ние изгубихме бебчето си преди 5 месеца.бях в средата на 6-тия месец.новината,че мъничето е мъртво все още си остава наи-лошото нещо,което някога са ми казвали.приятелят ми беше изклъчително силен и мил,а когато излязох от болницата беше просто невероятен,правеше какви ли не маимунджълъци само и само за да ме разсее.но лошото беше,че не успяхме изцяло да се отдадем на болката и да я преживеем,а някакси просто продължихме напред.за това съветвам всички,които са преживели нещо такова да намерят време да останат насаме с болката си.
честно да ви кажа без него не бих се оправила,но пък той ако беше на мое място надали щеше да го преживее.като се има на предвид,че трябваше да родя мъртвото ни бебе и то без упоика;като започна раждането бях оставена сама,защото прекрасните лекари трябва да си почиват и да гледат телевизия,а аз съвсем сама си започвам да раждам и си пищя ли,пищя от страх и болка;да не говорим,че без да искам видях бебчето си мъртво-ужасна картина,която не ме оставяше месеци наред.
изобщо кошмар и ужас
когато си преживяла нещо такова е трудно да съчувстваш на мъжа си,които изобщо не знае за какво иде реч.сигурно доста от вас са се чувствали така.но не трябва да забравяме че и те копнеят,чакат и съпреживяват с нас,макар и по свои начин.
пращаите своите мнения и дано след време и дълго обсъждане да ги разбираме поне малко повече от сега.
извинявайте за неподредените ми мисли,но се надявам че сте схавали основното