Здравейте,
регистрирана съм във форума, но това, което ще споделя не искам да се разбира, че е от мен, защото имам много познати, които пишат тук и не искам да знаят за проблемите ми
Знам, че тук ще получа най-добрия съвет
И така......имам проблем с приятеля си. Заедно сме от 5 години и половина, не сме женени, нямаме деца. От както се пренесох да живея при него преди около година и половина той страшно много се промени. В началото на съвместното ни съжителство всичко върнеше по мед и масло, но после изведнъж той започна много да ме пренебрегва, да излиза сам /не че е лошо, но мен никога не ме кани да дойда с него и аз все вися самичка в къщи 
/, да си излиза с приятели.... Особено голям проблем ми е точно един негов приятел, когото имам чувството, че моя човек смята за най-важното същество в живота си 
По-скоро би позволил за мен да се каже лоша дума отколкото за тази персона 
Казва, че ме обича, а се държи с мен лошо - това пренебрежение много ме наранява 
Опитвала съм се да говоря с него за това, но според него няма проблем Много го обичам, но вече май не издържам на това отношение 
Интересното е, че когато вечер си легнем е много мил и все едно не е същия човек, който се държи с мен като със нищожество през деня. Искам да подчертая, че никога не ми е посягал или обиждал Само пустото пренебрежение........Моля ви дайте ми съвет какво да правя, много го обичам, но не издържам! Дали ще мога да се пробвам по някакъв начин да го върна към предишната му същност 
Вече сълзите ми не го трогват 
Дали просто си мисли, че съм му в "кърпа вързана" и аз трябва да му докажа, че е прав Много ви мола за съвет как да постъпя 
регистрирана съм във форума, но това, което ще споделя не искам да се разбира, че е от мен, защото имам много познати, които пишат тук и не искам да знаят за проблемите ми
Знам, че тук ще получа най-добрия съвет
И така......имам проблем с приятеля си. Заедно сме от 5 години и половина, не сме женени, нямаме деца. От както се пренесох да живея при него преди около година и половина той страшно много се промени. В началото на съвместното ни съжителство всичко върнеше по мед и масло, но после изведнъж той започна много да ме пренебрегва, да излиза сам /не че е лошо, но мен никога не ме кани да дойда с него и аз все вися самичка в къщи /, да си излиза с приятели.... Особено голям проблем ми е точно един негов приятел, когото имам чувството, че моя човек смята за най-важното същество в живота си По-скоро би позволил за мен да се каже лоша дума отколкото за тази персона Казва, че ме обича, а се държи с мен лошо - това пренебрежение много ме наранява Опитвала съм се да говоря с него за това, но според него няма проблем Много го обичам, но вече май не издържам на това отношение Интересното е, че когато вечер си легнем е много мил и все едно не е същия човек, който се държи с мен като със нищожество през деня. Искам да подчертая, че никога не ми е посягал или обиждал Само пустото пренебрежение........Моля ви дайте ми съвет какво да правя, много го обичам, но не издържам! Дали ще мога да се пробвам по някакъв начин да го върна към предишната му същност Вече сълзите ми не го трогват Дали просто си мисли, че съм му в "кърпа вързана" и аз трябва да му докажа, че е прав Много ви мола за съвет как да постъпя 
Събирането на 2ма влюбени под един покрив само по себе си е много стресиращо. Едно е да излизаш с някой 2-3-5 пъти седмично за по 2 часа, друго е да си с него всяка свободна минута. Тогава лъсват всички тези пренебрежения, лъсват навиците му, които до преди това или не си забелязвала, или не са ти пречили (в моя случай едно от най-дразнещите беше реещите се мръсни чорапи под цялата спалня и странната представа, че мръсните дрехи ей-тъй от нищото и по само себе си минават пътя от леглото и около/под него през пералнята, простира, та до гардероба). И аз в началото откачах от тези приятели, с които все беше важно да се съобразяваме 
Относно сълзите - просто като почна да говоря с него за нещо по-сериозно, да казвам кое не ми харесва и те сами си потичат, не мога да се стърпя, разбих си нервите 
Той самия няма приятелка и само досажда, все му се обажда на моя да излизат, аз не ходя с тях щото не мога да го гледам просто! Звъни посред нощ, което е "нормално" според моя 
Значи ония като се обади и аз спя няма проблем да се говори силно, кой съм аз, за да съобразява някой с мен 
... Проблема е че не знаеш коя си като личност. На каква база е пренебрежението му към теб? Все трябва да има неща за които той ти се възхищава и в които ти си по-добра от него. Има ли? Той знае ли за тях, или не го интересува. Изгради си свой живот и ежедневие което ти харесваш, не се намествай насила в неговото, особено след като нямате много общи интереси. Направи така че той да иска да е с теб в твоите приключения, а не ти да се натискаш с неговите приятели. Някой беше цитирал мисъл на умен чиляк в друга тема ( много забравям, остарях 
) любов е когато двама гледат в една посока, а не се вторачват един в друг ...