Преди да ви разкажа днешната случка и да ви помоля за мнение, малко предистория...дъщеря ми на / 1г. и 3 мес./ много я е страх от пясък, преживяхме доста изнервящо море, на което тя не искаше да стъпи на пясъка и плачеше, реших че по малко ще я уча на пясъчниците по градинките, за да преодолее този страх /досега никога не е проявявала желание, а и аз все се притеснявам от мръсотията и прашоляка 
/. Другото нещо, което има отношение към днешната случка е, че много трудно правя забележки на другите деца, когато се налага - го правя, но с нежелание, а дъщеря ми обожава по-големи деца и все се вре при тях, а те не я пазят и все я бутат и блъскат.
Та какво става днес...приближаваме се с бавни стъпки към един пясъчник, Али е по-скоро привлечена от големите момичета, които играят там и омаяна не се усеща че стъпва по пясъка и аз съм много доволна, стърчи там 5 минути и ги гледа, по някое време аз забелязвам, че едно от момичетата /около 4-5 годишно/ не е добре психически, с леки отклонения както ми се стори, бабата е плътно до него - говори му нещо мило, занимава го...след малко момичето забелязва Али и се приближава до нея и започва да я пипа по косата, да й дърпа леко роклята, гали я, а моята щерка изпаднала в захлас, на мен сърцето ми се сви от мъка за детенцето, но и леко изтръпнах да не я блъсне, бабата наблюдаваше, но нищо не каза и аз реших, че ще се доверя...почнах да говоря нещо на момичето, а то цялото грейна, заобяснява ми нещо неразбираемо, клекна до Али и почна да й показва как да играе с лопатката / като половината изсипваше върху главата й / и после изведнъж рязко посегна да й бръкне в окото...реагирах секунда преди да успее, бабата веднага скочи и й се скара, и тук идва моят голям проблем от притеснение да не нараня чувствата на детето или да обидя бабата, продължаваме с Али да стърчим като истукани, незнаех как да реагирам - да се отдръпнем ли или да останем... в този момент дойде таткото на едно познато детенце - приятелка на Али, взе я за ръка и най-безцеремонно я издърпа настрана от момичето, тръгнахме си...а аз седя цял ден и си блъскам главата как трябваше да постъпя...от пусто неудобство и притеснение да не обидя детето, можеше да стане голяма беля, от друга страна пък да си дърпам детето настрана е супер гадно...ох, незнам какво очаквам да ми кажете, може би как бихте постъпили вие или може би как трябва да се държим с деца с увреждания, така че да не се чувстват различни
/. Другото нещо, което има отношение към днешната случка е, че много трудно правя забележки на другите деца, когато се налага - го правя, но с нежелание, а дъщеря ми обожава по-големи деца и все се вре при тях, а те не я пазят и все я бутат и блъскат.Та какво става днес...приближаваме се с бавни стъпки към един пясъчник, Али е по-скоро привлечена от големите момичета, които играят там и омаяна не се усеща че стъпва по пясъка и аз съм много доволна, стърчи там 5 минути и ги гледа, по някое време аз забелязвам, че едно от момичетата /около 4-5 годишно/ не е добре психически, с леки отклонения както ми се стори, бабата е плътно до него - говори му нещо мило, занимава го...след малко момичето забелязва Али и се приближава до нея и започва да я пипа по косата, да й дърпа леко роклята, гали я, а моята щерка изпаднала в захлас, на мен сърцето ми се сви от мъка за детенцето, но и леко изтръпнах да не я блъсне, бабата наблюдаваше, но нищо не каза и аз реших, че ще се доверя...почнах да говоря нещо на момичето, а то цялото грейна, заобяснява ми нещо неразбираемо, клекна до Али и почна да й показва как да играе с лопатката / като половината изсипваше върху главата й / и после изведнъж рязко посегна да й бръкне в окото...реагирах секунда преди да успее, бабата веднага скочи и й се скара, и тук идва моят голям проблем от притеснение да не нараня чувствата на детето или да обидя бабата, продължаваме с Али да стърчим като истукани, незнаех как да реагирам - да се отдръпнем ли или да останем... в този момент дойде таткото на едно познато детенце - приятелка на Али, взе я за ръка и най-безцеремонно я издърпа настрана от момичето, тръгнахме си...а аз седя цял ден и си блъскам главата как трябваше да постъпя...от пусто неудобство и притеснение да не обидя детето, можеше да стане голяма беля, от друга страна пък да си дърпам детето настрана е супер гадно...ох, незнам какво очаквам да ми кажете, може би как бихте постъпили вие или може би как трябва да се държим с деца с увреждания, така че да не се чувстват различни
и аз съм същата, все гледам да не нараня на някой чувствата, все се поставям в обратната ситуация. Сигурна съм че щях да реагирам като теб. То милото и да му обясниш едва ли ще те разбере 
Мисля, че си направила добре да си залепена за бебката и така. 
