Майка на три прекрасни момчета...най-добрия и земен човек когото съм познавала...тя ми беше утеха и споделяне, и най-прекрасен спътник в хубавите мигове... Отиде си тихо и незабележимо, дори не каза че е болна...Две от момчетата са я гледали в последните и минути...сигурно и сто живота още да живея, ще помня болката в очите им и извора на мъка в душичките им...Много ми е тежко в този ден...много...все си мисля, че ако кака беше казала за болестта си, можеше да се направи нещо...обвинявам се, че през последните години не намирах време за нея...живееше далече от мен и някак си бях свикнала, че тя е човекът пред който няма неразрешими проблеми...Винаги е била толкова силна...обичаща и даваща...Тя ми бе стимулът да родя сина си без страхове и предразсъдъци на 36 години...тя самата роди третото си момче на 41 години...
Сега болката и самотата са повече отвсякога...прегръщам момчетата и се опитвам да вдишам нейния аромат...чувам гласа и през техните гласчета...толкова ме боли....
Мила како Светли, дано си светлината , която ни вижда и се гордее с нас!!!
Много те обичаме и ужасно ни липсваш.....