Когато моята първа дъщеря Кели се роди, я сложиха веднага на гърдите ми и тя започна да суче още през първия час от живота си. Тя беше прекрасно кърмаче от началото и беше кърмена изключително до петия си месец. Когато я отбих на осем месеца, не бях сигурна че вземам правилното решение. Част от мен се чувстваше виновна, че я отбивам толкова рано и аз веднага усетих липсата на близостта от кърменето.
Кели не беше навършила годинката когато открих че съм бременна отново. Започнах да посещавам срещи на ЛЛЛ и планирах раждане в къщи. Представях си леко и спокойно раждане и последващо кърмене веднага след това.
Но на четвъртия месец от бременноста по време на рутинно ултразвуково изследване се откри, че очаквам близнаци. БЛИЗНАЦИ!!! Моята акушерка каза, че вече не би могла да ми препоръча раждане вкъщи, но може да е с мен по време на раждането в болницата. Четох книги за близнаци (Karen Gromada's book, MOTHERING MULTIPLES) и започнах да се замислям за това да кърмя близнаци. Когато бях в 29 г.с. бях в банята когато се сбъдна кошмара ми, усетих че ми изтичат водите. В болницата се потвърдиха страховете ми – мехура се беше спукал. Бях закарана с въздушен транспорт до по-добре оборудвана болница, където можеха да се справят с възникналата ситуация. Захвърлих мечтата си за лесно раждане и просто се молех бебетата да оцелеят.
След ден чакане започна три часовото раждане. Амелия се роди първа - 1250 гр и беше взета веднага от неонатолозите които чакаха. Петнайсет минути по-късно Нина се появи на света - 1050 гр . Успях да измоля лекарите да я вида. Това което видях беше едно малко човече, слабо, уязвимо и крехко.
И двете момиченца бяха на изкуствено дишане, сърдечни и респираторни монитори, и на системи. В първите няколко дни в техния живот те се сблъскаха с множество проблеми. На третия ден, Нина претърпя сърдечна операция за коригиране на проблем с клапата на сърцето. Въпреки всичко това, ние никога не се съмнявахме, че ще оцелеят и аз започнах да се изцеждам. Изцеждах се търпеливо през няколко часа и дори през ноща, по начина по който бих кърмила новородено. Напълних множество контейнери за кърма, замразих ги, а също така носех и прясна кърма в болницата всеки ден. След седмица и половина, най-накрая им бяха дали малко от моята кърма. Наблюдавах как млякото се стича по сондата която беше в стомахчето им и си напомнях, че някой ден те ще станат достатъчно големи за да сучат сами. Засега аз вършех най-доброто което можех за тях, нещо което нито сестрите нито лекарите можеха. Всичко което бях чувала, подсказваше че кърмените преждевременно родени бебета са възстановяват по бързо и по-успешно.
Един ден когато момичетата бяха на три седмици, аз отидох в родилното и сестрата ми каза, че мога да пробвам да ги накърмя. Сърцето ми подскочи от мисълта че най-накрая ще мога да ги сложа на гърдите си. С доста помощ от едни прекрасни сестри, те успяха да засучат настървено. Нина беше по-бавна в началото но бързо навакса. Момичетата трябваше да се научат как да сучат, дишат и преглъщат по едно и също време. Вярвам че комбинацията от кърма и близостта на кърменето им помогна да се справят. На четири седмици, те бяха стабилизирани и наддаваха стабилно. Лекарите позволиха да бъдат транспортирани обратно в нашата болница, но бяхме предупредени, че навярно ще минат още два месеца преди да си ги приберем вкъщи. Трябваше да наддадат на тегло и да могат да се хранят без сонда.
На девет седмици, ги прибрахме вкъщи тежащи 900 грама повече от тяхното рожденно тегло. Първо ги кърмех, след което им давах изцедена кърма с шишетата, които ползваха в болницата. Постепенно в продължение на още два месеца вече се кърмехе изцяло от гърда. С помоща на моят регионален ЛЛЛ консултант и моя съпруг, имах увереността не само да кърмя близнаци, но и преждевременно родени такива!
Нина и Амелия в момента са на 15 месеца, здрави и все още кърмени. Много хора ме питат как успявам да се справя с кърменето и да отделям внимание и на по-голямата си дъщеря Кели. Аз отговарям- Просто не мога да си представя да върша нещо друго.
http://www.llli.org/NB/NBMarApr95p58.html