Публикувана: 26 юни 2007, 16:05 ч.
Последно мнение: 3 юли 2007, 00:55 ч.

Водите ли децата си на психолог?

4 925
24
1

26 юни 2007, 16:05 ч.

Мнения: 196

Знам, че в България не е известна или по-точно не е разпространена тази практика. Но на мен ми се иска да водя детето си на детски психолог. Чувствам се непосилна в някои ситуации, незнам как де постъпвам в даден момент, а няма и кой да питам. Искам да му дам добро възпитание. Не искам да отгледам някое разглезено дете. Отскоро започнахме да се събираме с майките на прохождащите и вече проходилите деца в парка и ми прави впечатление отношението на някои от тях върху децето им. Ще дам и един пример : Едно детенце иска вземе чужда играчка и майката бърза да му се скара, че дори е готова да го удари #2gunfire

Ми да я вземе таз играчка, кво толкоз #Crazy

Децата на тази възраст са такива, чуждото е по-интересно. Виждам и други деца, които постоянно плачат за нещо, все капризничат, залепени за майките си. Незнам дали има връзка - възпитанието на майките и техния манталитет. Май има. Страх ме в процеса на развитие на детето ми да не сбъркам някъде, защото после е по-трудно да превъзпиташ.
А да ви питам вас мами какво мислите за бабите - дали разглезват децата? Аз съм твърдо - ЗА. Да не навлизам подробно в темата.
Вие как мислите да водя ли детето си на психолог (частно,щото то няма как иначе) или може да ми препоръчате някоя книга за възпитанието на децата. Само да не е "Психология за родители" на Антонина Кардашева, че не съм доволна от нея. Нещо по-простичко. На по-разбираем език.
Благодаря на всички за съветите bouquet

# 1 26 юни 2007, 16:07 ч.

Мнения: 9 990

Ами аз съм се замисляла, но по други причини.Детето ми не е от гореописаните от теб иначе, а смятам, че и с другата криза ще се справи само, но ако видя, че затъва-ще го заведа, разбира се.

# 2 26 юни 2007, 16:20 ч.

Мнения: 196

На мен много ми харесва родителите ми какво възпитание са ми дали. Дано успея и аз така да възпитам детето си. И понеже понякога се налага бабата (свекървата) да гледа малкия мен все ме естрах да не го разглези. Понякога и правя забележки, нищо не си спестявам. Аз съм взискателна и откровена, но не и лоша Joy

# 3 26 юни 2007, 16:42 ч.

UK/София
Мнения: 7 681

Доколкото разбирам детето ти няма нужда от психолог Rolling Eyes

По-скоро ти изпитваш нужда да се консултираш с такъв специалист.Това е нормално, мнението му би могло да ти подскаже кога и как да реагираш.Но да заведеш детето..... newsm78

Що се отнася дали бабите разглезват децата, това е спорен въпрос!Зависи от самата баба.Моята майка с мен беше строга, сега за моя радост с детето ми се държи по същия начин.Ако не ти харесва възпитанието на бабата, има и други начини за отглеждане на детето Simple Smile

Та накратко, не стресирай детето!Намери си книга за възпитание за децата, аз съм против тях, или отиди ти при психолог!

# 4 26 юни 2007, 16:48 ч.

Мнения: 9 050

Мои приятели водиха голямото си дете на психолог ( голямото дете е на 3, да не си помислиш, че е някой тийнейджър Laughing

). Беше нещо подивял. Биеше децата в детската градина, биеше и малката си сестричка, която тогава беше бебе на няколко месеца. Беше им полезно. Но е добре първо ти да отидеш там сама, за да може на първата среща да обсъдите проблемите. Психологът сам ще ти каже, дали има нужда да ходиш при него или не и дали е необходимо и детето да присъства.
Аз не виждам нищо лошо в това. Имам и доста колежки, които са прибягвали до подобна помощ. По-добре докато е още малко. Защото като порасне - няма да ти е толкова лесно да го убедиш да те придружи на такава консултация.
Колкото до бабите - мисля, че е нормално. Вероятно и ние ще бъдем такива с внуците си.

# 5 26 юни 2007, 16:51 ч.

UK/София
Мнения: 7 681

Цитат на: ZinaSt в вт, 26 юни 2007, 16:48

голямото дете е на 3, да не си помислиш, че е някой тийнейджър

Да, за 3 годишно съм съгласна.Но за бебе на 10 месеца ми е смешно!

# 6 26 юни 2007, 17:01 ч.

Мнения: 559

Не знам какво да ти кажа за психолога. Според мен ако в поведението на детето ти няма нещо сериозно, което да те притеснява няма нужда да го водиш на психолог . Мога горещо да ти препоръчам малко литература, изключително достъпно написано със страшно много примери от реалния живот, много съм доволна от книгите и редовно ги прелиствам когато имам нужда от съвет. Разчитам повече на тях от колкото на съвети на баби, лели и т.н. Първата книга е Изкуството да бъдеш родител от Д-р Фицхю Додсън, другата е Как да приучим децата си към дисциплина, пак от същия автор, той е детски психолог. И третата Какво те чака през втората и третата година на детето автори Арлийн Айзенберг, Хайди Мъркоф и Санди Хатауей. Сигурна съм, че там ще намериш отговори на много въпроси, които те тревожат във връзка с възпитението на детето ти. Успех! bouquet

# 7 26 юни 2007, 17:02 ч.

Мнения: 9 050

Цитат на: Биляна в вт, 26 юни 2007, 16:51

Цитат на: ZinaSt в вт, 26 юни 2007, 16:48

голямото дете е на 3, да не си помислиш, че е някой тийнейджър

Да, за 3 годишно съм съгласна.Но за бебе на 10 месеца ми е смешно!

Извинявам се. Не погледнах. На 10 месеца си е малко раничко. Детето трябва най-малкото да разбира какво му се говори. Ако може и да отговаря, още по-добре. Но на 10 месеца......

# 8 26 юни 2007, 17:43 ч.

Мнения: 620

Имай си доверие, най-добрия психолог за теб в момента е майчинския ти инстинкт. на 10 месечно дете не му е нужет психолог. После, да, възможно и да се наложи до прибягване на специалист, най малкото за твое успокоение. Ако намериш такъв в България Simple Smile

Аз не успях ида намеря читав психолог за шест годишно дете, макар че ми трябваше елементарна консултация - мога ли да дам детето си на шест годишна възраст на училище....
Книгите, за такъв буден родител като теб е съвсем приемлив заместител, мен много ме успокояваха и ми помагаха да намеря правилния подход, когато се чувствах объркана. Горещо подкрепям препоръката, дадена на книгите на Фицхю Додсън, мнооооооого е добър.
А колкото до бабите....те са различни, някои повече разглезват, други по-малко. Но съм на мнение, че е добре да има и разглезващ фактор във възпитание на едно дете (колкото и да се сърдя понякога на моите разглезвачки), това неутрализира понякога излишната строгост на родителите, а и със сигурност осигурява на твоето дете повече опит в общуване, добре е да се научи, че има различни хора, с различно поведение и че не може да очаква еднакво отношение към себе си от всички.

# 9 26 юни 2007, 18:03 ч.

Мнения: 3 634

Не бих го завела при случаите, които описваш. С какви методи възпитаваш детето си зависи изцяло от теб. Разбира се, може да прочетеш доста книги по темата, но извади само това, което ти се струва удачно за теб и твоето дете. Търси по-скоро любопитните неща около възрастовото развитие, отколкото да "копираш" нечии теории.
Посещавала съм разни психолози като дете (по препоръка на учителите) и мога много да плюя по адрес на педагози и училищни психолози.
Тази година завършвам клинична психология и ще ставам майка. Да видим какъв "дзвер" ще отгледам Thinking

# 10 26 юни 2007, 18:04 ч.

Мнения: 2 922

Аз те съветвам по-малко да мислиш върху това как точно да се осъществи възпитанието на детето, а да му се радваш, обичаш, общуваш с него. Детето ти няма проблем, за да ходите на психолог, както и ти разбира се Hug

Още повече какъв психолог с бебе на 10 месеца?!
Всички сме се чувствали безсилни или незнаещи какво да направим в някоя ситуация. Абсолютно съм съгласна с Nastasja, че майчинският инстинкт е най-добрия психолог.
Колкото то бабите и дядовците - зависи. Аз нямам наблюдения за разглезване от тяхна страна.

# 11 26 юни 2007, 18:20 ч.

Мнения: 5 790

"Изкуството на бъдеш родител" - Фицхю Додсън - една много добра книжка.
По другия въпрос не мога да коментирам - ако прецениш, че психолог ще ти помогне - направи го. Според мен една майка най-добре може да възпита детето си.

# 12 26 юни 2007, 18:46 ч.

София
Мнения: 7 097

Цитат на: zvezdi4kata в вт, 26 юни 2007, 16:05

А да ви питам вас мами какво мислите за бабите - дали разглезват децата? Аз съм твърдо - ЗА.

Болната ми тема... Rolling Eyes

Думата разглезвам по принцип не я възприемам нещо, но да кажем, че бабите не умеят да поставят никакви граници /поне в нашия случай е така/ и това предизвиква проблемно поведение у детето... Rolling Eyes

# 13 26 юни 2007, 20:30 ч.

Мнения: 19 290

според мен на теб ти трябва това,което тук наричат Nanny,нещо средно между психолог и възпитател.гледала съм разни предавания и има доста полезни съвети.аз също искам да дам добро възпитание на детето си.искам да не я разглезвам,но по-важно ми е да стане борбена и самоуверена.разбира се още е рано при нас,но ти спокойно можеш да започваш да четеш разни "възпитателни"книжки.

# 14 27 юни 2007, 21:25 ч.

Мнения: 196

Да наистина не може един психолог да общува с 10-мес бебе, но пък аз мога.
Не ми харесва майките, с които се събираме в парка, как се държат с децата си. Не искам и аз да стана една от тях. Ще ви дам един пример: Две деца се сдърпват за една играчка и едната майка почва да се кара на детенцето и. Ми аз не съм съгласна. Има и друг начин. Веднага се отклонява вниманието на едното дете към нещо друго, като постоянно му се говори и т.н.
За сега нямаме проблеми,защото аз постоянно му говоря. Може да не разбира какво му приказвам, но поне усеща тона.
Колкото до книгата на Фицхю Додсън - дано ми е от полза и да не се налага да търся психолог.
И накрая до всички майки, които са загрижени за възпитанието на своите деца! Искате ли да обменяме опит и информация Thinking

в тази тема. Да си направим нещо като " разговор с психолог". Да обсъждаме теми като "кое е редно и кое не е". Искате ли? bouquet

Препоръчани теми

Сънът ми хвърля всичко,а е на 2г

Задух при дете

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Двигателни умения на дете на 1и половина

Причина:

Причина: