.Освен това 'и е некомфортно да е малко мокра,да не говоря за напикана.
 Иска хем самостоятелност,хем после ми се жалва и ревтуни,когато се е наранила,поляла или нещо е пострадала.Иска да съм с нея винаги,но и 'и омръзвам често.Когато 'и се скарам,започва да изрежда баби,дядовци,баща си-тях искала,ама -не,аз съм насреща 'и.Е,примирява се.
 Иска по цял ден някой да я забавлява,да играе,да я закачат,боричкат,да я води в парка да играе в пясъчника,да тича след нея.То и аз искам някой да ми е 24 часа на разположение,но нейсе.

Децата може да искат много неща.....Важно е какво ще кажат родителите...Родителите може да искат много неща...Важно е дали детето ще се съгласят с тях.....

Взаимно активно слушане и от двете страни за по-малко конфликти!

Иначе и аз като Как`Сийка ...Милиардерките значи ставаме две.....

Синът ми иска:
Да заспива с някого, а не сам
Да му се обръща внимание
Да му се купуват постоянно все нови и нови книги и пазели 
Да ходи по възможност всеки ден в заведение от рода на МакДоналдс, където слава Богу не оби4а да яде, а само игра4ката е важна 
Да има много приятели
Да играе с децата
Да ми помага във вси4ко, с което се захвана 
Да не забравяме 4е ве4е е голямо мом4е - съответно да го третираме като голям
Да забравим, 4е е голямо мом4е, и да го гушнем като бебе, когато е тъжен, болен или много изморен 
Да го целунем, ако се удари - и то ТО4НО там, където е удареното и нито на милиметър встрани, защото ина4е няма да мине. 
.............. и какво ли още не .... 

А аз искам:

Да е здрав
Да е здрав
Да има късмет в живота
Да е все така адаптивен и комуникативен
Да имам възможност да прекарвам пове4е време с него - да го изслушвам, да се занимаваме с нещо заедно, да 4етем, да рисуваме, да ходим на куклен театър заедно, на плаж, на разходка
Да е умен, амбициозен и със само4увствие

         И аз искам същотоооооооооооооооооооооооооооооо   

    И аз се присъединявам към милиардерките!!!

Мая, а можеш ли да отговориш защо Кирчо иска това, а ти другото.

Като отчетеш, че той няма цял живот да иска това, може би част от неговите искания ще ги приемеш много лесно. Някак ще ти се видят много дребни на фона на следващите 50-100 години 

Всички деца на еднаква възраст искат сходни неща. Дъщеря ми е колкото синът на МАЙКА. Вариациите в желанията са много малки. И с някои изключения (купуването напр.) й ги приемам. (макар, че едва се сдържам понякога, когато тя ми помага в нещо и то става 5 пъти по-бавно и с много повече поражения, отколкото ако си го правя сама)
На възрастта на Кирчо искаше същото като него.
Мисля си, че хубавото е, че те знаят какво искат, а ние ги разбираме. Пък и ако се научат да си го извоюват, ехеее Представих си дете, което не знае какво иска - тъжна картинка.

А за мъжът ти, от неговите отношения с детето, или от твоите? От неговите - не знам, то си е негова работа. На думи, че той иска да е авторитет, а не приятел, дори с цената да го намразва понякога. От моите - искал да съм по-твърда с нея. Ама то едно е да го каже, друго да го мисли, а трето да го направи.

Много хубава тема....

Детето ми иска:
да пие мляко нощем /правя го/
да я водя по площадки с повече играчки/старая се/
да прави пакости, "помагайки ми" без ограничения /разрешавам/

Аз искам:

да  се гушка повече
поне веднъж да ме предпочете пред тате
най - накрая да се научи да пишка в гърне


Добро детенце е, заспива сама, буди се с усмивка и обича да се излежава след сън

Той иска :
Да спим заедно и да си държим ръцете ...
да не ходи на градина и аз на работа,
да си играем по цял ден демек ...
Никога да не подреждаме но да е чисто,
ако види нещо на пода възмутено ме вика да го избърша,
ако се окапе дори с вода веднага сваля блузата  ...
Ако може да яде само шоколад, чипс и кетчуп ще е много щастлив ...
"Междузвездни войни" денонощно, отвреме-навреме да четем в леглото,
но никога да не спим  ...

Аз искам :
Да заспива сам.
да яде всичко и редовно, най вече зеленчуци, ама къде  ...
да предпочете поне веднъж баща си пред мен  ...
да имам повече време за да сме навън а не да играе игри на ПС-то ...
да знам винаги какво обича и какво го интересува,
да не загубим връзка през пубертета  ...

То ми е ясно, че няма цял живот да е така, ясно ми е, че е нормално за възрастта му. Ясно ми е, че някои автори казват, че трябва да сме повече с детето като малко, за да е по-самостоятелно като порасне. Ама като ми се висне по краката, когато най-сетне очаквам да си играе с децата на пясъчника...

Имаше един интересен случай скоро. Кирчо и баща му трябваше да заминават в провинцията. И аз в стил "Най-щастливият мига на раздялата..." цял ден си играя с Кирчо по най-интересния за него начин. И предвкусвам как вечерта поне ще изпуша една цигара на спокойствие. Не щеш ли обаче, колата се развали и те не заминаха. Признавам си, че имах някакво усещане, че съм се прецакала. И изпадам в едно тъпо чудене. След като мога да си играя с него добре, защо не го правя всеки ден. И май отговорът е егоизъм  знам ли...

Още малко търпение, де. С моята отдавна си имаме правила - има ли деца - играе си с тях, щото там родители не могат да се бъркат, няма ли - играем заедно. Даже като беше по-малка беше по-интересно, защото аз й измислях игрите, а сега тя, и понякога са еднообразни и ми писват, определено. Ама когато с часове не я знам какво прави, хем ми е пред очите, почти искам да върна времето назад, когато имах пълен контрол.

Мисля, че Кирчо вече е минал (или точно сега минава) етапа на паралелната игра и започва наистина да играе с другите. Ама не очаквай да стане изведнъж. Можеш ти да си инициатор на някоя игра, да увлечеш децата (всички, не само него) в нея, а после тайно да ги оставиш сами и да гледаш дали той ще се сети да те потърси. С Цвета е имало успех. Другото е да зачислиш Кирчо на някое по-голямо дете, на което той има доверие. Т.е. да инструктираш по-голямото да го влачи след себе си и да го занимава. Някои са учудващо горди от такава работа (моята обаче - тц)
Трето - постоянната компания. Не можеш да очакваш детето ти да се доверява на всяко срещнато непознато дете. Ама ако всеки ден е с едни и същи, няма как да не се получи, може да е след 10, или 20 срещи, ама ще се получи. Последно - децата в компанията трябва вече да могат да говорят. От Кирчовите връстници - едни са комуникативни, други все още не. По-добра игра би трябвало да се получи с добре говорещите.

А егоизъм винаги има. Дали ще е за игрите, или за нощните кърмения, напр...И все ти се струва, че повече не можеш да издържиш. Пък като мине времето и забравяш какво ти е било.

..нямаме много разминавания..има ред,моето "цигара' време е като си легнат(не спи голямата,4ете,играе си и пр.но не си излиза от стаята) и сутрин 30 мин преди да станат;има доста стриктен ред и като се спазва няма "прецакани"; прекарвам всяка минута когато не съм на работа с тях,отдавна се отказах да 4ета,домакинствам или поработвам докато са будни,само с тях съм и телом и духом и няма нерви..
не искат са спя/се будя/давам мляко след миене на зъби/ с тях защото никога не съм го правила и не се сещат

Това, което най-много би се харесало на децата ми на този етап, е: хем да знаят, че съм наблизо, хем много-много да не съм им пред погледа. Хем някак си да съм напомнила какво трябва да се направи, хем да не съм го казала на глас. 
И изобщо, като чета надолу постингите, най се доближавам до Кака Сийка 

Сутринта Ани се събуди с думите:''Мамоооо,искам да съм прасенце!''
А от кухнята се обажда баща и:''Браво, тати, то,ей я къде е Коледа!''
Толкова за това какво искат децата и бащите им.