И моята майка също ....

  • 2 806
  • 41
  •   1
Отговори
  • Мнения: 264
Знам, че това е доста чувствителна тема, но и на мен  ми дойде в повече. Много съм близка с майка си още от дете. При първата си бременност обаче осъзнах колко много ме е манипулирала, как е създала у мен чувство на постоянна виновност, така че винаги да се чувствам сгрешила, да се извинявам и т.н. Когато се опитах да й кажа, че не смятам така да възпитавам децата си изведнъж й станах враг и "не такава дъщеря съм родила и възпитала" и прочие. Та до наши дни. Върна се преди около месец и на 4тия ден спретна як скандал на мъжа ми, като го обиждаше, обвиняваше и т.н., мислейки че по този начин ми "помага". В резултат отношенията между мен и него много се обостриха, защото той реши да държи мен отговорна. Как да е, оправих криво ляво нещата, само аз си знам как. Не стига това, ами майка ми преди няколко дена цъфна у нас с кисела физиономия и на въпроса ми какво става, започна " Той (мъжа ми) иска да ме управлява, аз ще си отида (тя не живее в БГ), повече няма да се върна .... и в все в този дух. При което й казах да направи както намери за добре. Кротяса, ама за малко. Вчера отново - аз не трябвало да се женя, не трябвало да раждам второ дете, не трябвало това, не трябвало онова .... Когато споделя с нея мой проблем се започва, "аз като ти беше малка, баща ти го нямаше никакъв, сама съм те гледала ..." и колко е велика, което хич не е вярно, ама тя си измисля неща повтаря си ги и накрая сама си вярва. Опитвам се да се сдържам, защото много я обичам, но на моменти и аз не издържам и се започват фасоните със затваряне на телефон или трясване на врати. Сега пък си е втълпила, че обръщам повече внимание на сина си който е бебе, а само се карам на дъщеря ми. Прави ми забележки пред нея, шътка ми, постоянно ме поучава и направо вече ми идва да я натоваря на самолета и да си дойде чак децата като станат на 15 години... Реплики от сорта " аз живота съм си го посветила на теб",  " ти си най-важното нещо", преполагам са класика в жанра. За съжаление обаче в най-важните моменти от живота ми изобщо не беше до мен, а когато й го припомня се оправдава с лафа - " не исках да ти казвам нищо, да не ме обвиниш някой ден..." иначе обаче не мож й затвори устата. В резултат от нейното доминиращо поведение, сега имам същото поведение на без вина виновна и към мъжа ми, което пък води само до проблеми. Единственото хубаво нещо, което успях да направя е, че възпитавам децата си по начин коренно различен от този на майка ми и съм бекрайно горда с дъщеря ми, която никога няма да има комплекс за вина а ще расте с усещане за собствената си стойност и достойнства. Само че проблема с майка ми си остава и за съжаление негативите ще си ги влача може би дорде съм жива.... Освен ако като Барон Мюнхаузен не се издърпам сама за косата.

# 1
  • Мнения: 1 950
Какво да ти кажа, моят мъж е в подобна на твоята ситуация. Цял живот е бил манипулиран от майка си и чак покрай мен на 35 години разбра, че совите не са това, което са Mr. Green
При нас нещата обаче се решиха от корен дето се вика. Просто той не комуникира повече с нея, слава Богу тя е в друг град. Разбира се никога няма да ги остави без пари или без помощ, но отношението към тях никога няма да е такова, каквото трябва да е на едно дете към родител. Те забравят в един момент, че децата са пораснали, че има и други хора в техния живот.
Той обожава моята майка и може би като видя отношенията в нашето семейство се светна, че нещо при него не е както трябва. Почти всеки ден излизат разни неща, които са му втълпявани, че са по един или друг начин, а те не са. И все си вика милия, леле колко съм бил прост.
Много е тъжно,  знам че се измъчва но решението да спре каквато и да е комуникация с тях си го взе сам. Просто нямаше друг начин, другият вариант беше да се съгласява с всяка тяхна приумица и да продължи да бъде манипулиран.
Късмет ти желая  bouquet

# 2
  • Мнения: 2 556
Чувам се с родителите си 1-2 пъти годишно за по 2 минути. Виждам ги още по-рядко. Откакто постъпвам така - вече около 5-6 години - направо се чувствам перфектно. Съжалявам ужасно, че преди съм правила опити да контактувам с тях и да се разбираме - невъзможно е за съжаление.

Никога повече не мисля да правя компромис да угаждам нон стоп на някого, а той да ме натоварва. Пък било то и "за мое добро", пък било то и родните ми родители.

# 3
  • Мнения: 263
Ох, мила,
искрено ти съчувствам! Аз никак не понасяма да ми се бъркат и да ме манипулират!
Но важното е, че си осъзнала проблема и се опитваш да се бориш с него! защо не се дистанцираш малко от майка си?! Не и позволявай да ти се меси във възпитанието на децата и още повече пък да се опитва да ги настройва срещу теб (така ми прозвуча това за забележките към теб пред дъщеря ти!).
Ако мислиш, че би имало ефект кажи и ясно какво ти е неприятно и ти пречи и я помоли да се събразява заради доброто на внуците и.
Ако не се опитай да се дистанцираш! Особено щом предзвиква скандали между теб и съпругът ти...

# 4
  • Мнения: 264
майка ми е на принципа "който не е с мен, е против мен" и е дявалски чувствителна към критика. Ако случайно я упрекна за нещо, веднага се пуска тежката артилерия на тънката струна, как тя е така неразбрана от целия свят и най-вече от мен. Може би единственото нещо е да се дистанцирам от нея, но как да излекувам комплекса си за вина и тая моя покорност. Това ми пречи най-много

# 5
  • Мнения: 263
Ами комплекса за вина след като си го осъзнала: само с инат според мен! И нещо, което те кара да си качваш самочувствието! Simple Smile

# 6
  • Мнения: 2 556
Виж, за това наистина не знам как да помогна. Убедена съм, че направих всичко по силите си (че и отгоре), за да имам нормални отношения с родителите ми - е не се получи. Не виждам от какво да се чувствам виновна просто. И робот да бях, и да бях програмирана на пълно подчинение, не вярвам да биха останали доволни.

# 7
  • Мнения: 2 563
Ограничи контактите с нея, не споделяй, привидно се съгласявай и си пускай покрай ушите глупостите й. Бъди мила, но дистанцирана, а когато се заяжда с мъжа ти, заемай неговата страна, нека се усети, че е сама. Силата й идва от това, че ти я слушаш и й прощаваш. Покажеш ли й, че не ти пука, ще се усети.

Предполагам зависиш по някакъв начин от нея - помага с детето, с пари или пък ти я приятелка. Ако искаш да престане да ти се качва на главата, спри да зависиш от нея - няма безплатен обяд, но скъсани нерви и разрушен брак са голяма цена за безплатна детегледачка примерно. Затова ти предлагам следващия път като каже "Ще си замина", да не тръгваш да я увещаваш да стои.

# 8
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Когато споделя с нея мой проблем се започва, "аз като ти беше малка, баща ти го нямаше никакъв, сама съм те гледала ..." и колко е велика, което хич не е вярно, ама тя си измисля неща повтаря си ги и накрая сама си вярва.

И майка ми е от този тип измисли си нещо и го изтърсва пред хора и аз в шах и не знам как да реагирам на тази лъжа, но тя сама си вирва и я оставам. Ако и кажа (на саме и съвсем тактично) нещата не са така, тя казва, а така ли, забравила съм. Ама то не е станало преди 10г., а преди 5 дена примерно, как може да забрави, освен това е коренно различно от реалността. Shocked
Та по твоя случай положението ти не е розово, много е неприятно. Радвай се само, че не живеете заедно и срещите ви са редки само когато е в БГ. Взаимоотношенията с родителите са трудни, особено когато ти трябва да ги крепиш. Аз правя следното търпя и мълча за да запазя взаимоотношенията, защото ако и аз кажа това което си мисля, няма да се погледнем вече. А мира е по важен. Стискай зъби, защото и да и споделиш как чувстваш ти нещата, едва ли ще получиш разбиране (поне според мен от това което казваш за нея).

# 9
  • Мнения: 264
Всичко е така, обаче дори да се дистанцирам, тя пак ще остане навряна в моя живот и ще ми дава акъли за мъж и деца.... да не говорим, че бяхме стигнали до развод след скандала който тя заформи на мъжа ми...
Ако се отдръпна от нея, тя ще стане най-нещастна на света, а аз най-неблагодарна дъщерия. Както е известно, тя никога няма вина, за това което й се случва, само аз и останалия свят....
Онзи ден паднах по задник, когато ми заяви - я ми дай тези пари при мен, аз ще ти давам когато МИ искаш, защото ти много бързо ги харчиш... Толкова беше абсурдно, че само я изгледах и нищо не й казах, разбира се и никви пари не й дадох. Че аз отдавна не съм на 14г тинейджърка, та да ми дава джобни.... Ако я питаш, тя го прави за мое добро, разбира се...

# 10
  • Cофия
  • Мнения: 1 211
Мила Nialgm  освен да те кажа "Добре дошла в клуба!"  Hug

# 11
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Всичко е така, обаче дори да се дистанцирам, тя пак ще остане навряна в моя живот и ще ми дава акъли за мъж и деца.... да не говорим, че бяхме стигнали до развод след скандала който тя заформи на мъжа ми...
Ако се отдръпна от нея, тя ще стане най-нещастна на света, а аз най-неблагодарна дъщерия. Както е известно, тя никога няма вина, за това което й се случва, само аз и останалия свят....
Онзи ден паднах по задник, когато ми заяви - я ми дай тези пари при мен, аз ще ти давам когато МИ искаш, защото ти много бързо ги харчиш... Толкова беше абсурдно, че само я изгледах и нищо не й казах, разбира се и никви пари не й дадох. Че аз отдавна не съм на 14г тинейджърка, та да ми дава джобни.... Ако я питаш, тя го прави за мое добро, разбира се...

Ами да ти кажа, мъжа ти трябва да е по важен. Сега си имаш свое семейство и тя ако застане срещу него... Трябва да се отдръпнеш дори и да излезеш виновна в нейните очи. Ти си пазиш семейството и брака все пак. С тези неща компромиси не се правят.

# 12
  • Мнения: 2 563
Всичко е така, обаче дори да се дистанцирам, тя пак ще остане навряна в моя живот и ще ми дава акъли за мъж и деца.... да не говорим, че бяхме стигнали до развод след скандала който тя заформи на мъжа ми...
Ако се отдръпна от нея, тя ще стане най-нещастна на света, а аз най-неблагодарна дъщерия. Както е известно, тя никога няма вина, за това което й се случва, само аз и останалия свят....
Онзи ден паднах по задник, когато ми заяви - я ми дай тези пари при мен, аз ще ти давам когато МИ искаш, защото ти много бързо ги харчиш... Толкова беше абсурдно, че само я изгледах и нищо не й казах, разбира се и никви пари не й дадох. Че аз отдавна не съм на 14г тинейджърка, та да ми дава джобни.... Ако я питаш, тя го прави за мое добро, разбира се...

Разкарай вината. Ти не си неблагодарна! Не си! Имаш пълното право да искаш да бъдеш самостоятелен и щастлив човек! Не гледай на себе си така, както тя гледа на теб! научи се да не ти пука от обвиненията й. Моята ми казва, че съм егоист, аз си свиркам...

# 13
  • Мнения: 1 517
Малеееееееее, тази тема ескалира, май се оказва, че проблема е повсеместен Sick
Аз мислех, че нещо не съм наред, а то се оказа, че е масово явление.

# 14
  • Мнения: 264
Мисля си за това как родителите с възпитанието си полагат основата за бъдещи проблеми и после пак нас обвиняват, видиш ли, защо сме допуснали ТАКИВА ГОЛЕМИ грешки и как се оставяме други хора да ни манипулират по същия начин както това са правили дъъъълго те с нас като деца...

Общи условия

Активация на акаунт